Историята на Крим, но по руски

| от |

Книгата „Историята на Крим“, излязла наскоро в Русия, бие всички рекорди – тиражът ѝ вече е изчерпан, информира Дойче веле. При това определени епизоди от кримската история очевидно са убегнали от вниманието на авторите.

Тиражът на книгата „Историята на Крим“, излязла през октомври, вече е изчерпан, казват за Дойче Веле от Руското военно-историческо дружество, под чийто патронаж е изготвена книгата. В контекста на актуалните международни катаклизми, популярността на четивото е лесно обяснима, макар книгата да е по-скоро скучна за масовия читател, тъй като съдържа най-вече преразказ на фактите. Книгата не предлага нито илюстрации, нито карти, но пък някои интерпретации предизвикват съмнения относно научната добросъвестност на авторите.

История, писана от патриоти

Руското военно-историческо дружество, инициирало издаването на книгата, е държавна организация, създадена с указ на Владимир Путин през 2012 година. Съгласно официалния сайт на дружеството – сред основните му задачи, наред с другото, е „оказването на съдействие за възпитанието на гражданите на Русия, особено на младежите, в дух на любов, преданост, безкористна служба на родината и уважение към защитниците на отечеството – въоръжените сили на Руската федерация“.

Сериозните руски академични организации отказват да коментират „Историята на Крим“. От Института по руска история заявяват, че имат аналогичен собствен проект и не виждат необходимост да оценяват работата на колегите си. От Института по история към Националната академия на науките на Украйна са далеч по-директни: „Не съм чел тази книга и нямам такива намерения“, казва заместник-председателят на института Генадий Боряк. И допълва, че от известно време изобщо гледа да не поддържа контакти с историци от „страната-агресор“.

Трябва да се отбележи, че предговорът на „Историята на Крим“ е написан от руския министър на културата Владимир Мединский, който – макар да е доктор на историческите науки, е известен с волните си интерпретации на историческите факти. „Моите източници са художествената литература, киното и интернет“, казва през 2009 г. Мединский и продължава: „Пиша не толкова за това, което се е случило или не се е случило, а за това какво ние мислим по въпроса и как тази представа влияе на нашия мироглед и поведение“.

Кримското ханство – разбойническа държава?

Предговорът на министъра на културата напълно отговаря на неговия научен стил. Описвайки причините за завоюването на Кримското ханство от войските на Руската империя, Мединский приковава вниманието на читателя към практиката на татарите да заробват хора: „…не минава и година без поредния набег, кървава сеч и отвеждането на хиляди руски младежи и девойки, овързани с въжета. Пленниците не ги чакало нищо добро – насилие за младежите и девойките, а за мъжете – труд до изнемога“. Същият мотив, впрочем, се повтаря методично и по-нататък в книгата.

Самите кримски татари не са съгласни с тази трактовка на историята. Заместник-председателят на Меджлиса на кримските татари Нариман Джелялов казва за Дойче Веле следното: „Напълно неправилно е Кримското ханство да се разглежда като разбойническа държава. В този период търговия с хора се е извършвала по цял свят, включително в Русия“.

Джелялов е убеден, че едностранчивото представяне на историческите факти е недопустимо и дори опасно, особено в популярната историческа литература. „Бих искал да напомня на авторите, които говорят само за някои факти, а други премълчават, че Руската империя е последната, която отменя робството в Европа. Чак до 1861 година руснаци са продавали хора, при това не само са ги продавали, а са ги заменяли срещу кучета и дори са ги залагали на карти, демонстрирайки пълно презрение към човешкото достойнство“, казва Джелялов и изтъква, че избирателното описание на историческите факти е недопустимо. По неговите думи, това създава напълно изопачена картина у непросветения читател, води до погрешни оценки и реакции в обществото. „Това си е провокация. Всеки професионален историк ще ви каже, че Кримското ханство се е славило не с търговията с роби, а със своите занаяти и култура.“

За трагедията на татарския народ нямало място

В обширния министерски предговор има място за търговията с роби, но не и за този позорен епизод от най-новата руска история – депортацията на кримски татари по време на Втората световна война. В книгата, която е почти 500 страници, на този проблем са посветени точни четири абзаца. За сметка на това въпросът за следвоенното възстановяване на полуострова е удостоен с двойно по-голям обем. „Една книга не може да обхване всички аспекти от развитието на региона. На тази тема трябва да бъде посветен отделен труд“, казват за Дойче Веле от Руското военно-историческо дружество.

