Иван Лилов – бунтарят на българският баскетбол

| от |

За чисто баскетболните качества на Иван Лилов ще оставя статистиката и експертите да говорят. Седнах за личността му да напиша малко аз.

s chervena kosa na mach sreshtu levski

Лилов е чепат, заядлив, своенравен, бунтар. Никак не търпи контрол и предпочита той да диктува нещата. За капак лесно влиза под кожата на хората около себе си, твори всякакви магарии и не пропуска възможност да организира тайни заговори с повод и без повод. Не много треньори биха искали такъв елемент в отбора си. Не много треньори биха се справили с такъв елемент в отбора си. Ако обаче спечелиш Иван Лилов на своя страна, той е човекът, от който се нуждае всеки отбор, за да е повече от сбирка добри играчи.

Последният сезон на родния баскетболен сезон сякаш извади от 196-сантиметровия балканец всичко, което Бог е вложил в него и ако не беше нелепата контузия в плейофната серия срещу Левски, щяхме да видим още от него и на европейското това лято.

Дори в мачовете, в които топката просто не влизаше в коша, голямото сърце в гърдите му донесе много на отбора на Балкан – в защита, в нападение и дори на пейката. Няколко пъти бе избран за най-ценен играч на терена, въпреки тежката конкуренция от скъпоструващи чужденци, както в Балкан, така и в другите отбори. Отгоре на това, стана и най-добър европейски играч на балканската лига. В един от най-добрите му мачове, в който Балкан разгроми Левски с 92:72, bball.com го избра за играч на кръга и Влади Лазарова писа за него Получава я (наградата – бел.а.), заради здравите нерви и куража, без които не би могъл след появата си едва в третата четвърт първо да се опази от бързо четвърто нарушение и второ, да си върне вярата и увереността, както и горещата ръка, за да бъде фактор до края.“

Пръв на всяка цена

Майка му с умиление разказва историята, когато 10-годишния Иван и брат му Любо (тогава на 11), който доскоро му беше и колега в Балкан, участват в маратон за деца в Правец. По-големият Лилов наближава финала първи от всички, а брат му го следва с малка разлика. Баща им, който не пропуска изява на младежите, очаква на финала своите шампиони и се провиква: „Любо, изчакай брат си, за да финиширате заедно“. Грижовният батко заковава на място и се обръща да изчака Ванката. Никаква милост, благодарност или братска обич обаче не надделяват над желанието на малкия лъв да финишира пръв. Профучава покрай брат си и получава еднолично победата.

Защо лъв ли?

Макар че го е страх от кучета, нямам колебания да нарека Иван лъв. И определено не защото е роден някъде в началото на август. Лъв е защото е смел и няма да се поколебае да скочи в битка, за да защити себе си или някой близък. Това е очевидно както за всички, които го наблюдават на терена, така и за обкръжението му в живота. Достоен е друга думичка, която му приляга не по-малко, отколкото на Царя на животните. При сериозния дефицит на достойни мъже и жени наоколо, няма как човек да не го забележи. Не пада по гръб, но ако се наложи да се наведе, за да помогне на някой в беда или нужда, няма да се поколебае. Освен това вече дузина години е сред лъвовете в националния ни отбор (а е само на 25!).

Суши-майстор

Иван Лилов гладен няма да остане. Не само защото може да си сготви на практика всичко, но и защото може да изкара пари от това. Сушито му е най-вкусното суши, което съм опитвала, но от друга страна не е най-вкусното нещо, което ми е готвил. Задушено свинско със зеленчуци, пилешки филенца с всякакви сосове, аромати и гарнитури, баници, торти и какво ли още не. Макар да се наслаждавам на играта му с топка, една част от мен с нетърпение чака края на баскетболната му кариера и нямам съмнение, че следващото му професионално поприще ще е в кухня.

Мъж на една жена

В наши дни това си е рядкост и само по себе си заслужава адмирации. Като имаме предвид и че след всеки мач го чакат по няколко луди фенки, моногамията му направо си е за медал. Иван ми взе сестрата официално миналата седмица след 9 годишна връзка. Честити да са, здрави и да оставят достойни наследници. По-важна работа нямат.

Миряна Захариева