Историята не свърши през 1989 г.

| от |

Анализ на сп. Икономист

След 1789 г. късчета от Бастилията са желана декорация за полиците над камините във Франция. Два века по-късно късчета от Берлинската стена обиколиха земното кълбо.

Това е „единственият паметник, който съществува на всички континенти“, вероятно без Антарктика, казва Аксел Каусмейер, директор на берлинската фондация, съхраняваща спомена за Берлинската стена. Това говори много за „мирната революция“, както я наричат германците, чиято кулминация е разбиването на стената на 9 ноември 1989 г. Този уикенд германците отбелязват нейната 25-годишнина с тържества.

Като първата успешна либерална революция в германската история 1989 г. е сравнима по значение с 1789 г., казва Райнер Епелман, ръководител на фондация, изследваща източногерманската диктатура. Дори още по-добре, за разлика от Френската революция 200 години по-рано, германската премина без насилие. Тъй като Берлинската стена раздели не само един град, а също и една страна, един континент и света, падането й носи глобално обещание за свобода. В геополитиката „краят на историята“ изглеждаше възможен, въпреки че по-късно отстъпи на „сблъсък на цивилизациите“, както отбелязват конкуриращи се заглавия на книги от 90-те години на миналия век.

Очакванията на германците бяха най-големи. „Сега това, което е неразделимо, ще расте заедно“, предсказа Вили Бранд, бившият канцлер и кмет на разделения Берлин в деня след падането на стената. Предвиждайки екологичното и икономическо изоставане след 45-годишно комунистическо управление, тогавашният канцлер Хелмут Кол прогнозира „процъфтяващи пейзажи“ на изток.

Едно поколение по-късно германците продължават да спорят дали са се обединили и до каква степен изтокът е процъфтял. От гледна точка на магистрали и друга инфраструктура изтокът днес блести. По някои социални показатели като участие на жените в работната сила или записването на деца в ясли той дори води на запада. Но като цяло според социологически изследвания източногерманците продължават да са по-недоволни от западногерманците.

След години на нетна миграция от изток на запад (която едва наскоро намаля) части от изтока са обезлюдени, особено селските райони. БВП на Източна Германия на глава от населението продължава да е едва 67% от този на Западна Германия. Производителността й е 76% от западната, а броят на заявените патенти – само 29%. Безработицата й е 9,7% спрямо 5,9% на запад. С изключение на няколко промишлени клъстъра, изтокът почти няма големи компании.

Но по-внимателно вглеждане показва, че различията в рамките на Източна и на Западна Германия сега са по-големи, отколкото тези помежду им. Саксония на изток, особено около Дрезден и Лайпциг, е сравнима с Бавария и Баден-Вюртемберг, две жизнени области в Западна Германия. Части от Долна Саксония и Вестфалия на запад са точно толкова западнали, колкото Бранденбург и Мекленбург на изток.

Така че разликите вече не вървят така отчетливо по границите между двете Германии, а между отделни области. Останалото разделение между изтока и запада не е по-силно изразено от социално-икономическите разломи, които разделят Белгия, Италия или Испания. Когато Хелмут Шмид, друг бивш канцлер, определи през 2005 г. Източна Германия като „Южна Италия без мафията“, той всъщност определяше нормалното състояние в Европа. Поради това „пактът за солидарност“, пакетът от германски субсидии за изтока, който трябва да изтече през 2019 г., вероятно ще бъде заменен с помощ за затруднените области, от която и страна на разрушената стена да се намират.

Това трябва да се приеме като успех, казва Карл-Хайнц Паке, бивш финансов министър на източната област Саксония-Анхалт: „Резултатите са по-добри, отколкото обикновено се смята, но по-лоши от очакваното в началото на 90-те години“, казва той. Двете Кореи биха били щастливи, ако някога получат шанс.

Не толкова ясни са паневропейските последици от падането на стената. Обединението, което последва по-малко от една година по-късно, отново постави стария „Германски въпрос“ в европейската история – ще доминира ли обединена Германия на континента? По онова време Великобритания и Франция се страхуваха, че ще го направи. Днес, на петата година от кризата с еврото мнозина в южни страни от еврозоната, подложени на строги икономии, усещат, че тя вече го прави.

