Информационният парадокс с ебола

| от |

Стивън Джонсън, в. „Ню Йорк таймс“

На 28 август 1854 г. 6-месечно момиченце, останало известно в историята като бебето Луис, се разболява от холера в лондонския квартал Сохо. По онова време той е един от най-гъстонаселените и един от най-бедните квартали на града. Изпражненията на детето попадат в кладенец на улица „Броуд стрийт“ и бактерията в тях зарази водата в него. За броени дни избухва най-ужасяващата в историята на Лондон епидемия от холера. Докато тя приключва няколко седмици по-късно, една десета от населението на Сохо вече е починало.

Историята на епидемията на улица „Броуд стрийт“ е може би най-известният анализиран случай в общественото здравеопазване и епидемиологията, до голяма степен защото той води до едно революционно проникновение, а именно че холерата е болест, която се предава чрез водата, а не по въздуха, както се е смятало по онова време. Епидемията на улица „Броуд стрийт“ обаче има и друг елемент, който заслужава внимание днес, когато общественото безпокойство в САЩ по повод ебола нараства в медиите, метрото и вечер около масата. И този елемент е разпространението не на болестта сама по себе си, а на информацията за нея.

През 1854 г. изминават цели седем дни след като бебето Луиз се разболява от холера и четири дни след като жителите на Сохо започват да измират масово, преди в лондонските вестници да се появят незначителни дописки за епидемията, няколко кратки реда, информиращи, че седем души са починали в квартала. Необходими са цели две седмици преди печатът да определи епидемията като голямо новинарско събитие в Лондон.

В самия Сохо информационните канали също били ненадеждни. Из квартала се разпространяват слухове, че целия град измира със същите темпове и че Лондон се сблъсква с катастрофа с мащабите на Големия пожар от 1666 г. Но това се оказа само слух. Тъй като кризата в Сохо тръгва от един единствен източник – онзи отровен кладенец – обхватът й е ограничен в сравнение с нейната интензивност. Естествено, че живеещите близо до улица „Броуд стрийт“ са били в голяма опасност. Но е било малко вероятно онези, които не са живеели там, да се заразят.

Сравнете тогавашния модел на информационен поток с начина, по който новините се разпространяват днес. В четвъртък Крейг Спенсър, лекар от Ню Йорк, беше диагностициран се ебола, след като вдигна висока температура, и целият свят научи резултатите от изследванията му, броени часове след като пациентът сам ги беше научил. Новината се разпространи със същата скорост и няколко седмици по-рано във връзка с жертвата на ебола в Далас Томас Дънкан. През 1854 г. беше необходима една седмица преди новината за епидемията от холера да пропътува двайсет пресечки от Сохо до улица „Флийт стрийт“. Днес новината пътува почти със скоростта на светлината, тъй като данните се пренасят по фиброоптични кабели. Благодарение на тази технология новинарските канали бдят постоянно за новини за ебола вече седмици наред, въпреки факта че, както се казва в майтап, разпространен в Туитър, повече американци са били женени за Ким Кардашиян, отколкото са хората починали от ебола в САЩ.

С развитието на обществата и технологиите се променя и скоростта на разпространение на болестите и на информациите. Огромната гъстота на населението на Лондон през 19-и век позволява на бактерията на холерата да се разпространява в един квартал с ужасяваща скорост, а информацията за този ужас – по-бавно. Това пък е било добра новина за душевното благосъстояние на широката английска общественост, която е била пощадена от ужаса да следи и брои смъртните случаи сякаш следи и отчита котировките на борсата. Но това е било ужасно от  гледна точка на общественото здравеопазване. Епидемията вече е поотслабнала, преди официалните здравни институции да успеят да си дадат сметка за нейния мащаб.

Чуваме да се повтаря непрекъснато, че модерното общество е безпрецедентно уязвимо за заплахи от пандемия, поради това, че целият свят е свързан чрез самолети по въздуха. Но рядко обръщаме внимание на другата страна на тази глобална свързаност – разпространението на информацията, което става с много по-бързи темпове в последните няколко десетилетия в сравнение със скоростта на самолетите. Да вземем за пример случая с пандемията от Ейч 1 Ен 1 (H1N1) през 2009 г. Тогава мощен нов щам на вируса беше идентифициран в мексиканско село и след няколко дни здравните организации по света бяха информирани и бяха обучени да го разпознават.

Благодарение едновременно на технологиите и на изключително важната работа, свършена от институции като Световната здравна организация и Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ, ние можем да предупреждаваме света за потенциални заплахи от един-единствен смартфон. Това е особено важно в страни като Съединените щати, където има добре развити институции за обществено здравеопазване, но е в сила и за страни като Нигерия, които са способни да действат бързо въз основа на ранни предупреждения за жертвите на ебола и да овладеят епидемията в рамките само на няколко седмици.

Така че това е странният парадокс на съвременната епидемия – скоростта на информацията едновременно е най-голямата наша защита срещу една истинска епидемия в град като Ню Йорк и е източник на непрестанно и постоянно глождещо ни безпокойство, което поражда – напълно неправилно – чувството, че ние живеем в необичайно опасни времена. Много по-малко вероятно е един нюйоркчанин или лондончанин днес да почине от епидемия в сравнение с преди 150 години. Ние сме много по-малко изложени на риск и в същото време сме много по-притеснени по същата причина.

Информацията сега пътува по-бързо от вирусите. Ето защо ние сме изплашени. Но и сме в безопасност /БТА/

 
 

8 тайни на успеха: Колко е важен етикетът с Валентин Игнатов

| от chronicle.bg |

Никой не е скочил високо, докато е искал да направи просто една малка крачка.

„Направи нещо голямо“ е и мотото на новия бизнес телефон на Samsung – Galaxy Note 8.  Достатъчно голям, за да не е малък и достатъчно компактен, за да не е прекалено голям – този път от Samsung са право в целта с размера. И не само с размера. 

Помолихме няколко човека с богат бизнес опит да ни разкажат за тяхното правене на нещо голямо, за съвета, който са получили в подходящ момент. Както и да дефинират „успеха“ според собствените си принципи – и дори да ни го напишат на ръка с S Pen стилуса на Note8.

 

Успехът е понятие, в което може да се набутат всевъзможни измерители и смисли: пари, слава, семейно щастие, популярност, власт, поредица от малки постижения или един голям пробив…какво ли не. Но истински успешният човек се познава бързо и безпогрешно, когато разговаряш с него на живо.

Обикновено той е спокоен, уверен, без хистеричната необходимост непрекъснато да говори за успехите си, с добър подход към хората. Той е събеседник, общуването с който носи усещане за смисленост и спечелено време.

Валентин Игнатов е точно такъв успял човек: той не излъчва претенциозност, не налага мнение и говори така, че събеседниците му го слушат не защото трябва да го слушат, а защото им е интересно. Нещо, с което, нека бъдем честни, малко хора могат да се похвалят.

DSC_2373

Валентин започва своята кариера от Pepsi, където работи като търговски директор. Пътят му минава през Devin, където е един от собствениците, и в момента се намира в една област, която е по-привлекателна от водата и безалкохолните: бирата.

В момента той произвежда Karsten – висококачествена бира, която се произвежда в завода на Tuborg-Carlsberg в Букурещ. Валентин разбира не само от бири. Говорим си с него за маркетинг, за разликата между стока и продукт, за италианците-палячовци и италианците-бизнесмени, за немските му корени и за България – държавата, в която има място за хората, които искат да успеят.

DSC_2346

Какво пият българите? Обичат ли бира?

Българите много обичат да пият бира. Тя е една от най-древните питиета, измислена е още от древните египтяни, които са ферментирали пшеница и са пили бира. За разлика от годините на социализма, бирата която сега се произвежда в България е много качествена и по нищо не отстъпва на западните бири.

Тогава имаше един виц, за българи, които изпратили в чужбина бира за проверка. Върнали им я с бележка, че „Вашият кон няма проблеми с бъбреците“.

Сега вече не е така. За производството на добра бира е изключително важно да има добра вода, а у нас водата е много чиста, което е първата предпоставка за направата на хубава бира.

