Изборите за ЕП: „Този път е различно“, а може би не е

| от |

Пол Тейлър, Ройтерс

Транспарант с височина 13 етажа, спускащ се от едната страна на централата на Европейската комисия в Брюксел, призоваваше гражданите да гласуват в изборите за Европейски парламент, настоявайки на три езика – английски, френски и холандски: „Този път е различно“.

Flags of member states of the European Parliament fly at half mast

Може и да е така, но може и да не е. Неписаният подтекст беше, че гласоподавателите трябва да изберат не само своите представители в законодателната институция на Европейския съюз, но и следващия председател на Комисията, която предлага и прилага европейските закони.

Мнозина политици, включително френският президент Франсоа Оланд и лидерите на основните трансгранични европейски политически партии го казаха изрично. Но това не непременно ще се случи.

Транспарантът е част от битката за власт във връзка с номинирането на приемника на Жозе Мануел Барозу от националните лидери, в която парламентът – в името на демокрацията – се опитва да надделее. Процедурата е основана на двусмислена клауза в Лисабонския договор, последната версия на правилата, според които се управлява ЕС.

Най-общо казано, битката за власт изправя тези, които искат „повече Европа“, срещу онези, които искат да намалят правомощията на Брюксел и да оставят и занапред големите държави членки на мястото на шофьора.

Договорът казва, че лидерите на ЕС предлагат кандидат, „като вземат предвид изборите за Европейски парламент“ и след необходимите консултации. Парламентът трябва да одобри кандидата с абсолютно мнозинство от своите 751 члена. Ако това не се случи, процедурата започва отново до месец.

Решителната схватка започва сериозно днес, когато лидерите на парламентарните групи в ЕП и държавните и правителствените ръководители от ЕС ще се срещнат поотделно в Брюксел, за да обсъдят резултатите от вота в 28-те държави членки.

Жан-Клод Юнкер, Мартин Шулц и Ги Верхофстад, водещите кандидати съответно на десноцентристите, социалистите и либералите, кръстосваха Европа в продължение на няколко седмици, говориха пред митинги и дадоха принципно съгласие да подкрепят този от тях, който бъде избран.

„Един от кандидатите тук ще бъде следващият председател на Европейската комисия“, заяви Шулц в телевизионния дебат на живо между водещите кандидати, като по този начин декларира, че епохата на задкулисните сделки е приключила.

Юнкер заяви, че ще бъде предателство към електората, ако нито един от тези кандидати не получи високата позиция. „Със същия успех биха могли да кажат на хората никога повече да не отиват да гласуват“, посочи Юнкер.

Желанието на парламента да получи повече влияние е донякъде реакция на впечатлението, че през последното десетилетие Барозу, някогашният министър-председател на Португалия, действаше твърде често като покорен слуга на големите държави членки, най-вече на Германия и Франция.

Критици на амбицията на парламента посочват, че националните правителства, избрани с много по-висока избирателна активност от парламента, остават първичният източник на демократична легитимност на ЕС.

Те освен това настояват, че е ненужно и опасно да се политизира  Европейската комисия, която е независимата институция на Европа и решава въпроси на конкуренцията, оценява националните бюджети и санкционира правителствата, които нарушават европейските правила.

Има и предупреждения, че схващането, че Комисията ще действа според инструкциите на парламента, доминиран от федералисти, нямащи търпение да увеличат разходи на ЕС  и да ги финансират с европейски данък, би противоречало на обществените нагласи и би предизвикало яростен евроскептицизъм. На идеята се възпротивяват дори някои ветерани-интеграционисти.

Жан-Луи Бурланж, бивш член на ЕП от Франция и бивш председател на проинтеграционното „Европейско движение“, определя евентуалния опит да се превърне вотът на гражданите в президентски избори по модела на САЩ като „европредседателска измама“.

Бурланж сравнява европейските избори с бутон за намаляване и усилване, а не за включване и изключване на осветлението. Заради сложната си природа на съюз на държави и граждани ЕС не предлага категоричен избор между ляво и дясно, а различни нюанси на консенсуса.

Предвид това председателят на Комисията, чиито правомощия са ограничени до ръководенето на колегите му комисари, които са му равнопоставени, тъй като са назначени от държавите членки, трябва да стои над партийната политика, за да може да изгражда чрез преговори широк политически консенсус.

Резултатът от тази битка за надмощие вероятно ще създаде прецедент в поддържането на баланса между европейските институции. От гледна точка на федералистите Комисията, Парламентът и Европейската централна банка са естествени съюзници, тъй като те са наднационални институции, независими от националните правителства.