Други, най-вече Америка, искат Германия да прави повече. „Германия не е Швейцария, въпреки че някои германци биха искали да вярват, че е така“, казва Робърт Зелик, бивш американски дипломат, който помогна за договарянето на обединението. Самите германци са точно толкова разделени, колкото всички други. Повечето от тях според социологическите изследвания продължават да се придържат към радикалния пацифизъм и дипломатическо сдържане, възприети след Втората световна война. Но елитът заяви, че Германия трябва да поеме повече отговорност. Историята не свърши през 1989 г. Както показва кризата в Украйна днес Европа се нуждае от лидерството на Германия. /БГНЕС

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.

 
 

За късмет: Баба хвърли монета в двигателя на самолет

| от chronicle.bg, по БТА |

Суеверна пътничка забави с няколко часа полет от Шанхай, като хвърли монета в самолетния двигател за късмет, съобщи АФП.

Пътничката, която е на 80 години, е задържана от полицията на международното летище Пудун в Шанхай. Заради нея са евакуирани около 150 пътници от самолета за Кантон. Тя хвърлила осем монети към единия двигател на самолета на компанията Чайна садърн еърлайнс. Една от тях влязла дълбоко в него.

Пътник, който станал свидетел на сцената, предупредил властите.

Възрастната жена обяснила, че хвърлила монетите, като си пожелала сигурен полет. Тя пътувала заедно със съпруга си, дъщеря си и зет си.

 
 

Нов герой във филма за Хан Соло

| от chronicle.bg |

Филмът за Хан Соло е в центъра на вниманието покрай скорошните смени в режисьорския състав. Фил Лорд и Крис Милър си тръгнаха, а тяхното място зае Рон Хауърд.

Около филма има и още новини, а именно, че Хан Соло ще срещне един от старите си врагове: Джаба Хътянина. 

Предполага се, че лентата ще ни разкаже историята на Соло с Джаба. Самият Джаба ще бъде отчасти CGI, отчасти аниматронен. Той е и четвъртият от класическите герои потвръден за участие. Другите са Хан Соло (естествено), Чубака и Ландо Калрисиан.

За първи път видяхме Джаба Хътянинът в „Star Wars: A New Hope“ (четвърта част), когато Гриийдо дойде да събере борчовете, които Хан дължи, и всички знаем как се развиха нещата. По-късно принцеса Леа уби Джаба и така се приключи с него.

В присъствието му има логика, защото Соло е работил за него няколко пъти преди нещата да станат лоши. Филмът се разиграва години преди „A New Hope“, така че или ще покаже запознанството им, или ще покаже поне времето, когато трафикантът е бил в добри отношения а дебелия гангстер.

Освен всичко това, във филмът може да видим и как всъщност Хан Соло получава Хилядолетния Сокол от Ландо Калрисиан. 

Актьорите са: Алден Еренрих, Доналд Глъвър, Уди Харелсън, Емилия Кларк, Танди Нютън, Фиби Уолър-Бридж, Майкъл Уилиямс Иан Кени и Джуунас Суотамо.

 
 

WhatsApp става водещ източник на новини

| от chronicle.bg |

WhatsApp бързо се превърна в място, където хората могат безопасно да споделят и да получaт последните новини.

Според проучване, проведено от Ройтерс институт за изследване на журналистика, все повече и повече хора започват да разчитат на услугата за съобщения, а не на Facebook (компанията майка) за новини. Разбира се, 47 процента от анкетираните (71 805 души) от 36 страни все още предпочитат Facebook, за да научават какво се случва по света. Но процентът на хората, които използват Facebook за новини, е намалял наполовина в тези 36 страни в сравнение с миналата година.

Над половината от WhatsApp потребителите в Малайзия и 46 процента от бразилците заявяват, че използват WhatsApp за новини. Услугата изглежда е особено популярна в Чили, Сингапур, Хонконг, Испания и Турция.

Някои оператори в тези страни предлагат WhatsApp комплекти безплатно за достъп до различни услуги, включително абонаменти за новини, което не е за пренебрегване. В изследването се съобщава, че криптирането от край до край също е фактор, който кара хората да предпочетат WhatsApp.