Индустриализация, реиндустриализация и световна търговия

| от |

9RIA-367667-Preview

В Европа и другите региони на света през последните години се появи концепцията за „реиндустриализация”. Казано най-общо, това означава пренасочване на държавната политика на средно развитите страни към съвременна индустрия.

Тези страни, особено в Източна Европа, имаха някаква индустрия преди две-три десетилетия, но тя беше задушена и разрушена, с активното участие на МВФ, Световната банка, ГАТТ, наследена от Световната търговска организация (СТО) и други институции под егидата на Вашингтонския консенсус. Това също означава още по-категорично насочване на държавната политика в слабо развитите страни от Африка, Южна Азия, Карибския и други региони към създаване на модерна икономическа структура с хармонично съчетание на индустрия, услуги и земеделие.

В тази нова ситуация с още по-голяма острота възниква въпросът за характера насветовната търговия, като една от ключовите предпоставки за индустриализацията и реиндустриализацията. Едно ще бъде влиянието на настоящата почти напълно либерализирана световна търговия върху опитите на слабо развитите страни за индустриализация и на средно развитите – за реиндустриализация. Друго ще бъде влиянието върху тях на по-гъвкавата политика в световната търговия. Продължаването на либерализацията на световната търговия в сегашния й вид няма да допусне индустриализация и реиндустриализация в тези страни. Съчетаването на либерализацията с гъвкава временна протекционна политика ще превърне световната търговия в конструктивен фактор за индустриализацията и реиндустриализацията в тези страни. И ще направи голяма услуга на човечеството.

Свободната търговия е политика на световните пазари при която правителствата не налагат ограничения върху износа и вноса. Те почти не се месят в тези процеси. Повечето страни членуват в регионални общности за свободна търговия, а също и в СТО, която е многостранно споразумение за свободна световна търговия, създадена през 1995 г., като наследник на ГАТТ. В нея сега членуват 159 държави.

Според експерти на Световната банка, за слабо развитите страни са допустими защитни мита максимум до 20%. Американски и европейски учени твърдят, че са необходими по-високи мита, вносни квоти или субсидии, защото разликата в производителността между слабо развитите и високо развитите страни сега е много по-голяма от 20%. Тя е по-голяма и от разликата пред която са били изправени сегашните развити страни преди много десетилетия. Настоящите развиващи се страни са в по-тежка ситуация в сравнение с положението в което бяха сегашните развити страни в миналото с нивото на технологиите, с квалификацията на работната сила, с потенциала си за проникване на чужди пазари. Те са много слаби играчи в конкурентната система. Развитите страни винаги са били по-конкурентни участници на световния пазар в миналото, макар и на тогавашното по-ниско ниво.

В началните етапи на своето развитие всяка страна се нуждае от протекция на прохождащата си икономика, а също и компании, докато се стабилизират. Примерите по света са милиони и датират от векове. В своя труд през 2002 г. Ха Джуун Чанг доказа за пореден път, че всички сегашни богати страни са използвали масово икономическия протекционизъм на ранните етапи на индустриалното си развитие. А след засилването на диктата на Вашингтонския консенсус от 1970-те – 1980-те, тези страни не разрешават на сегашните по-бедни държави да правят същото през последните десетилетия! Отказът от протекционна политика стана задължително условие за членство в ГАТТ, а след това в СТО. Нещо повече, опитват се да ни внушават, че свободната търговия била еднакво полезна за високо-, средно- и слабо развитите икономики. Това е груба фалшификация със здравия разум и с историческите факти! Световните реалности са съвсем други.

Известният на икономистите „infant industry argument” е развит за първи път от Alexander Hamilton в 1790 г. (тогава министър на финансите на САЩ) и доразвит по-късно от Daniel Raymond, Фридрих Лист и други големи икономисти. Той е използван много активно от Великобритания и САЩ в продължение на векове. В началото на своето индустриално развитие Великобритания е била между първите, въвели протекция срещу вноса на сурова вълна и това е продължило 100 години. От 1816 до 1945 г. вносните мита в САЩ бяха между най-високите в света. Всички страни от Западна Европа през последните векове, а и след Втората световна война прилагаха такава политика. Някои от тях го правят и сега с по-рафинирани средства.

