Изборите за българи в чужбина: често задавани въпроси

| от |

Юлия Кошаревска

Покрай организирането на избирателна секция за Бристол, отговарях на най-различни въпроси. И понеже ако един човек си направи труда да зададе въпрос, обикновено има поне още 10, които също се чудят, ето отговорите на въпросите, които се повтаряха непрекъснато.

10322794_10152496043414560_4752188733826981220_n Какви избори идват?

За Европейски парламент. Ще трябва да изберем бъдещите евродепутати.

Кога са изборите?

В рамките на ЕС те протичат от 22 до 25 май. Тези за българските листи ще се проведат на 25-ти във всички страни по света.

Мога ли да гласувам без да съм се регистрирал?

Да, в секцията ще попълните формуляр, че ще гласувате само там.

Ако съм се регистрирал да гласувам за изборите в друга страна, но съм си променил решението, мога ли да гласувам за българските листи?

Да. В никакъв случай обаче не трябва да гласувате и за двете листи, защото това не е законно.

Защо да гласувам за българските листи?

Защото гласът ти ще има много по-голяма тежест, от колкото ако гласуваш за тези в Германия или Великобритания например.

За кого да гласувам?

Не мога да взема това решение вместо вас.

Ако някой се опита да го направи и да насърчи избора ви с финансови или други средства, не се колебайте да подаде сигнал към ЦИК. Сами решавате за кого да дадете гласа си. Ако го продадете, оставате безгласна буква.

Ако сте отвратени от всички познати лица, си струва да разгледате по-малките партии. Ако гласувате за някоя от тях, изпращате послание, че не искате нито една от сегашните партии, а и намалявате шанса на познатите герои да ни представят в Европа.

За да направите по-информиран избор, разгледайте българските медии. Но подбирайте внимателно какво четете и си задайте въпроса: „Това платена публикация ли е?” За да се ориентирате по-добре в достоверността на медията, имайте предвид, че заглавия, съдържащи думи като „ШОК”, „СЕНЗАЦИЯ”, „ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ” обикновено подсказват, че медията не залага на качествено съдържание, но все пак се бори за брой посещения на сайта си.

Тук (http://bg.votematch.eu/) може да направите тест, за да разберете коя партия отговаря на вижданията ви.

Къде е най-близката до мен секция

Проверете на www.glasuvam.org

 

 
 

AlphaGo победи най-добрия играч на Го и спира да се състезава

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни AlphaGO, изкуственият интелект на DeepMind, за първи път победи Ке Жи, най-добрия играч на древната китайска бордова игра Го.

Сега хората от екипа на AlphaGO започват да работят по други проекти.

През изминалата година Хасабис и екипът му значително подобриха изкуствения интелект. Това доведе и до безапелационната победа на AlphaGo във Вужен, Китай – три успеха срещу Ке Жи за изкуствения интелект. Когато DeepMind представи AlphaGo, сериозните Го играчи попитаха дали е достатъчно умен, за да предизвикат най-добрите от тях. Когато той победи южнокорееца Лий Седол, мнозина се оплакваха, че изкуственият интелект по някакъв начин имитира интуицията, която се изисква, за да се играе тази изключително сложна игра. Но тъй като екипът на DeepMind продължи да подобрява тази изненадващо мощна система, топ играчите на Го не можеха да развият достатъчно уникален и понякога превъзхождащ стил на игра.

AlphaGo може би ще бъде използвана в областа на роботиката и автомобилите, обявиха от DeepMind, подразделението за изкуствен интелект на Google. Важното е, че изкуственият интелект надви най-добрите в сфера, за която се твърдеше, че е невъзможно. Или поне не би трябвало да е възможно днес. AlphaGo повече няма да се състезава, а ние ще следим с огромен интерес към следващия проект на екипа зад него.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Най-добрите наши и чуждестранни студентски филми показват в НАТФИЗ

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-добрите студентски филми от наши и чуждестранни университети показват в НАТФИЗ. Панорамата „CILECT Prize – 2017″ – от игрални, документални и анимационни филми, е от днес до 2 юни в кинозалата на НАТФИЗ, съобщават от академията.

The CILECT Prize е първата по рода си награда, присъдена на студентски филми от висшите училища, обединени в организацията CILECT. Всяко училище има право да изпрати по един филм в трите категории – игрално, документално и анимационно кино. Всички избрани студентски филми стават част от компилацията The CILECT Prize.

The CILECT Prize е основана през 2005 г. по предложение на ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев, тогава заместник-председател на конференции и фестивали. Церемонията по представянето на наградата е в рамките на годишните конференции на CILECT. Първата церемония е в Мадрид на 21 ноември 2006 г.

В 12-ото издание – „CILECT Prize-2017″ – са 115 игрални, 94 документални и 54 анимационни филма. НАТФИЗ се състезава с анимацията „Terror – Error“ на Александър Начев, документалния филм „Пеем и това е“ на Сюзън Кутайфан и игралния „Добри“ на Орлин Милчев.

 
 

Умни очила ще приспиват за 10 минути

| от chronicle.bg |

Компанията Sana Health произведе наистина революционен продукт в борбата с инсомнията. Тези очила  обещават да ви накарат да заспите само 10 минути след като ги поставите.

Очилата не само блокират светлината: специалният механизъм, скрит в рамката, използва аудио-визуална стимулация, за да приспи този, който ги носи. Това извиква в мозъка повтарящи се модели, които присъстват в най-добрите естествени цикли на сън и предразполагат към дълбоки състояния на релаксация.

Очилата могат и да следят промените в нервната система.

Шефът на компанията, Ричард Ханбъри, разработва технологията, в търсене на решение на проблема с хроничната болка, която му пречи да заспи.

20160518_Sana_B2_06_mdwvsk

Предстои компанията да започне работа по масово производство. По думите на Ханбъри очилата ще се появят на пазара най-късно през второто тримесечие на 2018 г. и ще струват 400 долара.

Източник: Engadget