Изчислиха годишната заплата на Дядо Коледа

| от |

Американски финансови анализатори изчислиха работната заплата на Дядо Коледа, който живее на Северния полюс.

1

По данни на компанията „Insure“, годишният доход на добрия старец за 2013 година трябва да възлиза на 137 795 долара, предаде агенция „Фокус“ Високата заплата е свързана с множество задачи, които трябва да изпълнява Дядо Коледа.

Първо, на практика без прекъсване той управлява фабрика за производството на играчки в течение на 364 дни, работи по 8 часа на ден и получава за това 114 937 долара годишно. Второ, като специалист по трудовите отношения, той постоянно влиза в преговори със своите помощници, за което му се полагат 4931 долара. На плещите на добрия старец е и работата на детектив – всеки ден отделя по половин час, за да узнае как се държат децата, за да разбере дали да посети малчуганите в коледната нощ. За тази му дейност в активите на Дядо Коледа се прибавят още 733 долара годишно.
Той трябва да се грижи за своя главен помощник – елена Рудолф.
2

Дядо Коледа трябва да се увери, че и Рудолф и останалите ще бъдат напълно готови да обиколят света, за да оставят на всички деца подарък. С Рудолф добрият старец се занимава по два часа на ден, за което трябва да получава 4219 долара. За проверяването на списъка на подаръците и писмата с детските желания трябва да получава 529 долара. За 24-часовия полет на шейна от Северния полюс до децата и обратно белобрадият старец получава 619 долара.

Компанията проведе анкета за това колко трябваше да получава Дядо Коледа, ако живееше в САЩ. 37% от респондентите са отговорили, че за тази работа не трябва да получава пари. Според 27%, той трябва да получава по долар за всяко дете, т.е. около 1.8 милиарда долара. 15% от запитаните, около 100-150 хиляди долара трябва да стигнат на добрия старец.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Как да се справим с разочарованието

| от Силвия Кръстева |

Не би ли било чудесно, ако всичко, което се опитвахме да направим, завършваше точно така, както сме го планирали?

За съжаление не всеки път става така и всички ние сме изпитвали чувството на разочарованието. То е безпомощно чувство, че обстоятелствата ви контролират, вместо обратното. То се появява, когато осъзнаем, че вече не сме господари на съдбата си. И макар това никак да не ни харесва, разочарованието е факт. Може би един от най-важните житейски изпити е как се справяме с него. Как се отнасяме към хората, които преживяват разочарование, това е може би още по-трудна задача.

Ако никога нищо не правехме, сигурно нямаше да знаем какво означава разочарованието. Понякога бракът също може да се превърне в такова преживяване. Всъщност някои хора предпочитат да не се обвързват, само и само да не изпитат дрязгите, неизбежни за съвместния живот. Други, които се обвързват установяват, че не могат да понасят разочарованията и затова се разделят. Въпреки това съвместното съжителство може да бъде щастливо и успешно, ако партньорите се научат да се справят с разочарованията си. Може би тук е мястото да направим една уместна забележка: “ Всеки ден трябва да правите нещо, с което другите хора да се почувстват щастливи, дори ако това означава да ги оставите на мира!“

Симптомите на разочарованието лесно могат да бъдат забелязани, когато ги проявява някой друг, но е по-трудно да ги различите в собствения си живот. Често действа разочароващо да наблюдавате нечие друго разочарование. Разочароваме се, защото, друг е разочарован, и това може да се превърне в омагьосан кръг. Предлагам ви списък от симптоми, който ще ви помогне по-лесно да преценявате нивото на разочарованието в живота си и да сте по-толерантни към хората, също разочаровани от нещо.

1. Безпокойството – то се появява, когато нервите ви са „опънати“ и когато се чувствате загрижени за дадена ситуация.

2. Бунтовно отношение – то може да причини разочарование, както и да бъде точен симптом. За да избегнем откритата конфронтация и източника на нашето разочарование, понякога си го „изкарваме“ на хората около нас.

3. Огорчението и възмущението – често пъти са резултат също от разочарование.

4. Отдръпването – е друг симптом. Често пъти, когато разочарованията в живота ни се струват прекалено големи и вече не желаем да се справяме с проблемите си, ние просто се „отдръпваме“. За съжаление подобни действия могат само да увеличат разочарованието ни, като ни отделят от хората, които биха могли да ни помогнат за разрешаването на проблемите ни.

5. Загуба на вяра – явно е, че това става точно когато хората имат най-голяма нужда от вяра и общуване с други хора запазили своята надежда. Трябва да сме наясно с подобно поведение и да се стремим да облекчим разочарованието им преди да изпитат горчивина или да се разбунтуват. Трябва да следим дали този симптом не се проявява и в нашия живот.

Ако сте сред малкото щастливци, които рядко изпитват разочарование, но искат то да им се случва по-често, ето това са начините – гарантирано ще имате много разочарования в живота си:

– Дразнете се за дреболии. Не само им позволявайте да ангажират вниманието ви, но и съзнателно търсете основния дразнител в тях!

– Направете безсмислено ежедневието си. Не поставяйте първите неща на първо място.

– Станете перфекционист. Винаги обвинявайте себе си и другите, когато даден проект не се реализира идеално!

– Винаги бъдете прави. Не позволявайте да ви казват, че грешите!

– Станете подозрителни. Не се доверявайте на никого. Независимо какво правят другите за вас, винаги ги упреквайте в лоши намерения!

– Сравнявайте се с другите в неблагоприятна за вас светлина. Това ще ви гарантира стопроцентово страдание и разочарование!

– Трудно понасяйте всичко, което ви се случва и което не харесвате!

– Никога и на нищо не се посвещавайте ентусиазирано и от сърце!

Животът ни предлага много възможности да се разочароваме. Мечтите се унищожават от огорчения. Плановете се разрушават с приливната вълна на ежедневните проблеми. В крайна сметка за повечето хора неуспехите и огорченията са станали стандарт на живот. Когато това се случи, не трябва да изгубваме от погледа си правилната перспектива за разочароващите преживявания в живота. Когато сте обременени от житейски проблеми, когато разочарованието ви се струва най-близкият приятел или когато ваш близък е разочарован и лесно избухва, погледнете нагоре! Не търсете спасение в самосъжалението! Не си позволявайте да подхранвате огорчение. Не гледайте към разочароващите обстоятелства. Погледнете над проблемите си и ще видите надежда!

Оригиналната статия е взета от сайта www.psiholozi.com с изричното съгласие на автора. Заглавието е на Chronicle.bg

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.