Япония едва ли щеше да е това, което е сега, без мащабната си протекционна политика след 1945 г., разработена и въведена от стопанската част на американската окупационна администрация, доминирана тогава от идеите на кейнсианската школа. През първите две десетилетия те стимулират износа чрез комбинация на данъчни облекчения до пълно освобождаване от данъци и държавна помощ за създаване на експортно ориентирани индустрии. Наложени са сурови бариери за вноса. Почти за всички продукти има правителствени вносни квоти, за много от тях се прилагат високи мита, а прословутото МИТИ (Министерство на индустрията и търговията) разпределя чуждестранната валута между компаниите за внос. Това се оправдава със слабостта на японската индустрия и хроничните търговски дефицити. Със стабилизирането на икономиката в началото на 1960-те, под натиска на МВФ и ГАТТ, правителството започва постепенна търговска либерализация, която продължава и през 1980-те. Това е бил продължителен и целенасочено упорито колеблив процес на намаление на класическите търговски бариери, заменяни след това с нетарифни. Доказателство за това е, че до края на 1980 г. имат вносни квоти за 22 важни продукта. До 1994 г. вносът на ориз е забранен, а след това методично ограничаван и до сега с рафинирани нетарифни методи.

Видният икономист и бивш президент на Мексико (от 1994 до 2000 г.) Eрнесто Зедило препоръча по-широкото използване на такава политика в слабо развитите странив специален доклад до Генералния секретар на ООН през 2000 г. Консервативната философия на Вашингтонския консенсус се погрижи за задушаването на тази идея.

Колкото и да е странно, бедната България е между световните рекордьори по либерализация на външната си търговия. В доклада по конкурентоспособността за 2013 г. Световният икономически форум ни поставя на четвърто място по либерализация на търговията от обхванати общо 144 държави. Само три високо развити икономики са пред нас. Сервилното послушание на българските правителства спрямо разпоредбите на чуждестранните ни господари през последните 24 години роди този чудовищен български световен рекорд. Последствията вижда всеки средно интелигентен човек, когато пътува из страната – силуети на ограбени и разрушени някогашни фабрики и сгради на някогашни ТКЗС, запустели земи и подивели някогашни китни овощни градини и лозя, намаление в пъти на едрия и дребен рогат добитък, хиляди запустели и полузапустели някогашни хубави села, полуразрушени сгради на някогашни училища, болници и изоставени здравни пунктове по селата, остатъци от изоставени и ограбени някогашни напоителни системи, пътища в безобразно състояние. Отчаяни хора, които на практика нямат достъп до здравна помощ.

А да напомням ли за около 1,5 млн. българи, прогонени от неволята и търсещи препитание по света! Ако границите не бяха отворени и тези хора принудени да останат тук, с тях безработицата у нас щеше да е 45-50%. Това показва по своеобразен начин мащабите на социално-икономическата катастрофа. Изумително тъжна картина, създадена от пазарния фундаментализъм. А народът ни търпи и мълчи! В най-добрия случай мърмори

Пазарните фундаменталисти твърдят, че „заместващата вноса индустриализация” не е ефективна за сегашните развиващи се страни, че по-ефикасна е политиката на „отворените врати”. Това също не е вярно! Слабо развитите страни, в това число и България, нямат друга алтернатива, ако искат да поставят основите на съвременна икономика и да осигурят достоен живот на своите народи. А движещата сила на съвременната икономика и фундаментална предпоставка за благоденствие на хората е модерната високотехнологична индустрия. В наше време индустриализацията няма алтернатива. Лансирането на земеделието, туризма, услугите и други подобни като приоритетни сектори е несериозно.

Развитието на индустрията беше потискано дълго от пазарния фундаментализъм в полза на перверзното форсиране на услугите и особено на финансовите услуги и резултатите са съкрушителни. Последната световна криза го доказа. Неслучайно сега светът провъзгласи концепцията за „реиндустриализация”. На тези ранни етапи на своята индустриализация слабо развитите и средно развитите страни и техните компании се нуждаят от защита на прохождащите си производства. В противен случай те ще бъдат задушени в зародиш от мощната чуждестранна конкуренция.

