Има ли смисъл от санкции срещу Русия?

| от |

Дали Путин би се стреснал, ако Европа наложи санкции на Русия? Мненията по този въпрос се разминават. А някои наблюдатели дори твърдят, че заплахите биха могли да предизвикат точно обратния ефект, пише Дойче веле. Прави ли са?

_73400853_obama_phone

На последната си извънредна среща на върха европейските лидери решиха да замразят преговорите с Русия за облекчаване на визовия режим. Обсъждат се и други превантивни мерки. А в случай, че Москва продължи да не проявява готовност за компромиси, Брюксел е готов да ѝ наложи и икономически санкции. Отговорът на Москва не закъсня: Кремъл обяви, че обмисля ответни мерки срещу Европа. А в отговор на предприетите от САЩ мерки – визови ограничения и замразяване на определени банкови сметки, Русия обяви, че обмисля да прекрати двустранните оръжейни инспекции.

През последните дни се полагат всевъзможни усилия за намиране на мирно решение на кризата около Украйна. Американският президент Обама и европейските му партньори трескаво търсят отговор на въпроса как Путин да бъде склонен да се съгласи на международна контактна група за Украйна.

Германската канцлерка Ангела Меркел е решила да обвърже участието си в срещата на Г-8 в Сочи с актуалните развития в Крим, съобщава списание „Шпигел“. Ако на 16 март в Крим действително се проведе референдум за бъдещето на украинския полуостров, Меркел ще бойкотира насрочената за началото на юни среща на Г-8. Михаел Фукс, зам.-председател на фракцията на Християндемократическия съюз (ХДС), предлага друго: да се постави под въпрос руското домакинство на световното първенство по футбол през 2018 година. Представители на Социалдемократическата партия и на Левицата нарекоха тази мярка „футболна дипломация“ и се обявиха категорично против нея.

Дебатът за санкциите срещу Русия върви с пълна сила. И вече се надигат все повече гласове, които поставят под въпрос смисъла от подобни мерки. Дори председателят на Европейския парламент, германският социалдемократ Мартин Шулц, не е убеден, че санкциите ще накарат руския президент да седне на масата за преговори.

_73490452_de25-1

„Не санкции, а санкцийки!“

И още нещо: мнозина наблюдатели застъпват позицията, че приетите дотук мерки срещу Русия били не санкции, а „санкцийки“, които нямало как да се тълкуват като сериозно предупреждение към Москва. В тази връзка „Нюйе Цюрхер Цайтунг“ написа, че санкциите срещу Русия били дори по-безобидни от тези срещу Швейцария, наложени заради проведения там референдум за ограничаване на имиграцията.

Други наблюдатели пък се опасяват, че санкциите могат да доведат до опасно втвърдяване на фронтовете. Шефът на лявата фракция в Бундестага Грегор Гизи заяви в тази връзка следното: „Със санкции можеш да уплашиш някой по-слаб партньор, но не и Русия. Да не забравяме, че Китай стои зад нея“, каза Гизи, като не пропусна да припомни колко зависим е ЕС от руските газови доставки.

В същото време представители на германския бизнес приветстват предпазливото поведение на ЕС спрямо Русия. Шефът на Германската промишлено-търговска камара Мартин Ванслебен заяви пред „Дойчландфунк“ следното: „Европа постъпва мъдро – тя припомня на Русия, че е в състояние да предприеме мерки срещу нея, но с поведението си показва, че все пак предпочита да ѝ подаде ръка за постигане на разбирателство“, казва Ванслебен и посочва, че някои от предприетите мерки вече дават резултат: рублата се обезценява, а на Московската борса курсовете падат.

Икономическите санкции срещу Русия са лош сценарий за Германия, изтъкват и други представители на германския бизнес. Опасенията им са, че евентуални санкции биха могли да застрашат инвестиции за милиарди евро. През миналата година търговският обмен между Германия и Русия е достигнал сумата от 76 милиарда евро. Близо 6 хиляди германски фирми развиват дейност с Русия, от която зависят 300 хиляди работни места. Към това трябва да прибавим и сътрудничеството във финансовия сектор: европейски банки участват в Русия със сумата от 180 милиарда евро.

Обикновените германци са изглежда раздвоени по въпроса дали Западът трябва да наказва Русия със санкции. Актуално социологическо изследване показва, че 45% от анкетираните одобряват този подход, докато 44 на сто са против. Ако обаче санкциите биха станали причина за поскъпване на горивата, тогава 54% от запитаните казват, че в този случай биха се обявили срещу помощта, която се оказва сега на Украйна.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

Приказната сватба на Пипа Мидълтън

| от chronicle.bg |

Пипа Мидълтън сключи брак с любимия си Джеймс Матюс по време на сватбата на годината, в присъствието на кралски особи, семейство и приятели.

Пипа е сестрата на херцогинята на Кеймбридж и съпруга на принц Уилям – Кейт Мидълтън.

Церемонията беше почти толкова пищна колкото онази преди 6 години, на която Пипа беше шаферка на сестра си.

Мидълтън и Матюс се ожениха в църквата Сейнт Марк в Енгълфилд. Пипа беше облечена в рокля на известния стилист Джайлс Дикън, с обувки „Маноло Бланик“.

Сред шаферите им бяха малките принц Джордж и принцеса Шарлот.

На сватбата, освен Кейт и Уилям, присъстваше и принц Хари, който обаче не доведе на церемонията приятелката си – актрисата Меган Маркъл, въпреки спекулациите, че и тя ще бъде там.

Сред другите гости на сватбата беше тенисистът Роджър Федерер със съпругата си.

Подробности около церемонията и тържеството не са споделени с медиите, а мерките за сигурност по време на събитието са засилени.

Над района са забранени полетите, включително на дронове, балони, хвърчила и парашути. Вижте в галерията няколко снимки от церемонията.

 
 

Броени дни до концерта на джаз-соул легендата Марио Бионди

| от chronicle.bg |

Този четвъртък, на 25 май, ще посрещнем Марио Бионди и ще можем да се насладим не само на най-известните му парчета, но и на чисто новия му двоен албум „Best of Soul”, който отбелязва десет години от старта на кариерата му.

Заедно с магнетичния сицилианец на сцената на Sofia Live Club ще видим и страхотния му екип от музиканти в пълен състав. Сред тях е Massimo Greco (клавишни), известен с десетките си изяви заедно с най-големите звезди на Италия като Eros Ramazzotti и Zucchero. Ще чуем и виртуозния саксофонист Marco Scipione.

София е една от дестинациите, избрана да бъде част от специалното турне на Бионди. Специално, защото то, както и най-новият му албум, отбелязват десет години от дебюта му с „Handful of Soul”.

В турнето са включени още редица градове, сред които Рига и Букурещ, а в София ще имаме възможността да се насладим на тази емоционална вечер с разтапящия глас на Марио Бионди на 25-и май в Sofia Live Club.Билетите са на цени от 70 лв. в мрежата на Eventim, а капацитетът на клуба ще е ограничен в интерес на максималния комфорт на публиката и естеството на събитието.

Вратите ще отворят в 21:00 ч., а началото е планирано за 22:00 ч.

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.