Тъкмо това е, което по-скептично настроените правителства, най-вече във Великобритания и Холандия, искат да избегнат. Те разчитат германският канцлер Ангела Меркел да ги подкрепи за запазването на принципа, че правото на номиниране на председателя на ЕК принадлежи на лидерите на ЕС, въпреки че Меркел заяви устно подкрепата си за Юнкер като кандидат на нейното политическо семейство.

Британският премиер Дейвид Камерън е заявил на колегите си от Франция и Германия, че нито бившият премиер на Люксембург Юнкер, нито германецът председател на сегашния Европейски парламент Шулц е приемлив за Великобритания, твърдят дипломати. Двамата се възприемат като традиционни федералисти, казват два източника, запознати с разсъжденията на Камерън, и биха могли да бъдат проблем във Великобритания, където консервативният премиер обеща да договори връщане на част от националните правомощията, дадени понастоящем на ЕС, и да свика референдум за британското членство в Съюза през 2017 г., ако догодина бъде преизбран.

Предишни британски премиери блокираха кандидатите от Белгия за председател на Комисията през 1994 и 2004 г.

Лондон вече не разполага с вето, но дипломати ветерани от Брюксел твърдят, че е трудно човек да си представи как останалите лидери налагат волята си с гласуване и оставят Камерън в изолация.

Дипломат, участващ в предишни процеси на назначаване на председател на ЕК, прогнозира седмици на пазарлъци, в които, преди да бъде постигнат компромис, не би било невероятно парламентът за пръв път да отхвърли първоначалния кандидат, предложен от лидерите на ЕС.

В съответствие с традицията в ЕС една пакетна сделка за висшите позиции в ЕС ще  трябва да балансира между левицата и десницата, Севера и Юга, Изтока и Запада, големите и малките държави и между мъже и жени.

„Като на детско парти за рожден ден всеки ще трябва да си тръгне с подарък“, казва дипломатът, пожелал да остане анонимен, тъй като все още участва в европейските преговори. „На парламента трябва да бъде обещано нещо друго като утешителна награда.“

 
 

Гъзи, бузи, буцуни: мина ли времето на „Ъпсурт“?

| от chronicle.bg |

Феновете на Ъпсурт чакат всеки техен летен хит с нетърпение. И нормално.

Не сме забравили как драскахме листото на марихуаната и текста на „Нон-стоп“ в тетрадките си през 1999 г. Не сме забравили и как целият български народ се напомпа с национална гордост от това, че шкембето в неделя сутрин бе възпято. Никога преди това музиканти или поети не бяха издигали на пиедестал шкембе чорбата и рефренът на „Неделя сутрин“ завинаги влезе в езиковата артилерия на българите. Може и да имаше леко шокирани индивиди от старата генерация, която не можеха да преглътнат текста на „Хвани ме за тръбата“. Но пък и ние вече отричахме „Щурците“ и „Диана експрес“. И „Ъпсурт“ бяха символ на борбата между две поколения.

През 2001-ва всички пеехме с тях и Васко Найденов „нон стоп масури има ли луди питай Тони Джи. Чекай малко скъпа, давай салати. Колко нестандартен съм, питай Кати.“. Ъпсурт се катереха нагоре към сърцата на хората и изобщо нямаше изглед да спрат.

Албумът им „PopFolk“ от 2003-та не беше най-силния момент в творчеството им, но след това дойде 2005 г. и цяла София вибрираше в порочността на „3 в 1″. Всеки има свой личен спомен с фразата „мацки винаги има жадни, с майни имаме малки тайни. Южни душици непослушни, морски и софиянки. Две отворени дърти чанти, отварям – скърцат панти. Неочаквана комбинация, не 3, а 2 в едно – фелацио.“ Дори не можем да си представим колко бири са се изпили на тази песен, колко неща са се изпушили и колко хора са се забили, докато са я слушали.