Най-разпространени инструменти за протекционна политика са митата върху конкурентния внос или субсидии за износа с данъчен кредит и даже с преки плащания. Определят се квоти за внос на определен вид стоки, понякога дори маскиран като „самоналожени доброволни ограничения” на чуждестранните вносители. Много специалисти смятат, че субсидиите и квотите са по-подходящи от митата. Прилагат се също данъци и нетарифни бариери, разгърнати регулативни механизми. Използват се инструменти за ограничаване износа на природни ресурси. По-малко популярен за широките кръгове от населението и по-завоалиран инструмент е обезценяването на националната валута, с което износът на страната поевтинява и става по-конкурентен. През последните години по този въпрос има големи спорове между Китай, от една страна и САЩ и Европа, от друга.

Правителствата на най-развитите страни, които на думи са за свободна търговия и за забрана на държавната помощ за изпаднали в затруднения местни производства, прибягват винаги до протекционни мерки и до пряка държавна помощ, когато са засегнати важни техни компании от чуждестранната конкуренция или от влошена световна конюнктура. Това беше направено в грандиозни мащаби през 2008-2009 г. в почти всички развити страни за спасяване на финансови и нефинансови компании с цената на трилиони долари от националните бюджети. Някои от тях бяха дори национализирани, за да бъдат оздравени от държавата и след това отново приватизирани. Слабо развитите страни не прибягнаха до такива мерки, защото не разполагаха с ресурси, за да ги финансират.

Привържениците на свободната търговия казват, че протекционните мерки са ефикасни само в краткосрочен хоризонт, като предпазват неконкурентни производства от фалити и осигуряват временно по-голяма заетост. В дългосрочен хоризонт, според тях, те имат обратен на намеренията резултат – поддържане на неконкурентна икономика и ощетяване на местните потребители с по-високи цени и по-ниско качество на стоките, в сравнение с вносните.

В това има известни основания. Има обаче и начини за преодоляване на този недостатък на протекцията. Правителствата могат да обявяват защитни мерки за конкретни продукти, като определят и хоризонта на тяхното действие – 10-15-20 години. Примерно до 10-та или 15-та година защитата може да е с неизменни тарифи (квоти или субсидии), които да затихват постепенно и към 20-та година да се прекратяват. Това ще се обявява предварително и ще дава възможност на предприемчивите да започнат производство под защитен икономически чадър на фазата на прохождането, постепенно да повишават конкурентоспособността си и да намират подходящи производствено-търговски ниши.

След като съответните производства достигнат или докажат, че не могат да постигнат необходимата конкурентоспособност, правителството следва да ограничава и дори да премахва защитните инструменти. Пълната либерализация на вноса за прохождащи производства от самото начало в слабо- и средно- развити икономики, прави невъзможно развитието на модерни производства в тези страни, защото биват погубвани в зародиш от далеч по-конкурентоспособните производители от развитите страни с 30-50 и дори 100 годишен производствен опит. Така слабо развитите страни са осъдени да останат завинаги слаби и бедни.

Най-често използваният аргумент срещу протекционната политика е, че засегнатите страни отговарят със симетрични ответни мерки и това води до хаос в световната търговия. Това е вярно, особено за защитни мерки между страни, които не участват в една и съща регионална общност. То може да се преодолее по-лесно в рамките на такава общност чрез договаряне на временна вътрешнообщностна защитна система на по-слабо развитите страни – членки срещу натиска на по-развитите икономики. Такива защитни мерки могат да бъдат договорени и в рамките на СТО. Подобни опити се правят от много години (чрез известните кръгове за преговори: Кенеди раунд – до 1967 г.; Токио раунд – до 1979 г.; Урагвай раунд – до 1993 г.; Доха, но се налагат интересите на най-богатите страни и радикалните решения се отлагат.

Либерализацията на световната търговия може да е полезна и за двете партниращи странисамо между приблизително равностойни по конкурентоспособност икономики. Тя обаче не е полезна и за двете страни, ако включва високо развити конкурентоспособни икономики, от една страна, и слабо- или средноразвити неконкурентоспособни икономики, от друга. Една начинаеща в индустриалното си развитие страна не може да бъде конкурентоспособна от първия месец или година спрямо държави, тръгнали по този път преди десетилетия и дори столетия. В такива случаи свободната световна търговия облагодетелства по-силната и ощетява по-слабата страна.