Но не е само въпрос на място. Авторите описват депортирането на един цял народ с безстрастния език на официалните съветски документи. Което, по думите на Джелялов, съвсем не се случва за първи път: „Много често се използват данни от официалните документи, без изобщо да се привеждат свидетелствата на очевидци или жертви“. Според Джелялов, именно тези свидетелства са изключително важни. „Тези разкази не бива да се игнорират. Та нали и до днес има хора, преживели този ужас“, възмущава се представителят на Меджлиса.

Да завършим с един фрагмент от спомени на репресирани, публикувани в книгата „Депортирането на кримските татари“: „Хората се вкопчваха в умрелите, плачеха, не ги даваха. А войниците изхвърляха телата на възрастните през вратите, а на децата – през прозорците“. Защо това липсва в книгата „Историята на Крим“? Нима този прочит на историята няма да позволи на Руското военно-историческо дружество да възпитава правилно младежта в дух на любов, преданост и безкористна служба на родината, както е записано в устава на организацията? А съвършено неразбираемо е защо главата, в която са описани тези исторически събития, е наречена „Всесъюзен санаториум“.

 
 

Новите сериали през 2017/ 2018 година

| от chronicle.bg |

Ето ги! Идват!

Ако и вие сте на път да си хвърлите компютъра през прозореца и да си отидете на село – недейте! Първо трябва да чуете какво ни очаква през следващия телевизионен сезон 2017/ 2018 година.

Периодът на пилотните епизоди беше тежък, но свърши. Сериалите в галерията ни го преминаха успешно. Сега единственото, което се иска от тях, е да продължават постепенно напред и нагоре, да наберат фен база – и са златни!

Със сигурност ще се влюбите поне в няколко.

 
 

Ариана Гранде с благотворителен концерт в Манчестър

| от chronicle.bg по БТА |

Американската попзвезда Ариана Гранде обяви, че ще изнесе благотворителен концерт в Манчестър, посветен на жертвите на самоубийствения атентат.

23-годишната певица съобщи чрез акаунта си в Инстаграм, че датата на този концерт още не е уточнена.

При атентата, извършен в понеделник малко след като певицата приключи концерта си в северния английски град, бяха убити 22 души, а повече от сто бяха ранени. Заради трагедията Гранде отмени няколко свои концерта в Европа.

„Ще се върна в невероятно смелия Манчестър, за да се срещна с феновете си и да изнеса благотворителен концерт в памет на жертвите и за да съберем пари за жертвите и техните семейства…“, написа певицата.

Тя каза, че винаги ще помни жертвите и добави: „Няма да се откажем, няма да работим в страх. Няма да позволим това да ни раздели. Няма да позволим омразата да победи“.

Междувременно, „Кис“ отмени концерта си в Манчестър, който също трябваше да се състои в залата „Манчестър Арена“.

Компания „Лайв нейшън“ обяви днес, че насроченият за 30 май концерт на групата е отменен.

Членовете на групата Пол Стенли, Джийн Симънс, Ерик Сингър и Томи Тайър заявиха, че „са покъртени от зверството, извършено срещу невинните жертви в Манчестър“.

 
 

Палеонтолози откриха останки от морско чудовище на брега на Волга

| от chronicle.bg, БТА |

Международна група учени откри останки от плиозавър на брега на р. Волга край Уляновск.
Огромното чудовище Luskhan itilensis (главния дух) е живяло преди 130 милиона години. Само черепът му е бил дълъг 1,5 м.

Плиозаврите с къси шии са разновидност на плезиозаврите. Те в действителност не са били динозаври, но са живели заедно с тях и са били топ хищници. Имали са необичайно тяло с четири големи плавника, твърд торс, а дължината на шията им е варирала.

Новооткритото чудовище е било с тънка и дълга муцуна, която изненада специалистите. Тя е характерна за речните хищници. Според специалистите това означава, че плиозаврите са имали по-широка екологическа ниша.

Чудовището от Волга не е най-големият известен плиозавър. През 2009 г. в Дорсет беше открита фосилизирана двуметрова глава на Pliosaurus kevani.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm