Избери си супергерой

| от |

Имам да направя едно важно признание. Едно от най-големите guilty pleasures, създадени от киноизкуството, за мен си остават филмите за супергерои. За мъжете това са филмите за порно индустрията, онези с голи мацки или може би треторазредни ужаси, в които някоя уплашена до смърт девойка тича полугола, за мен това е мистър Тони Старк.

Сори, момчета.

Моето запознаваме с безкрайната вселена на смели мъже, облечени в тесни костюми, започва в ранна детска възраст, където първо попадам на мрачния Батман, после на смешника Сайдърмен и накрая се срещам с абсолютния си любимец – Железния човек. И до този момент той държи първенството в моето сърце. Кастването на Робърт Дауни-Джуниър за негова екранна версия само засили това чувство у мен. Благодаря ви, Marvel.

Супергероите на кино са новите комикси за Пиф от моето време. Те са цветни, ефектни и макар че ти говорят с клишета, ги слушаш с отворена уста като риба. Филмите за супергерои носят онова усещане, че всичко е възможно и ако си го представяш, то ей сега ще се случи и на екран. Голяма част от тях прекаляват. Да, за вас говоря, Marvel.

Комикс гигантът, който заля филмовия пазар като вълна, предизвика, както ентусиазъм в очите на някои фенове, така и огромна вълна на недоволство от страна на любителите на по-качественото кино. Marvel предизвика основния си конкурент – DC Comics, които и до този момент, дори в комплект с Батман и Супермен не могат да надвият. 

Истината е, че Marvel предпочитат добрия стар комерс и не се притесняват да си го признаят. Те правят качествено комерсиално кино. Някои смятат, че филмите за супергерои са една от основните части на проблема със западащото младо поколение, но това не е точно така. Супергерои е имало и винаги ще има. Капитан Америка се е появил по време на Втората световна война, а неговата цел е била да повдига духа на хората. Във въображаемия свят на Капитана, той се бие със злото – Хидра, което е нещо като нацизма, ама със суперсили и успява да спаси света. Кой би отказал такъв човек? Аз не бих.

Фикцията, че някъде там стои човек (или група от хора), който те пази и ще спаси теб и дребния ти свят, стане ли прекалено напечено, е наистина успокояваща.

Marvel хванаха тази вълна и я водят умело като сърфист. Те са достатъчно предприемчиви, за да не повторят грешката си от началото на новия век, когато Холивуд се беше юрнал да филмира всичките им комикси, но го правеше по онзи лейм начин, по който само треторазрядна компания за ТВ филми би го направила. Вследствие на това получихме цели три филма за Спайдърмен с Тоби Макгуайър, един Дявол на доброто, заради което Бен Афлек винаги ще бъде подиграван и дори една ужасяваща Електра. DC Comics също отнесоха по няколко тупаника след два изключително слаби филма за Батман и един за Супермен, който дори не искам да коментирам.

Някъде по това време, супергероите бавно се прибраха на старите рафтове с комикси.

Marvel изчакваха перфектното време, за да нанесат съкрушителния си удар върху боксофиса и истината е, че им се получи добре.  Те започнаха своята нова серия, своето възраждане един вид, с филм за Хълк, след който Едуард Нортън се отказа от ролята и те бяха принудени да го сменят с Марк Ръфало. Вторият пък изживява някакъв страхотен подем в актьорско отношение, затова никой не трябва да съжалява, че именно той, а не Нортън е Хълк сега. Ръфало е великолепен актьор и Marvel го знаят. Той придава поне малко тежест на иначе мускулестите и леко тъповати Капитан Америка и Тор.

Комикс гигантът, въпреки тромавото начало, удря джакпота с първия „Железния човек“, където Дауни-Джуниър прилага своята магия и филмът е мегауспешен. Към това добавям и неподражаемия Джеф Бриджис. С тях не може да сбъркаш и Marvel са наясно. 

Няколко години по-късно те триумфират в боксофиса с „Отмъстителите“. Някъде след този момент Marvel вече са на върха. Комикс компанията се насочва към по-мрачната си вълна с филмите за Капитан Америка и започва да води зрителя към началото на края за тяхната серия от Отмъстители. Първият трейлър на „Captain America: Civil war“, който излезе днес, е типичното доказателство за това.

За сметка на това Marvel не пускат нишата и серията, в която са влезли. С обявяването на началото на края за Отмъстителите – където Marvel успяват да съберат една купчина качествени актьори и въпреки това да се промушат имена като Крис Хемсуърт – комикс компанията решава да пусне нова серия на себе си – филма „Пазители на галактиката“. И докато някои са се отчаяли, че вторият филм за Отмъстителите нещо не се е получил много добре, че нещо-си-не-е-станало, то „Пазители на галактиката“ оправдават всички очаквания. Не случайно The Hollywood Reporter определи филма за едно от четирите неща, които „промениха индустрията през 2014-а“. „Пазители на галактиката“ е безспорно една от най-добрите продукции, които Marvel е изкарвала от създаването на филмите си досега.

Някъде по същото време Marvel подписват договор с телевизионната платформа Netflix, които се наемат да произведат четири отделни сериала за абсолютно отделна вселена от галактиката на комиксите – серията им за Hell’s Kitchen. След злощастния опит с „Daredevil: Дявол на доброто“ никой не би се наел да филмира слепия супергерои отново, но Netflix не са всеки – те накараха Кевин Спейси да се снима в сериал, по дяволите.

Резултатът? Daredevil e един от най-добрите сериали за миналия телевизионен сезон и един от най-добрите, правени за супергерои някога.

В него няма нищо bitter sweet, няма комерсиалност, няма самосъжаление, няма хиперболи… Дори това, че супергерой може да бъде сляп не е проблем. Наскоро Netflix пуснаха втория си сериал от серията Marvel – Джесика Джоунс. Може да се обзаложите, че е точно толкова добър, колкото и предният.

Междувременно DC Comics, хванали вълната на онези-които-все-пак-правят-по-добри-филми-за-супергерои, защото Кристофър Нолан се нави да направи три филма за Батман с тях, решават да догонят Marvel. Засега не успяват – нито като брой фенове, нито като материален успех. Дали филмите на Нолан  за Батман са добри? О, да. Но и тези на Бъртън бяха добри и всички видяхме какво се случи след това, нали? Когато Вал Килмър облече костюма, това беше краят за Батман, какъвто го познаваме. На Кристофър Нолан и Крисчън Бейл им отне много време и усилия, за да върнат вярата ни в него. Дали пък Бен Афлек няма да направи онова, което Килмър и Джордж Клуни свършиха през 90-те? Истински се надявам, че не, но човек трябва да бъде подготвен за всичко.

DC имат нов Батман, нов Супермен, който е секси и много як, замислен и мрачен. Въпреки това първият филм не му се получи толкова добре, колкото всички очакваха, както и нов Жокер – нещо, което предизвиква най-голямо вълнение сред хората.

Очертава се догодина отново да бъде годината на супергероите, след като горе-долу по едно и също време излизат филмите за Батман и Супермен, новият Капитан Америка и „Отряд Самоубийци“ – второто кроше на DC към Marvel, което има за цел да ги срази.

Лично аз си чакам 2017-а, когато трябва да се появи „Guardians of the Galaxy Vol. 2“. Но до тогава ще минат много супергерои през големия екран. Последният, който предизвиква фурор онлайн, е Капитан Америка и началото на края за Отмъстителите.

Трейлърът е тук.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?