Икономист прогнозира: ГЕРБ без мнозинство и политическа нестабилност

| от |

България едва ли ще се върне скоро към относителната политическа стабилност от преди 2013г., икономиката й трета поредна година ще расте едва-едва, а бизнесът трябва да внимава за внезапно вдигане на данъци през 2015г. и за слабо работещи администрация и правораздаване.

Това са основните препоръки в обновената оценка на политическити и икономическите рискове за България, направена от Икономист интелиджънс юнит“, цитирани от „Дневник“.

В пакета от 19 август, обвхащащ макропоказатели и елементи на политическата стабилност, анализаторското звено на списание „Икономист“ завявява, че на предсрочните парламентарни избори на 5 октомври е много вероятно победител да е ГЕРБ.

„Но партията няма да постигне мнозинство в Народното събрание и според резултатите от вота ще трябва да избира между два сценария – да управлява с правителство на малцинството (както беше през 2009-2013г.), а вторият – да сглоби коалиция. Какъвто и избор да направи, едва ли България бързо ще се завърне към политическата стабилност преди февруари 2013г. Причината е, че кабинет на малцинството винаги ще е застрашена от загуба на вот на недоверие, а в коалиция може непрекъснато да има спорове каква политика да се води. Бизнесът трябва да се подготви за продължителен период на несигурност, докато се появи новото правителство и министрите установят властта си след 18 месеца нестабилност.“

Анализаторите на EIU смятат за малка опасността от терористичен атентат или рекет от организираната престъпност срещу предприемачите.

По-голяма е вероятността да продължат проблемите със слабата правосъдна система и замразяването на еврофондове. Механизмът за проверка на това доколко България спазва поетите пред ЕС ангажименти ще се запази още няколко години. През това време бизнесът да не разчита, че страната може пълноценно да се възползва от отпуснатите й средства от бюджета на ЕС, допълват от „Икономист“.

По отношение на ефективността на администрацията EIU отбелязва, че кабинетът „Орешарски“ не е успял да започне модернизирането и по-добрата й организация, защото през повечето от 14-те месеца на власт се е занимавал да ограничава щетите от избирането на Делян Пеевски за директор на контраразузнаването. „Тази задача остава за новото правителство, но по принцип слабостите при публичните услуги ще продължат да представляват значителен риск в правенето на бизнес и чуждестраннит екомпании вероятно ще предпочетат да използват местни представители при работа с бюрократите.“

Според „Икономист“ новото правителство в София ще е под силен натиск от ЕС да се бори с корупцията и че остава значителен рискът под този предлог властта да се меси в ръботата на бизнеса. Като прогнозират, че при ГЕРБ тази намеса би била по-слаба в сравнение с управлението на БСП и ДПС при Пламен Орешарски, анализаторите съветват бизнесмените да поддържат счетоводството си изрядно и готово за внезапни проверки, както и да се подготвят за забавяне на пратките си по митниците.

Може би най-тежката присъда за условията за бизнес в България се съдържа в частта за регулаторната и правната рамка. „Когато правите бизнес в България, трябва да знаете, че можете да попаднете в продължителни и скъп процедури, опитвайки се да спазвате закона. Освен това има риск в съдебния процес местните компании да бъдат фаворизирани пред чуждестранните, независимо, че формално са равни пред закона. Всички политически партии говорят за нуждата да се подобри ефективността на правосъдната система, но вероятно ще продължат да се сблъскват със сенчести интереси и ще е нужно доста време преди да се забележат ползите от каквато и да е промяна.“

От EIU предупреждават, че дори в един момент съпротивата от сенчестите интереси да намалее, ще е нужно време да се създаде група от добре образовани и добре платени съдии, за да се заличи корупцията в съда. За илястриране докъде се простира ппроблемът, анализаторите припомнят спирането в последния момент на назначаването през ноември 2011г. на Венета Марковска в Конституционния съд след натиск от ЕС.

„Предвид продължаването на подобни практики (…) бизнесът вероятно ще предпочете да избягва позоваването на българското законодателство. Предприемачите могат да подготвят договорите си така, че специално да се определя съгласно чие законодателство (например английското) и под каква форма (например Съдът на Англия или арбитражен трибунал) ще си уреждат споровете.“

В икономическата част от анализа на рисковете се изтъква зависимостта на страната от мудното възстановяване в еврозоната. „Но основният ни сценарий остава този за ускоряване на растежа от 1.5% от БВП през 2014г. На 2.5% от БВП през 2015г.“ Авторите казват, че двигател на този растеж ще е износът, докато вътрешното потребление ще е потиснато. Водещ риск за сценария за растеж остава по-бавното от очакваното увеличаване на външното търсене на българския износ (особено в Германия и Турция, но също така и в Украйна и Русия) в комбинация с нуждите на страната от външно финансиране, допълват те. „Икономист“ отново напомня за опасността от пренасяне на проблеми с гръцките банки (контролират 22% от активите на банковия сектор в България и може заради проблеми в Гърция да бъдат принудени да свият още кредитирането на Балканите) и съветва бизнеса да пише плановете си с възможност за 2014г. като „трета поредна година на анемичен растеж“.

Всички партии заявяват, че стоят зад валутния борд и валутните резерви за поддържането му са достатъчни, като е много малка вероятността да се стигне до голям дефицит в търговията или по текущата сметка, където тенденцията е обратната и през 2013г. дори има излишък. Все пак, ако се стигне до такъв сценарий, логичната реакция на България би била да се плибегне до временен контрол над вноса (например на луксозни стоки или някои суровини) с цел съхраняване на валутния борд, посочват от EIU.

За състоянието на банките се споменава кризата с КТБ и потенциалните рискове от гръцките финансови институции, но се казва, че като цяло секторът изглежда с достатъчна капитализация и висока степен на ликвидни активи относително задълженията и проблемните кредити. „Глобалната икономическа криза обаче ни показа колко бързо може да се изпари доверието към конкретни банки. Ако това се случи и се развие банкова криза, то тогава българските власти най-вероятно ще потърсят външна финансова подкрепа за банковата система.“

Относно данъчната политика от „Икономист“ задържат вниманието си върху ДДС, макар и с уточнение за малка вероятност от промяна в този сектор. Причината да се фокусират върху ДДС, авторите на анализа казват, че са силно намалелите приходи в бюджета по тази линия – основно заради свитото потребление и дефлацията. EIU припомня и думите на Бойко Борисов от началото на 2010г., че може да се вдигне ставката по ДДС (след което бързо се е отказал от идеята).

Фискалната ситуация се подобри значително спрямо онова време, продължават от „Икономист“ – бюджетният дефицит падна до 0.5% от БВП през 2012г., покачи се до 1.8% през 2013г., а прогнозата за 2014г. предвижда 2.2% дефицит. „Ако икономическата активност намалее – което не е нашият основен сценарий – дефицитът може да се покачи още и да принуди правителството да обмисли вдигане на ставката по ДДС.“

С по-висока (макар и определена като „умерена“) е вероятността да се пипа данъчното законодателство според това какви са икономическите показатели през 2015г., предупреждават от „Икономист“. Може да бъдат засегнати ДДС, данъкът върху доходите на физическите лица и корпоративния данък. „Ако представянето на икономиката се окаже по-слабо от прогнозираното, може да бъдат променян както нивото на ставката, така и данъчната основа.“ /БГНЕС

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm