Испанският китарист Пако де Лусия почина в Мексико

| от |

Испанският фламенко китарист Пако де Лусия почина в Мексико на 66-годишна възраст, предаде Франс прес, позовавайки се на съобщение от кметството на родния град на музиканта Алхесирас,
Южна Испания.

Пако де Лусия, един от най-големите изпълнители на фламенко, е починал в резултат на сърдечна криза, се посочва в прес съобщението на кметството. Той се почувствал зле докато бил на плажа в Канкун с детето си и починал докато го откарвали в местна болница, уточнява Асошиейтед прес.
Смъртта на китариста е „непоправима загуба за света на културата и за Андалусия“,заяви кмета на Алхесирас Хосе Игнасио Ландалусе, цитиран от медиите. По повод на смъртта му в родния му град е обявен тридневен официален траур. От днес знамената на всички обществени сгради в града са спуснати. „Смъртта на Пако де Лусия превръща гения в легенда. Наследството, което оставя след себе си, ще остане завинаги, както и огромната любов, която той изпитваше към земята“, заяви още кмета Ландалусе, който нарече артиста „най-големият китарист в света“.

music-paco-de-lucia

„Музиката му, гениалният начин му начин на свирене, характерът му ще останат завинаги сред нас“, добави той, докато градът се готви да отдаде вълнуваща почит на китариста. Пако де Лусия, чието истинско име е Франсиско Санчес Гомес, е роден на 21 декември 1947 в Алхесирас в Андалусия. Преди да стане световно прочут китарист, той успява да модернизира традиционното испанско фламенко, свързвайки го с джаза и черпейки вдъхновение от различни музикални хоризонти. През 2004 той получава наградата „Принцът на Астурия“, едно от най-големите испански отличия.
Пако де Лусия, подчертава Фондацията Принц на Астурия, „надскочи граници и стилове, за да се превърне в музикант с универсално измерение. С фламенко китарата той черпи от испанския класически репертоар, от Исак Албенис до Мануел де Фала, от емоциите на босановата до джаза“. „Всичко, което може да бъде изразено с шестте струни на китарата е в ръцете му“, добавя журито на фондацията. Въпреки известността си, китаристът винаги е бил скромен, свикнал да се появява на сцената в аскетично облекло, състоящо се от черен панталон, бяла риза и черно сако.

В редките си интервюта Пако де Лусия обичаше да повтаря, че дължи кариерата си на своя баща, неизвестен певец на фламенко. „Циганите са най-добрите, защото са закърмени с музиката, която започват да слушат от момента на раждането си. Ако не се бях родил в къщата на баща ми, днес щях да бъда никой. Не вярвам в спонтанния гений. Баща ми ме караше да свиря на китара още от съвсем малък“ твърди той в книгата си „Paco de Lucia. A new tradition for the flamenco Guitar“

Според легендата баща му връзвал единия му крак към леглото в къщата им в Алхесирас, за да не може да излиза навън и да се упражнява повече. „Не беше така, отрича Пако Де Лусия. Той ме питаше „Колко време работи днес?“. Аз отговарях „10 или 12 часа“ и виждах щастието в погледа му.“
На 12-годишна възраст младият талант започва изявите си в залите за фламенко (tablaos), свири нощем и носи пари вкъщи. На 15 вече участва в записи на плочи в Мадрид. На 18 подписва
договор за  първия си албум. Някъде по това време среща друг свръхталантлив музикант, призван да се превърне в легендарния глас на съвременното фламенко. Камарон де ла Исла, който тогава е на 15.
Между двамата артисти пламва артистична любовна искра, сътрудничеството им продължава до смъртта на Камарон през 1992. Паралелно с това Пако де Лусия интерпретира наново целия испански класически репертоар, записвайки „Кончерто Де Аранхуес“ на Хоакин Родриго, и преминавайки през целия репертоар на Мануел де Фала и Исак Албенис. Свири и с най-добрите джаз изпълнители. През 80-те се свързва с Джон Маклафлин и Ал ди Меола, с които записва легендарната плоча „Friday Night in San Francisco. Но остава завинаги верен на фламенкото. „Каквото и да правя, моят звук ще бъде винаги фламенкото. Той ми вдъхва сили и мотивира свиренето ми, факт е, че аз съм просто един изпълнител на фламенко“.

Българската публика ще запомни Пако де Лусия с двете му паметни гостувания у нас – през 1988, когато китаристът беше гост на фестивала „Златния Орфей“ и през 2010, когато музикантът гостува за втори път у нас покана на „София Лайф Мюзик“. Концертът му в НДК, който беше в рамките на световното му турне за същата година, се превърна в паметно събитие.

 
 

Страстен танго спектакъл на сцената на Sofia Live Club

| от chronicle.bg |

Един страстен спектакъл очаква любителите на тангото на 31 май в Sofia Live Club.

Музикантите от Tango Cats ще представят на българската публика пиеси от Астор Пиацола, Карлос Гардел и Ричард Галиано.

Орлин Цветанов (цигулка), Зорница Цветанова (пиано) и Младен Тасков (пиано) са в основата на проекта Tango Cats, който заразява с любовта си към тангото. Музикантите ще потопят публиката в света на tango Nuevo с виртуозни изпълнения на пиесите на Астор Пиацола.

Гост звезди на вечерта са Васил Златанов (акордеон), Веселин Веселинов Еко (бас) и Стоян Янкулов Стунджи (барабани). Изпълнението ще бъде съпроводено от танца на Владислав Петров и Лорена Тарантино – той е една от водещите фигури на българското танго, а тя носи магията на юга и за първи път ще танцува на българска сцена.

След концерта DJ Васил Адамов ще забавлява гостите с милонга (танго парти).

Билетите се разпространяват онлайн на EPAY-GO Билети и Събития или на касите на Easypay.

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.