Нещо за твоята бира? Ще ни убедиш ли да я пием?

Произвеждаме Карстен от три години в Румъния при бутилировача на Carlsberg и Tuborg. В същия завод се правят и соковете Granini, които навремето внесох в България. Тази година имаме голям успех, тъй като една от големите търговски вериги у нас, Billa, ми се довери и приеха Карстен да бъде акцент в летния сезон. Бирата се приема много добре, тъй като е малцова бира, няма изкуствени съставки, а процентът на алкохол е в оптималните граници, които са между 4,5 и 5. В случая на нашата бира той е 4,7.  Другият измерител за хубава бира е съставката твърдото вещество, т.нар. плато, чиито съвършени стойности са между 10 и 11. При Карстен то е 10,5. Освен това, бирата е евтина.

Какво отличава евтината бира от скъпата?

Като производство всички бири са евтини, когато говорим за мейнстрийма. Ако решите да произвеждате бира, трябва да знаете, че първоначалната инвестиция е много голяма. Но оттам нататък, това, което вкарваш, за да се прави бирата, е минимално: пшеница, малц, хмел, вода. Разбира се, има бири на друго ниво: белгийски, бенедиктински, които се правят по манастири…там производството неизбежно е по-скъпо. Но разликата в цената при мейнстрийм бирите не е в качеството им, а в маркетинга, дистрибуцията и средствата за продажба.

Цялото интервю с Валентин Игнатов четете в Webcafe.bg.

 
 

Cry, baby, cry. Софи Търнър обяви годежа си

| от chronicle.bg |

Плачете, фенове на Санса! Актрисата Софи Търнър, която влиза в ролята на голямата сестра Старк в Game of Thrones, обяви годежа си.

Търнър постна снимка на годежен пръстен с диамант в Instagram профила си.

I said yes.

A post shared by Sophie Turner (@sophiet) on

Щастливият годеник е фронтменът на DNCE Джо Джонас.

giphy

Звездата от и Джонас започнаха да се срещат в края на миналата година. Оттогава, те са били забелязани из Лос Анджелис да се държат за ръце, заедно на концерт в Ротердам и отново заедно на миналия Хелоуин и на деня на благодарността.

Да са живи и здрави!

 
 

Даяна Рос ще получи приза за цялостно творчество на Американските музикални награди

| от chronicle.bg |

Даяна Рос ще бъде удостоена с почетен приз за цялостно творчество на церемонията на Американските музикални награди следващия месец и ще го отпразнува с изпълнение от сцената.

Миналата година отличието получи Стинг, а предходни носители на приза са Елвис Пресли, Франк Синатра, Ела Фицджералд и Майкъл Джексън.

„Отне ми цял живот да стигна до тук. . .Беше удивително пътешествие за мен, изпълнено с радост и много признания“, каза 73-годишната Даяна Рос.

Иконата от Supremes вече неколкократно е пяла на сцената на Американските музикални награди и е била водеща на церемонията два пъти.
Шоуто ще бъде излъчено на живо по телевизия ABC от Лос Анджелис на 19 ноември.

 
 

Сините очи и големите амбиции на Себастиан Курц

| от chronicle.bg, по Haaretz |

Поддръжниците му го виждат като бъдещето на страна, която досега винаги е гледала предимно към миналото, отколкото към бъдещето. Противниците му го виждат като обикновен кариерист, жаден за власт.

Където и да е истината, малцина австриици оспорват това, че техният 31-годишен външен министър, Себастиан Курц, вече остави дълбока следа в историята на централноевропейската държава. След агресивна кампания и спечелени предсрочни парламентарни избори, той стана най-младият министър-председател на страната и един от най-младите лидери в Европа.

Мъжът с детско изражение и арийска осанка омая населението. Спиран е на улицата, хората си правят селфита с него, други искат автографи, сякаш е кинозвезда. Младостта се отразява в небрежния му подход към работата. Политикът е известен с това, че настоява да го наричат Себастиан, вместо „господин Министър“. Някои австрийци дори отиват по далеч, обръщайки се към него с умаленото Басти. Ако се возите в самолет за Австрия е напълно възможно той да седне на мястото до вас. Според ново решение, представители на чужди правителства и техните началници следва да пътуват в икономична класа, вместо в бизнес класа.

