Из дебрите на българското образование

Автор: Венера Димитрова, www.oib.bg
Живеем в динамичното време на новите технологии, които променят живота ни изцяло. Днес е в пъти по-лесно да прочетем урока си в съкратен вариант от интернет, отколкото да отворим големите и тежки учебници.

По данни на TALIS 2007 мнозинството български учители залагат на пасивни методи на обучение, които затормозяват учебния процес идемотивират учебната работа. Ученето се е превърнало в истинско мъчение за ученика, а училището е възприемано като институция, към която обществото насочва негативите си. Трябва промяна, но може би не по отношение на съдържанието, а по отношение на подхода.

В час е по-лесно да „джиткаш” на телефона си, докато той изтече. На това не се гледа с добро око. Това е минус. Но какво ще стане, ако минусът се превърне в плюс?

Днес дигиталните иновации в образованието набират все по-голяма скорост и имат голям шанс да станат новия подход за представянето на информация в училищата. Телекомуникационната и цифровата мултимедии създават нови възможности за придобиване на знания. Те имат способността да активират повече човешки сетива. Презентациите или видеоуроците са средство за нагледно представяне на учебния материал. Всички знаем, че зрителното възприятие има силно въздействие върху аудиторията. Така под формата на контрастиращ текст с мултимедийни средства като изображения и звуци по един лек и приятен начин можем да разнообразим учебния час. Използването на подобни иновации помага за привличането и задържането на вниманието на аудиторията, тъй като така се ангажират едновременно слуха и зрението. Един от най-важните моменти в подобен иновационен модел се изразява в разчупването на традиционния стил на преподаване. Въздейства и върху по-голям брой сетива. Също така се създава възможност за онагледяване на учебния материал, но по-важното е, че се насърчава интереса към ученето. Благодарение на дигиталните иновации се провокира активното участие на ученика в учебния процес. Затова е важно да отбележим, че с навлизането им в образователната сфера, бъдещето на образованието е то да става все по-интерактивно, а учителят да стане ментор, а не лектор.

Според МОНМ средната възраст на учителите в България е 50 г. Над 38% от тях са над 50-годишна възраст, 3,4% са под 30 г., а 0,5% – под 25 г. (НОИ). В същото време безработицата сред младежта нараства. Нуждата от млади учители, също. Отделно проучвания сред младежите, които търсят работа, на преден план изтъкват липсата на професионален опит в рамките на образователната система, което е най-често срещаната пречка за навлизане на пазара на труда. Явно е необходима промяна в модела на висше образование за подготовка на адаптивни кадри, отговарящи на потребностите на пазара. Ще трябва висшите училища да прилагат по-гъвкав подход за формиране на необходимата професионална ориентация.

В свой доклад Даниела Йорданова от Русенския университет предлага преди времето на постъпване във висшето училище да се обърне внимание на професионалната преориентация на завършващите средно образование и насочването им към подходяща за тях специалност. Такава задача си поставя и ежегодното европейско изложение „Отворени врати за образование в чужбина“. Като една от основните му задачи е да запознае кандидат-студентите с най-перспективните специалности университети в Европа и Америка. В случая е важна информираността на българската младеж. Не случайно днес един от основните въпроси за нас, младите, е въпросът дали да останем в България или да продължим развитието си навън. За решилите да останат в страната ни по време на следването ст. ас. Д. Йорданова отбелязва, че е важно да се наблюдава въздействието на висшите училища върху подготвеността за заетост на студентите и връзката им с работодатели. „Висшите училища могат да съдействат за професионалната реализация на младежите и след завършване на образованието им чрез дейността на различни свои структури“, добавя тя.

Тук идва голямата роля на държавата, която ще има за задача да осигури финансиране и законова среда за насърчаване на професионалната реализация на младежите.

По този начин ще се даде един добър старт на младия и търсещ човек, който в лутанeто си в живота няма да бъде сам, а ще получи подкрепата в личностното и кариерното си развитие.