Изчезналите видове II

| от |

Николай Крижитски но разказа много подробно  Какво унищожихме на планетата за последните 50 години, сега е отново на линия с още факти.

detail_5c5196cd41d16d37d5ef54d572a4d9e0

Неотдавна зоолози откриха във водите на Индийския и Тихия океан група ракообразни, които до този момент бяха считани за безвъзвратно изчезнали. Единствената информация за преоткритата група бе по фосили залепени по дълбоководните скали. Всъщност, изследванията на тези отдавна изчезнали членестоноги показват, че са обитавали същите аквариуми и то в Еоцена, тоест преди около 34-36 милиона години. Фактически това означава, че в зоологията са се появили още няколко „живи изкопаеми“.

Нека да разгледаме какви „нови“ индивиди са се върнали от миналото:

Целакант

Вид: Latimeria chalumnae, Latimeria menadoensis
Време на предполагаемотоо изчезване: преди 145 милиона години
Дата на възкресяването: 1937 г. (забелязана и през 1997 година)

pic_e04cd831c90e05591aeaff3672f54769

Декември месец 1938 година, куратор Марджъри Куртене-Латимерв музея в Ийст-Лондон в ЮАР вдига звънящия телефон в кабинета си. От другата страна е капитан на риболовен кораб, който разказва за необикновена синя риба, уловена от екипажа му. Куртене-Латимер отива към доковете и наистина вижда най-красивата на цвят риба, която е виждала досега. Преливащо синьо, с металически оттенъци и странни месести плавници, които приличат на лапи. Марджъри не открива някаква информация в нито един справочник. Не открива и най-малко съвпадение измежду другите енциклопедични книги за уловения екземпляр. За да се съхрани обаче рядкото откритие – трябва спешната намеса на ихтиолога Джеймс Смит, който в този момент е бил в годишния си отпуск.

В музея не са разполагали с хладилни камери, а в градската морга отказват да приемат „пациента“. В крайна сметка от загадъчната синя риба се наложило да се направи обикновен препариран модел. Когато ихтиолога Смит се връща на работа в музея, веднага разпознава в изсушената риба представител на Целакантите, известен до момента само и единствено по остатъци в намерените вкаменелости. Ученият нарича индивида Latimeria chalumnae (препарираната от Марджъри Latimeria и до ден днешен се пази в музея).

Целакантите са се обособили като група костни риби преди около 400 милиона години. Съгласно една от хипотезите: именно тези екземпляри, разполагащи с нещо като полу-китки или полу-перки – са били първите водни гръбначни, успяли да излезат на сушата.

Открит е още един вид Целаканте от рода Latimeria – През 1997 година, също е случайна находка.

Марк Ердман, биолог от Калифорния бидейки на медения си месец на остров Сулавеси в Индонезия, забелязва много странна риба да лежи в рибната сергия на пазарчето в град Манадо. Ердман помислил, че това е същата тази Latimeria chalumnae, открита и класифицирана от южно-африканския куратор. Само, че вместо синя – рибата е била кафява на цвят. Находката така и щяла да си остане незабелязана, ако Ердман не е качил снимките в интернет. Тогава друг учен – Юджийн Белън (Eugine K. Balon) разпознава и класифицира рибата като подобен вид, наречен Latimeria menadoensis (в чест на града, в който била открита).

През 2013 година учените разгадават гена на Latimeria chalumnae, и забелязват, че нейното ДНК за всичките изминали милиони години почти не се е изменило.

Към днешна дата – Latimeria chalumnae и Latimeria menadoensis се намират под заплаха от изчезване, засега са забелязани и преброени около 309 екземпляра. Това е страшно малко, но е така, защото преди време някой местен е пуснал мълвата, че уловиш ли и изядеш тази синя риба – ставаш безсмъртен.

Лаоска скална мишка

Вид: Laonastes aenigmamus
Време на предполагаемото изчезване: преди 11 миллиона години
Дата на възкресяването: 1996 година

pic_f30eb042340d42394c97f3af44438da3

Отново откритие в Азия е открито отдавна считано за изчезнали животинче: скална мишка от Лаос. Laonastes aenigmamus е забелязан през 1996 година на пазара за прясно месо в град Тхакхек.

Приличащия на катеричка мишок е разгледан внимателно, а по-късно класифициран от американския палеонтолог Мери Доусън (Mary Dawson). Тя и нейните колеги описват гризача, който принадлежи към семейството Diatomyidae, чиито представители са считани за измряли още в късната Миоцена. Тоест, преди около 11 милиона години.

