Има ли някого там?

| от Цвети Иванова |

Наясно съм, че има хора, които не харесват Пинк флойд и мога да разбера защо. Отрицанието на група от този ранг е свързано с модата на позитивното мислене, лесния живот, радостта от малките неща и загърбването на страданието и злото. Но знаете ли? Това просто не е вярно. И няма група „от този ранг“. Има Пинк флойд.

Докато снощи гледах в НДК филма „Роджър Уотърс – Стената“ за пореден път се убедих, че величието на този човек и неговите музиканти е пропито навсякъде: от пръстите на Уотърс, с бродирани старчески петна, които докосват акустичната китара, през тихата вълна на смесица от тревога и еуфория, когато над стадиона изкънти „ Is there anybody out there?„, до настървението, с което публиката разкъсва надуваемото прасе в края на концерта.

Филмът започва със сцена, в която Роджър Уотърс е сам на военно гробище някъде в Европа, на един хълм, на който духа вятър. Той сяда на един камък, вади един тромпет и започва да свири на мъртвите. Това е първата стъпка, която зрителите правят в меланхолно-тревожното пътешествие на духа, на което ги взима Уотърс. Концертът от шоуто „Стената на живо“, който мина през цяла Европа по време на турнето му от 2010 до 2013г., е миксиран с кадри от пътуването на Уотърс, паметни диалози и сцени на скръб, които разтърсват със своята откровеност и голота.

Уотърс върви по следите на загиналите във войните, посещавайки военни гробища и мемориали из Европа. Виждаме го как прави символната връзка между децата си и техния прадядо, загинал в Първата световна война на гроба му. Срещата на младите хора с тишината на смъртта, вградена в паметника на техния близък, прелива в сцена от концерта на Уотърс в Париж, по време на която той посвещава песента „Mother“ на всички загинали от терор по целия свят. Не, той не е свръхестествен пророк, но символизмът на сцената към днешна дата ни кара да потреперим.

Следват кадри с ветерани, активисти и обикновени хора, загинали по време на войната, в протест или нападания над граждани. Mощни социални послания, акомпанирани от гениалната музика на Флойд, се просмукват във всеки нерв на зрителя. Онези, които бяхме на концерта през 2013г. си припомнихме интересното решение „Another brick in the wall“ да мине в началото на концерта. След като флойдианците получим своето още в началото, можем да се потопим в ледените води на „Стената“ спокойно. Със затаен дъх, който не отприщваме в продължение на два часа и половина.

В една от сцените Роджър Уотърс е сам в един бар и обяснява на бармана- французин на английски как е загинал баща му. Още преди съзнанието ни да се е залутало във въпроса как расте един голям човек, когато е загубил баща си на две годинки, Уотърс ни запраща отново на сцената, където кънти „Comfortably numb„. На стадиона няма удобно вцепенени хора. След това го виждаме, спокойно шофиращ своето черно ретро Бентли през полетата на Франция по пътя към Италия. И получаваме кратък енергиен импулс на надежда. Приятелят му, който пътува с него, сравнява усмивката на внучето му с усещането за пречистващ гръм от Зевс, което е получил на Олимп и ние си мислим, че все пак има любов и надежда. И миг по-късно отново сме запратени в стената. Към „Hey you„, в която отново чувстваме водата да пълни дробовете ни и сълзите – очите ни. Защото се изправяме заедно, но падаме по един.

Уотърс определя филма като антивоенен, протестен филм, но той е доста повече от това. Той е горчива чаша кино, музика и философия, която се пие до дъно и горчи дълго. И докато снимките на хора, загинали във войни, става все повече и все по-малки, правейки екрана на залата колаж от мъртви души, зала 1 на НДК започва да ръкопляска. Излизаме заедно и си тръгваме поотделно.

Спомени от шоуто в България – в галерията.

 

 
 

Виктория Бекъм може да съди Spice girls

| от chronicle.bg |

След юридическия огън между Анджелина Джоли и Брад Пит, нова може би още по-изненадваща и бурна съдебна война се появи в шоубизнеса.

Виктория Бекъм изпрати агресивни заплашителни писма на колегите си от Spice girls Мелани Браун, Мелани Чизхолм, Ема Бънтън и Гери Хорнър. В тях съпругата на английския футболист Дейвид Бекъм предупреждава за война, ако певиците изпълняват песни, за които тя има авторски права.

Три от дамите – Гери Хорнър, Ема Бънтън и Мелани Браун, планираха турне по повод 20 години от създаването на групата. Турнето трябваше да се казва GEM (от англ. – скъпоценен камък), което е абревиатура от първите букви на момичетата.

Гери първа се отказа, за да се фокусира върху множащото й се семейство. През октомври миналата година тя съобщи, че очаква детенце. Така остави Ема и Мелани сами да се оправят с правния въпрос.

„Това е невероятно тъжен начин нещата да приключат, особено след всичко, което групата е преживяла заедно“, каза източник близък на Spice girls. „Момичетата са потресени.“

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Молец с руса коса и малки гениталии кръстен на Доналд Тръмп

| от chronicle.bg |

След като новият президент Румен Радев положи клетва, дойде ред и на Доналд Тъмп.

По случай светлия повод и цялата персона на новия американски държавен глава, биологът д-р Вазрик Назари кръсти новооткрит вид молци на негово име: Neopalpa donaldtrumpi. Буболечките могат да бъдат забелязани в по границата на САЩ с Мексико – точно там, където очакваме и обещаната от Тръмп стена против нелегални имигранти.

Абсолютно без никаква връзка с името, молецът има русичко нещо на главата и мънички гениталии.

Докато д-р Назари разглеждал екземпляри от генотипа Neopalpa, забелязал, че един от тях не приличал на останалите. Той имал значително по-малки гениталии от най-близкия си роднина N. neonata. След ДНК изследвания Назари заключил, че това е напълно нов и неописан вид. А новите видове се кръщават от откривателите си.

Тръмп не е единственият американски президент, който има биологичен вид кръстен на негово име. Джордж У. Буш има бръмбар, Роналд Рейгън има оса, а Бил Клинтън – риба. Барак Обама обаче държи рекорда с 9 вида на негово име.

 

 

„И така, кръстих биологичен вид на Доналд Тръмп. Може би сега той ще направи опазването на крехката американска екосистема приоритет.“