Изобщо 2005-а бе златна година за Ъпсурт. Тогава Хазарта изпя „жълти зъбки и нерви лабави, не гепи кабели, гепи кабари/ Като стрида в маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките“ в парчето „Колега“ и всички пяхме с него. Песента неслучайно бе определена за химн на народа. Същата година се роди и сингъла „И твойта майка също“ с Белослава, който стана част от саундтрака на едноименния филм. И всички бяхме горди.
Текстовете на „Ъпсурт“ бяха поезия висша категория. В лириката им бъкаше от препратки, които караха хората да си задават въпроси. Беше необходимо леко интелектуално усилие, за да разбереш, че хората не звънят по телефона с фонокартите си в тоалетната. С всеки техен пореден албум, стилът на изразяване в текстовете се подобряваше мощно и Ъпсурт се превърнаха в икони.
След известен период на творческо затишие, „Ъпсурт“ се завърнаха на бял кон с „Ослушай се“ през 2013-та и сингълът им отново кънтеше във всички барове. Освен яките мацки, въртящи крака на пилон, в песента отново имаше запомнящи се фрази и социална нишка, макар и тя да не можеше да се мери с „Колега“.
И като отново стана дума за „Колега“… може би е време да чуете новата песен на Ъпсурт:

Мдам. Никога няма да спрем да обичаме „Ъпсурт“, както никога няма да спрем да харесваме захарен памук, макар че знаем, че е вреден, а не е и толкова вкусен. Пораснахме с техните рими, говорим с техни думи и никога няма да ги оплюем с чисто сърце. Освен това, още утре по улиците ще минават кабриолети, от които ще кънти „Големо дупе, мамо, ме гони, големо дупе“. И в морските барове много пияни хора ще пеят „Гъзи бузи буцуни буцуни гъзи бузи“.

Но трябва да признаем, че този път „Ъпсурт“ не са се постарали. И опасно се въртят около границата, която дели техния хип-хоп от този на Криско бийтс. А ако я прекрачат, отиваме „дома на бира и миш-маш“ и си режем вените.

 
 

Мирдрит: Холивуд му приляга

| от chronicle.bg |

Той е дете на българка и косовски албанец. Името му е традиционно албанско име. Благозвучно е, и означава „добра светлина“. И явно е дошъл с името си, както се казва у нас. Светлина струи от него. От поведението му, от общуването му. Особено силна е, когато той е на сцена.

Едва тригодишен малкият Дити, както го наричат в семейството му, гледа „Властелинът на пръстените“, наизустява фрази от него, повтаря ги, след това започва сам да разиграва малки сцени от филма.

Следващата стъпка е логична – след няколко години казва на майка си, че иска да стане актьор, и че ще е актьор в Холивуд. Майка му, баща му, и по- големият му брат не взимат думите му насериозно. Скоро след това той се запалва по спорта- минава през плуването, леката атлетика, спортната гимнастика, тениса на корт, баскетбола. Родителите му са убедени, че търси себе си в някой от спортовете. Той обаче е дете с характер. И уведомява семейството си, че не е забравил, нито се е отказал от театъра. Настоява.

И през 2013, тринайсетгодишен става част от любителската трупа „театърът на Чарли“ в Пловдив.

IMG_2366

Година по- късно, придружен от майка си, защото е още малолетен попада на интензивен летен театрален тренинг в Созопол, организиран от актьорски школи МОНТФИЗ. Фестивалът вече е утвърден като добър, има даже международна селекция от преподаватели. В Созопол Мирдрит среща следващите си учители- Йордан Славейков и Димитър Касабов, които са ръководители на тренинг по актьорска импровизация. Веднага им правят впечатление желанието, с което той работи, харизмата му, степента на концентрация, и умението да изпълнява театрални задачи. На следващия им тренинг, през зимата на 2014 година той се появява отново придружен от майка си.

Следва дълъг и сериозен разговор между майката, Анастасия, и единия преподавател, Йордан. В този разговор учителят потвърждава първоначалното си мнение- Мирдрит притежава в себе си онази искра талант, която ще му помогне да се реализира, и убеждава майката да не пречи. Този разговор сериозно променя географското положение на семейството. Майката напуска добре платената си работа в сферата на интериорния дизайн, братът Арианит прекъсва образованието си. Всичко това се налага, защото през 2015 Мирдрит се явява на прослушване, печели място в junior course , и е приет да учи актьорство в Guildhall School of Music and Drama. Майка му и брат му се местят в Лондон с него, заради него. И това е само началото.

IMG_0175

През 2016 година в Лондон се организира прослушване на IMTA- International Model and Talent Agency – за млади таланти. По- точно, това е най- голямото прослушване за млади таланти в света. Явяват се над три хиляди и петстотин човека. От тях само двайсет са селектирани за финалния кастинг в Ню Йорк. Мирдрит е сред тях. В семейната история идва ред и на бащата – той е с американска виза и придружава сина си в САЩ. Мирдрит говори отлично майчиния си български език, бащиния си албански, както и англисйки. В Ню Йорк печели няколко медала за отличното си представяне в категориите „Improvisation“ и „Screen test“. Печели и стипендия , давана от кастинг агентката, мениджър, и преподавателка по актьорство за театър и кино Clair Cinett за обучение в Академията й в Лос Анджелис, САЩ.