Сега лаоската скална мишка обитава само определени варовикови планини в Централен Лаос.

В наши дни се среща все по-рядко и подобно на синята Латимерия – се счита за изчезващ вид.

Тайфунник

Вид: Pterodroma magentae
Време на предполагаемото изчезване 1867 година
Дата на възкресяването: 1978 година

pic_7ea54624f42a7a064bc64981c3662627

Понякога за да се открие нов вид птица е достатъчно да се отиде до животинския пазар. Това е правилото на орнитолога Дейвид Кръкет (David Crockett), който девет години разхождайки се по новозеландския остров Чатъм е открил (Pterodroma magentae) – чайката, считана за отдавна изчезнала.

Чатъмския тайфунник (вид чайка) в отличие от латимерията и лаоската мишка, не е живо изкопаемо и неговите предци не са намирани само в скални вкаменени фосили. през 1867 година, учени от италиански изследователски кораб са плували покрай новозеландските брегове и са намерили и препарирали птицата. Съхранявана е в Туринския университет повече от сто години. След откриването на живата птица и сравнението точно с този препариран експонат, Кръкет я идентифицира като „Чатъмския тайфунник“. На орнитолога са му трябвали още десет години за да открие и гнездо на тайфуник, тъй като тази чайка е плашлива и гнезди в най-гъстите и отдалечени гори, които са на най-южните острови. Днес тези гори са строго охраняеми, защото през 2012 година популацията на чайката е наброявала едва 150-200 екземпляра.

Каспийския кон

Вид: Equus ferus caballus
Време на предполагаемото изчезване: ок. 700 година от новата ера
Дата на възкресяването: 1965 година

pic_ca3c6ebba1a9d8e306535c33d95640a0

Макар домашните и питомните животни по-трудно може да изчезнат отколкото дивите – точно това се случило именно с Каспийските кончета. Тази порода се смята за една от най-древните в света, по време на Персийската Империя е отглеждана е на територията на днешен Северен Иран. Сведенията за породата дребни коне датират от 3400 преди нашата ера. Високи са около метър (в най-горната им точка),и са използвани предимно от куриери и ловци. Съхранени са изображения им на барелефите в Персеполис – столицата на цар Дарий I Велики.

Има ги и върху златните колесници и някои запазени стенописи.

Арабските и монголските завоеватели изместват дребната порода със своите по-едри и издържливи коне. Но, не само това: те унищожават дори стенописите и изгарят библиотеките със свидетелства за тези питомни коне. В резултат на което, след 700 г. до нашата ера тези животни не са споменавани никъде, забравени са и дори са смятани за измряли. Впоследствие, породата практически изчезва от книгите, летописите и спомените.

Каспийските коне обаче са намерени през 1965 година от американката Луиз Фируз (Louise Firouz). Тя се е занимавала с развъждане на расови коне в Иран, но по-специално е търсила порода подобна на пони за своята детска конна школа. Един ден високо в планината в северен Иран открива тези дребни кончета – с размери са на обичайното пони, но с абсолютно идентичните пропорции на истински кон. Изучаването на анатомията им показало, че точно това са потомците на древните персийски дребни коне. Породата е наречена по местото на откриването им: „Каспийска“.

Днес, каспийските коне се развъждат не само в Иран, но и в Европа, САЩ, Австралия и Нова Зеландия. Тази порода се използва основно за детски конни школи- като характер тези кончета имат доста по-уравновесен и търпелив отколкото на понито.

 

Equus ferus caballus

 

 

 
 

Даяна Рос ще получи приза за цялостно творчество на Американските музикални награди

| от chronicle.bg |

Даяна Рос ще бъде удостоена с почетен приз за цялостно творчество на церемонията на Американските музикални награди следващия месец и ще го отпразнува с изпълнение от сцената.

Миналата година отличието получи Стинг, а предходни носители на приза са Елвис Пресли, Франк Синатра, Ела Фицджералд и Майкъл Джексън.

„Отне ми цял живот да стигна до тук. . .Беше удивително пътешествие за мен, изпълнено с радост и много признания“, каза 73-годишната Даяна Рос.

Иконата от Supremes вече неколкократно е пяла на сцената на Американските музикални награди и е била водеща на церемонията два пъти.
Шоуто ще бъде излъчено на живо по телевизия ABC от Лос Анджелис на 19 ноември.

 
 

8 тайни на успеха: Колко е важен етикетът с Валентин Игнатов

| от chronicle.bg |

Никой не е скочил високо, докато е искал да направи просто една малка крачка.