Налага се сериозна преоценка на концепцията за либерализация на световната търговия. Особено поради неравнопоставеността между конкурентоспособните високо развити страни и неконкурентоспособните средно- и слабо развити страни, на които предстои да пристъпят към своята индустриализация или реиндустриализация. Без такава радикална преоценка индустриализацията и реиндустриализацията ще си останат само поредните провалени добри пожелания.
Гласът на България

 
 

Йогата и други здравословни глупости

| от |

Днес е международният ден на йогата. Честито на всички ни! Малко известен факт за йогата е, че е глупост. Да кажеш за йогата, че е наука, е като да наречеш футбола „изкуство“.

За йогата се  твърди, че йогата е духовно учение. Учи как да бъдеш едно със себе си, все едно преди йогата ти и себе си сте били две различни неща. Дори и да няма особен смисъл, звучи добре.

И мелба с боб щеше да звучи добре, ако нямахме концепция и за мелба, и за боб. Има много такива подвеждащи изрази – например, знаете ли, че всяка професия може да звучи обидно, ако я дефинираш чрез град: „Виж го тоя журналист видински“. Всъщност няма нищо обидно – човекът е журналист от Видин, но мисълта ми е, че звучи подвеждащо. Цялата маркетингова стратегия на йогата се гради на такива нищо не значещи изрази. Например: „Йогата води до съюз на тялото, ума и дишането“. Това изречение предполага, че ти щом не практикуваш йога, нямаш съюз между тялото, ума и дишането, което е откровена глупост.

Йогата е набор физически упражнения, кикерчене. Йогата е брейкденс на забавен каданс. Йогата е кардио за хора, които мислят, че като влязат два пъти във фитнеса, ще станат батки.

Само да отбележим, че медитацията е друго. Медитацията е точно това, което твърди, че е.

Йогата е модерно заблуждение от ранга на ГМО. И с ГМО-то случаят е „какво се казва“ срещу „какво всъщност означава това“. Как ви звучи „Не яж портокалите – в тях има аскорбинова киселина“. Страшно е, нали. Тези портокали сигурно са отвратителни! А ако ви кажа, че аскорбиновата киселина е химическото название на витамин С и изречението всъщност е „Не яж портокалите – в тях има витамин С“. Малко неловко стана.

Тук много лесно можем да залитнем по темата за кемтрейлса, хомеопатията и антиваксърите, но няма.

Но, виж, антиоксидантите от друга страна… Антиоксидантите също са прехвалени. Яжте зеленчуци и сте пушка. Желанието да сме чисти, съчетано с мързел и широко сито на критичното ни мислене, често довежда до вършене на глупости. От едната страна на уравнението са антиоксидантите, но от другата може просто да е седи нищо. Имах преподавател в университета, който всеки понеделник не ядеше в продължение на 24 часа. На един изпит ми каза „Гладът е най-добрата храна“. Бих проверил днес докъде е стигнал с тази философия. Все пак „проверката е висша форма на доверие“.

И накрая не искаме да внушим на никого, че йогата е дело на Рогатия – нищо подобно. Както казахме, това е набор от упражнения и когато седиш по цял ден като ваза, започнеш ли да се раздвижваш малко, ще ти стане по-хубаво. За кощунствената комерсиализация говорим. Не давайте да ви продават нови дрехи, преди да се убедите, че не са на царя.

 
 

Даниъл Дей-Луис приключва актьорската си кариера

| от chronicle.bg, по БТА |

Трикратният носител на награда „Оскар“ Даниъл Дей-Луис приключва актьорската си кариера, съобщиха световните информационни агенции, позовавайки се на говорителката му.

Решението е лично и обяснения за него Даниъл Дей-Луис няма да дава, каза говорителката Лесли Дарт. „Той е изключително благодарен на всички с които е работил, и на публиката“, допълни тя.

Последният филм с Даниъл Дей Луис – „Phantom Thread“ ще излезе по екраните през декември.

Даниъл Дей-Луис спечели третия си „Оскар“ за най-добър актьор през 2013 г. за ролята на президента Линкълн. Така той стана първият, печелил три пъти тази награда. Предишните му две са за „Левият ми крак“ (1989) и „Ще се лее кръв“ (2007).