През февруари 2017, отново с баща си, заминава за САЩ. В Лос Анджелис прави поредна стъпка към сбъдване на детската си мечта- да е актьор в Холивуд. Подписва договор с една от най- големите в света агенции – Momentum. Сериозен интерес към него проявява и New York Filmmaking Academy. Трябва само да има навършени осемнайсет години, да завърши образованието си в Лондон.

Търпение, Мирдрит. Времето минава бързо. Светът на голямото кино те очаква.

 
 

Йогата и други здравословни глупости

| от |

Днес е международният ден на йогата. Честито на всички ни! Малко известен факт за йогата е, че е глупост. Да кажеш за йогата, че е наука, е като да наречеш футбола „изкуство“.

За йогата се  твърди, че йогата е духовно учение. Учи как да бъдеш едно със себе си, все едно преди йогата ти и себе си сте били две различни неща. Дори и да няма особен смисъл, звучи добре.

И мелба с боб щеше да звучи добре, ако нямахме концепция и за мелба, и за боб. Има много такива подвеждащи изрази – например, знаете ли, че всяка професия може да звучи обидно, ако я дефинираш чрез град: „Виж го тоя журналист видински“. Всъщност няма нищо обидно – човекът е журналист от Видин, но мисълта ми е, че звучи подвеждащо. Цялата маркетингова стратегия на йогата се гради на такива нищо не значещи изрази. Например: „Йогата води до съюз на тялото, ума и дишането“. Това изречение предполага, че ти щом не практикуваш йога, нямаш съюз между тялото, ума и дишането, което е откровена глупост.

Йогата е набор физически упражнения, кикерчене. Йогата е брейкденс на забавен каданс. Йогата е кардио за хора, които мислят, че като влязат два пъти във фитнеса, ще станат батки.

Само да отбележим, че медитацията е друго. Медитацията е точно това, което твърди, че е.

Йогата е модерно заблуждение от ранга на ГМО. И с ГМО-то случаят е „какво се казва“ срещу „какво всъщност означава това“. Как ви звучи „Не яж портокалите – в тях има аскорбинова киселина“. Страшно е, нали. Тези портокали сигурно са отвратителни! А ако ви кажа, че аскорбиновата киселина е химическото название на витамин С и изречението всъщност е „Не яж портокалите – в тях има витамин С“. Малко неловко стана.

Тук много лесно можем да залитнем по темата за кемтрейлса, хомеопатията и антиваксърите, но няма.

Но, виж, антиоксидантите от друга страна… Антиоксидантите също са прехвалени. Яжте зеленчуци и сте пушка. Желанието да сме чисти, съчетано с мързел и широко сито на критичното ни мислене, често довежда до вършене на глупости. От едната страна на уравнението са антиоксидантите, но от другата може просто да е седи нищо. Имах преподавател в университета, който всеки понеделник не ядеше в продължение на 24 часа. На един изпит ми каза „Гладът е най-добрата храна“. Бих проверил днес докъде е стигнал с тази философия. Все пак „проверката е висша форма на доверие“.

И накрая не искаме да внушим на никого, че йогата е дело на Рогатия – нищо подобно. Както казахме, това е набор от упражнения и когато седиш по цял ден като ваза, започнеш ли да се раздвижваш малко, ще ти стане по-хубаво. За кощунствената комерсиализация говорим. Не давайте да ви продават нови дрехи, преди да се убедите, че не са на царя.

 
 

Кание Уест и Ким Кардашиян наемат сурогатна майка

| от chronicle.bg |

Кание Уест и Ким Кардашиян са решили да наемат сурогатна майка, която да износи третото им дете. Причината за решението е здравословна.

Звездите вече са предплатили депозит в размер на 68 000 долара. Крайната сума, която ще получи жената, е 113 000 долара.

Втората част ще й бъде изплащан поетапно – по 4 500 долара през следващите 10 месеца. Договорът включва и клауза, според която сурогатната майка ще получи допълнителни 5 хиляди, ако роди близнаци.

За желанието си да дари скандалния рапър с трето дете, Ким проговори в риалити предаването си „Keeping Up With The Kardashians“ още през март. Тя допълни,че след усложнения при раждането на втория си наследник, третата бременност носи опасност за живота. Със сурогатната майка Уест и Кардашиян се свързали, благодарение на агенция.