Нека обаче нищо от това не ви заблуждава. Себастиан Курц е повече от поредния политик с грабващо бебешко лице. Зад сините очи се намират увереността, лидерските качества и големите амбиции на един млад политик, когото все по-често ще виждаме редом до световните лидери с побелели коси.

Роден е през 1986 година и завършва гимназия през 2004 година. Следва право, но прекъсва, за да се посвети на политическата си кариера. Започва на общинско ниво, влизайки в Градския съвет на Виена през 2010 година. Може би единствената част от биографията му, която би искал да изтрие е именно от този период. Слоугънът на кампанията през 2010 година е „черното е готино/секси“. Във видеото 23-годишният кандидат се вози в Хамър, придружаван от жени с изкусителни форми. Фокусът е върху гърдите им. Една от спирките в клипа е клубът Мулен Руж, където е организирано черно „готино/секси“ парти. По-късно Курц излиза на улицата да раздава презервативи, обяснявайки как е загубил девствеността си на 15 години. По време на сегашната му кампания това му беше натяквано неколкократно и противниците го използваха, за да го компрометират.

Големият скок идва през 2011 г. Тогава Курц става директор на отдела по интеграция в министерството на вътрешните работи. „Виждам себе си като човек, при когото имигрантите да идват за помощ“, казва той тогава, опитвайки се да изгради нов имидж на Австрия, като гостоприемна страна за чужденците. С изкачването по стълбите на властта обаче, възгледите му се променят. През 2013 година, когато заема поста на външен министър и хиляди имигранти нахлуват в страната, той започва да говори за опасностите на масовата имиграция. Промените в идеологията му политолозите обясняват с помъдряването, което неминуемо се появява, колкото по-големи стават отговорностите на съответния пост. От другата страна са коментарите, които го определят като човек, желаещ да се издигне до властта, използвайки крайнодесни подходи. Също така е привърженик на идеята за ограничаване на преференциите, които Европейският съюз дава на имигрантите.

Негови са решенията за спирането на външните средства за построяването на джамии и забраната на бурки на обществени места. „Искаме ислям в австрийски стил, а не такъв, диктуван от други държави“ е аргументът му.

Един от най-напрегнатите моменти в кариерата му и изпитание за качествата му , е през 2016 година, когато затваря Балканския бежански коридор. Първоначално решението е остро критикувано и изглежда като действие срещу най-силната жена в днешна Европа – Ангела Меркел. Самата тя е известна с отворената си политика към бежанците, позволявайки на близо половин милион имигранти да влязат в Германия. С течение на времето обаче възгледите се променят и Меркел признава, че това е било правилното решение.

Твърдата му позиция се появява и по отношение на Турция. Австрийският политик се изказва остро против президента на Турция, Реджеп Таийп Ердоган, твърдейки, че в него се наблюдават „диктаторски тенденции“. През юли тази година, той отказа на турския министър на икономиката да лети до Австрия за церемония по случай една година от преврата в Турция. В момента политикът е за прекратяване и на преговорите за членството на Турция в Европейския съюз.

Излишно е да споменаваме, че тази година е най-напрегната в кариерата му досега. Преди няколко месеца, преди да навърши 31 години, Курц беше избран за лидер на Австрийската народна партия. Шокът дойде, когато той обяви, че се оттегля от коалицията със социалдемократичната партия , довеждайки Австрия до ситуация на предсрочни парламентарни избори.

Във видеото в кампанията го виждаме как изкачва планина. Посланието е: „Правилният път не е задължително лесен. Да постъпваш правилно е ситуация, в която често си сам.“ А слоугънът в кампанията му  за лидер на партията беше: „Време е за нещо ново“. Предстои да видим какво ще е това ново, освен затягане на мерките по отношение на нелегалната имиграция – това вече е ясно, че е един  от най-големите му приоритети.