Даниъл Дей-Луис, който е на 60 години, е известен с това, че подбира внимателно ролите си и прави дълги паузи между ангажиментите си. Много водещи кинокритици го определят като един от най-добрите съвременни актьори. През 2013 г. сп. „Тайм“ го включи в списъка на най-влиятелните хора.

 
 

Дете закла костенурка в бизнес парка и я изяде. Майката: „Не пише, че е забранено“*

| от chronicle.bg |

Нов неприятен инцидент на територията на Бизнес парк – София не позволява на духовете на скандала да утихнат.

Четиригодишното Ангел-че на мама е извадило една от костенурките, които обитават езерцето в средата на парка, намушкало я е с ножа, който тати му е подарил, и я е изяло сурова пред погледите на обядващите служители.

„Не разбрах какво е направил Ангелчо, докато не видях, че новата му дрешка е изцапана с кръв. Изкарах си акъла, но после разбрах, че е от костенурката. Не виждам защо това трябва да е драма. Никъде няма табела, на която да пише, че е забранено яденето на костенурки в Бизнес парка. Баща му му подари касапския нож, за да се предпазва в училище. А и децата трябва да се учат да се оправят сред природата“, коментира майката пред Chronicle.bg

В същото време милиони потребители отделиха по час и половина от работния си ден, за да коментират случката.

„Майките в бизнес парка на клада!“, скандира Az Obicham Meso, на 24 години.

„Ей, не спряха значи да ограничават правата на децата. Било е гладно милото, нахранило се е“, контрира жена с профилна и кавър снимка на детето си.

Днес във Facebook се организира протест на будни майки, които искат управата на бизнес парка да подаде оставка и да вземат нещата в свои ръце.

„Вън работещите от парка! Парковете са на децата“, апелират те.

Главният прокурор Сотир Цацаров каза, че жандармерията е в готовност, ако протестът на майките излезе извън контрол. Полицаите са се въоръжили с електрошокови палки и сълзотворен газ, в случай че майките се барикадират с детски колички и започнат да замерят офисите в бизнес парка с използвани памперси.

Скандалът продължава.

*Текстът, разбира се, е плод на въображението, но битовите скандали, които ни заливат, оставят все по-малко пространство за фантазията на човешкия ум. 

 
 

Модерните храни, които ни карат да отслабваме

| от chronicle.bg |

Ако се подигравате на модата за поглъщане на авокадо, чия и замезване с хумус, то може би трябва да си помислите втори път. Оказва се, че промяната на хранителните ни навици променя и начинът, по който тялото ни реагира на храната.

Според ново изследване тези храни променят начина, по който тялото ни реагира на глада.
Учените от Университета в Джорджия откриват, че храните, богати на полинаситени мазнини влияят на хормоните ни и променят апетита.

Храните като авокадо, киноа, чия, сьомга, семената от чия, зехтина и орехите отдавна вече са свързани с подобряване на паметта и уменията за решаване на проблеми. Сега обаче учените твърдят, че те могат да допринесат и за свалянето на килограми. Те се надяват, че тези промени в хранителните навици могат да възпрат епидемията от затлъстяване по света.

Учените са изследвали промените в хормоните на хора на възраст между 18 и 35 години, проверявайки психологическите проявления на глада и засищане след диета с храни, богати на полинаситени мазнини.

Участниците в изследването отговарят на въпроси за това колко са гладни, описвайки усещането чрез количеството храна, което мислят, че могат да изядат.

Онези, които консумират повече полинаситени мазнини описват по-слабо чувство на глад и по-дълго се усещат заситени от онези, които не следват такава диета.

Хормоните на апетита играят важна роля в регулирането на количеството храна, което изяждаме, казва Джейми Купър, който ръководи изследването. Според него от проучването могат да бъдат направени изводи, че приемането на храни, богати на този тип мазнини може да промени хормоните, които регулират апетита, така че да се чувстваме сити по-дълго време. Важно е обаче да се отбележи, че в изследването са участвали само 26 души, т.е. за да можем да вярваме на резултатите, трябва да бъде направено по-всеобхватно изследване.