„Направи нещо голямо“ е и мотото на новия бизнес телефон на Samsung – Galaxy Note 8.  Достатъчно голям, за да не е малък и достатъчно компактен, за да не е прекалено голям – този път от Samsung са право в целта с размера. И не само с размера. 

Помолихме няколко човека с богат бизнес опит да ни разкажат за тяхното правене на нещо голямо, за съвета, който са получили в подходящ момент. Както и да дефинират „успеха“ според собствените си принципи – и дори да ни го напишат на ръка с S Pen стилуса на Note8.

 

Успехът е понятие, в което може да се набутат всевъзможни измерители и смисли: пари, слава, семейно щастие, популярност, власт, поредица от малки постижения или един голям пробив…какво ли не. Но истински успешният човек се познава бързо и безпогрешно, когато разговаряш с него на живо.

Обикновено той е спокоен, уверен, без хистеричната необходимост непрекъснато да говори за успехите си, с добър подход към хората. Той е събеседник, общуването с който носи усещане за смисленост и спечелено време.

Валентин Игнатов е точно такъв успял човек: той не излъчва претенциозност, не налага мнение и говори така, че събеседниците му го слушат не защото трябва да го слушат, а защото им е интересно. Нещо, с което, нека бъдем честни, малко хора могат да се похвалят.

DSC_2373

Валентин започва своята кариера от Pepsi, където работи като търговски директор. Пътят му минава през Devin, където е един от собствениците, и в момента се намира в една област, която е по-привлекателна от водата и безалкохолните: бирата.

В момента той произвежда Karsten – висококачествена бира, която се произвежда в завода на Tuborg-Carlsberg в Букурещ. Валентин разбира не само от бири. Говорим си с него за маркетинг, за разликата между стока и продукт, за италианците-палячовци и италианците-бизнесмени, за немските му корени и за България – държавата, в която има място за хората, които искат да успеят.

DSC_2346

Какво пият българите? Обичат ли бира?

Българите много обичат да пият бира. Тя е една от най-древните питиета, измислена е още от древните египтяни, които са ферментирали пшеница и са пили бира. За разлика от годините на социализма, бирата която сега се произвежда в България е много качествена и по нищо не отстъпва на западните бири.

Тогава имаше един виц, за българи, които изпратили в чужбина бира за проверка. Върнали им я с бележка, че „Вашият кон няма проблеми с бъбреците“.

Сега вече не е така. За производството на добра бира е изключително важно да има добра вода, а у нас водата е много чиста, което е първата предпоставка за направата на хубава бира.

Нещо за твоята бира? Ще ни убедиш ли да я пием?

Произвеждаме Карстен от три години в Румъния при бутилировача на Carlsberg и Tuborg. В същия завод се правят и соковете Granini, които навремето внесох в България. Тази година имаме голям успех, тъй като една от големите търговски вериги у нас, Billa, ми се довери и приеха Карстен да бъде акцент в летния сезон. Бирата се приема много добре, тъй като е малцова бира, няма изкуствени съставки, а процентът на алкохол е в оптималните граници, които са между 4,5 и 5. В случая на нашата бира той е 4,7.  Другият измерител за хубава бира е съставката твърдото вещество, т.нар. плато, чиито съвършени стойности са между 10 и 11. При Карстен то е 10,5. Освен това, бирата е евтина.

Какво отличава евтината бира от скъпата?

Като производство всички бири са евтини, когато говорим за мейнстрийма. Ако решите да произвеждате бира, трябва да знаете, че първоначалната инвестиция е много голяма. Но оттам нататък, това, което вкарваш, за да се прави бирата, е минимално: пшеница, малц, хмел, вода. Разбира се, има бири на друго ниво: белгийски, бенедиктински, които се правят по манастири…там производството неизбежно е по-скъпо. Но разликата в цената при мейнстрийм бирите не е в качеството им, а в маркетинга, дистрибуцията и средствата за продажба.

Цялото интервю с Валентин Игнатов четете в Webcafe.bg.

 
 

Милано – модерното предградие на Италия

| от Дарио Диониси |

Посетих Милано в началото на годината в един мрачен дъждовен ден, но точно това време ми показа автентичната атмосфера на града. Милано е един от онези динамично движещи и развиващи се градове, в които не се усеща колко бързо лети времето и не бива да се изостава от ритъма на града. Известен още като една от модните точки на света, Милано се е утвърждава като един от фаворитите за посещение от туристите.

