ИПИ: Реформи могат да се правят в трудни периоди и да дават резултат

| от |

Общият ни извод от прегледа на позицията на България в седем индекса, които следим, показва, че когато говорим за европейски план, ние сме в задната редичка. Това заяви в предаването „Преди всички“ на БНР Светла Костадинова – изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, който днес ще представи анализ за „Икономиката на здравия разум, къде сме и къде можем да бъдем“. Това е преглед на мястото на България в световни класации по показатели като човешко развитие, право на собственост, икономическа свобода, условия за правене на бизнес. Костадинова подчерта, че страни, които през 2008–2009 година бяха с огромни икономически проблеми, са се стегнали, взети са крути мерки и се оказва, че в тези класации отбелязват огромен скок.

„Повечето класации, които разглеждаме, показват ясна връзка – колкото си по-напред в класацията, толкова си по-богат, като икономика имам предвид. Колкото си по-напред в местата, толкова по-свободен е бизнесът да работи, толкова е по-конкурентоспособен, толкова възприятията за корупция са по-ниски и общото развитие на икономиката и въобще човешкото развитие е на едно много по-добро ниво. Това, което искаме да кажем като послание, е, че реформите в още по-трудни ситуации от тази, в която се намира България, реформите могат да се правят в трудни периоди, дават резултат, отразяват се в нивото на доходите. А България стои на едно място и то в задната редичка и сякаш няма никакви генерални причини, които последните 10 години да ни направят реформатор, да сме за пример в някои от тези класации и в крайна сметка да се подобрят условията за живот и работа.“

Има задълбочаване на различията между Северна и Южна България и отделно столицата и всички останали, коментира Костадинова и добави: „Дори да говорим за някаква положителна перспектива от гледна точка на пазара на труда, това за много хора в страната не звучи правдоподобно, защото те не усещат подобно развитие. “

Според Костадинова, искания за вдигане на минимална работна заплата звучат нереалистично към този момент. В анализа една от мерките е премахване на минималната заплата, подчерта тя.

Виждаме постоянно намаляване на компетенции, на знания, на умения на децата, което се предава по-нататък по системата, каза още Костадинова и коментира:

„Искам още един фокус да представя от нашето изследва – това опиянение, което се получава от европейските средства, особено когато говорим за пазар на труда и развитие на човешките ресурси, програмата, насочена към квалификация, и всички активни мерки на пазара на труда. Изключително голям фокус на администрацията за похарчване на тези пари, уж с цел повишаване на квалификацията и увеличаване на шансовете за намиране на работа, които показват абсолютно обратния ефект. Имаме един огромен сектор от фирми, консултанти, обучителни фирми, центрове, които просто имитират дейност. Огромна част е администрацията, която се занимава да координира работата на тези фирми, да пренасочва хора към тези центрове, да мисли курсове, да следи за отчитане на проектите и т.н. – един хаос и една безсмислена работа и то безсмислена не заради замисъла, а заради начина, по който се прави.“

Цялото интервю на Таня Величкова със Светла Костадинова чуeте тук.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.

 
 

Ариана Гранде с благотворителен концерт в Манчестър

| от chronicle.bg по БТА |

Американската попзвезда Ариана Гранде обяви, че ще изнесе благотворителен концерт в Манчестър, посветен на жертвите на самоубийствения атентат.

23-годишната певица съобщи чрез акаунта си в Инстаграм, че датата на този концерт още не е уточнена.

При атентата, извършен в понеделник малко след като певицата приключи концерта си в северния английски град, бяха убити 22 души, а повече от сто бяха ранени. Заради трагедията Гранде отмени няколко свои концерта в Европа.

„Ще се върна в невероятно смелия Манчестър, за да се срещна с феновете си и да изнеса благотворителен концерт в памет на жертвите и за да съберем пари за жертвите и техните семейства…“, написа певицата.

Тя каза, че винаги ще помни жертвите и добави: „Няма да се откажем, няма да работим в страх. Няма да позволим това да ни раздели. Няма да позволим омразата да победи“.

Междувременно, „Кис“ отмени концерта си в Манчестър, който също трябваше да се състои в залата „Манчестър Арена“.

Компания „Лайв нейшън“ обяви днес, че насроченият за 30 май концерт на групата е отменен.

Членовете на групата Пол Стенли, Джийн Симънс, Ерик Сингър и Томи Тайър заявиха, че „са покъртени от зверството, извършено срещу невинните жертви в Манчестър“.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.