“Малката” катедрала на Милано е една от най-красивите в света, в това няма спор. Тя е обградена и изрисувана в красив бял мрамор, който става още по-красив, когато е облян от слънчеви лъчи. Но защо я наричам малка? Ако помните от публикациите за Флоренция и Верона, повечето италиански градове имат въведен закон, в който забраняват да се строи нещо по-високо от катедралата. Не и в този случай! Милано, като най-бързо развиващия се град в Италия, има небостъргачи и други по-високи сгради, които скриват катедралата.

1-min

За посещението на катедралата имате две възможности: да се качите и да разгледате архитектурното разнообразие по балконите й и да се качите на покрива, който ще ви отвори гледка към града или да влезете вътре в самата катедрала. Повече детайли в полезна информация.
Аз, като любител на гледките от високо, предпочетох да се възползвам от изкачването на сградата. Опашките бяха километрични и нямах времето, за да си позволя да посетя и двете неща едновременно, но силно ви препоръчвам, ако вие имате тази възможност, да се възползвате.

Любопитен факт:

Знаете ли, че катедралата разполага с 3591 статуии и 135 кули. Като на тези кули са поставени мадоните.
Интересно е да спомена, че можете да си „осиновите“ една от мадоните, като заплащате чрез дарения поддръжката й.

Полезна информация:

Работно време на катедралата: Всеки ден 09:00 – 19:00;

Входа на катедралата е безплатен, но се изчаква опашка в натоварените дни;

Следващата значителна забележителност е в непосредствена близо до дуомото на Милано, става въпрос за уникалната по рода си Галерия Виторио Емануеле II. Тя представлява две улици, които се кръстосват под формата на латински кръст и всичко това е покрито под изрисувано стъкло и желязо.
Също така, това място притежава титлата на първия мол в света. Мястото набира бързо популярност и става любимо за срещи на граждани и туристи. В днешно време може да се насладим на многобройни ресторанти и магазини от висок клас. По фасадите забелязваме изобилие от изкуство. Като започнем от купола, където са изобразени под формата на мозайки континентите- Европа, Азия, Африка и Америка и около тях са поставени много статуи на видни артисти и учени от Италия.

IMG_20170430_095107-min

Полезна информация:

Мястото винаги е пълно и няма конкретен час, в който бих ви препоръчал да го посетите, освен рано сутринта. Но определено няма да го усетите така, както когато е пълно с хора и животът кипи; По четирите коридора на галерията са изобразени гербовете на 4 града- Рим, Флоренция, Торино и Милано. Казва се, че ако стъпите върху гениталиите на бика (гербът на Торино) и се завъртите три пъти, ще ви донесе много късмет;

За съжаление времето ми в града беше ограничено и това, на което наблегнах беше самата разходка в него. Нали знаете как всеки един град носи своите мисли, емоции и чувства и за да ги усетиш, трябва да му отделиш време и да се потопиш в него. Ето защо понякога е приятно само да се разходиш без определена цел и посока, без да е нужда да обиколите 10 музея за 2 часа и да забравите всичко, което сте видели, но да знаете, че сте го нащракали. Това, което направих аз бе да се разходя из културните паметници на града като: операта Ла Скала, статуята на Леонардо да Винчи, замъка Сфорцеско и арката на Мира.

7-min

Но преди да потегля и да си кажа финално ciao с Милано трябваше да посетя още едно място. А именно – Тайната вечеря на Леонардо да Винчи. Шедьовър, който си заслужава да се види на всяка цена! Тук е моментът да споделя, че бях истински късметлия, защото не си бях направил предварителна резервация, а в последствие се оказа, че има и месечна квота за билети за посещение. Но както и да е, взех последния билет за месеца в последния час за последната група за деня. (да, знам, истински късметлия съм!

Тайната вечеря (на италиански, L’Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител – херцог Лудовико Сфорца през 1498 г.. На картината е изобразена сцена на Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията.
Тя е изобразена върху стената на малката църква Санта Мария деле Грация, което е малко рисковано от гледна точка на това какво може да се случи във времето. А последната щета върху шедьовъра е нанесена по време на Втората световна война, на 15 август 1943 г., когато трапезарията бива ударена от бомба. Защитни торби предпазват картината от разрушаване, но вибрациите от удара частично я повреждат.

Полезна информация:

Съветвам ви да си запазите билет поне три месеца по-рано! Билети може да си закупите от тук:
Влиза се в групи като те са максимум по 25 човека;

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.