И вие ли сте приятели на Путин и Ердоган?

| от |

Едно ново поколение консервативно настроени хора търси своите теми и говорители. И все по-често ги намира с помощта на политици като Путин, Ердоган и Орбан, пише в коментара си Александър Андреев от Дойче веле.

Политическата конфронтация по оста „ляво-дясно”, която беляза целия ХХ-ти век, се разтопи пред очите ни – изобщо без да забележим. Вече от години в целия индустриален свят двата враждуващи лагера носят костюмите от една по-отдавнашна, дълголетна идеологическа битка: между либерали и консерватори. Неслучайно унгарският премиер Виктор Орбан току-що се отрече от либералната демокрация и обяви, че неговата страна смята да следва примера на държави като Русия, Китай и Турция: „Политически системи, които не са западни, не са либерални, понякога дори не са демократични, но носят успех на нацията” – така го формулира Орбан.

Кремълският консерватизъм

Путинова Русия нагледно демонстрира за какво става дума. Класическите консервативни ценности се налагат отгоре на цялото общество: православието, лицемерният сексуален морал и агресията срещу „отклоняващо се сексуално поведение”, патриотизмът и историческият детерминизъм – и още, и още. Официална Русия обръща гръб на всякакъв либерализъм, релативизъм и постмодернизъм и патетично разделя човечеството на „чужди” и „свои”, на „врагове” и „приятели”, на „сфери на влияние”, на „християни” и „мюсюлмани”, на „Европа” и „Евразия”.

Цензурата захапва всичко отклоняващо се, в публичното пространство се насажда някаква нелепа благочестивост, забранени са вече ругатните, голотиите, еротичното бельо, дори високите токчета ще бъдат подкъсени… Изброяването може да продължи още дълго, но едва ли има нужда. Изводът просто се натрапва: Путин не е нито ляв, нито десен, той е консерватор. Същото важи и за Ердоган, чийто предизборен щаб стигна до зашеметяващото антилиберално предложение: да се забрани на жените да се смеят на обществени места, защото това било неблагочестиво.

Класически сблъсък

Да, Русия и Турция са гранични европейски страни, да, Унгария е изключение в Европа, а китайският комунистически консерватизъм не казва нищо за манталитета на хората на Стария континент. В самата Европа обаче (а и в САЩ) сблъсъкът между либерали и консерватори очевидно доминира в политическия дебат. Вижте споровете за климата, например – там се карат не леви и десни, а либерали и консерватори, като консерваторите очевидно защитават едно от най-старите и трайни неща на света, природата. Ами хомофобията и сблъсъците на тема „еднополови бракове”? Нима някой се съмнява, че и тук става дума за класически сблъсък между либерали и консерватори.

Пришълците, мигрантите, мюсюлманите: още едно полесражение за европейските либерали и европейските консерватори. Равноправието между жените и мъжете, данъчната политика, защитата на личната сфера, икономическият либерализъм, евтаназията, абортите – която и дискусионна тема да изберем от това съвсем произволно европейско изброяване, веднага ще установим, че шпаги кръстосват не някогашните леви и десни, а новите-стари либерали и консерватори.

„Новата сериозност“

В политическия дебат вече почти никой не говори за правата на трудещите се, за синдикалната самоорганизация, за социалната държава, за справедливостта. Тези ляво-десни теми отпаднаха от дневния ред не поради друго, а поради това, че самите леви и десни партии вече почти не се различават в своите политики за опазване на хомогенното общество, за преразпределение и социална стабилност.

В Германия „най-десните реформи” проведе „лявото” правителство на Герхард Шрьодер, същото се случва в момента и във Франция. А „дясната” канцлерка Ангела Меркел води такава трудова и социална политика, че наблюдателите вече се шегуват така: „В Германия има четири социалдемократически партии – ХДС/ХСС, ГСДП, Зелените и Левите.”

Влезте в дискусионните форуми в интернет и се ослушайте: навсякъде в Европа едно ново поколение консервативно мислещи хора търси своите теми и своите говорители. Тези хора не се притесняват да се идентифицират като християни и умерени расисти, като горещи патриоти и убедени антилиберали. Тяхната ценностна ориентация в повечето случаи върви доста успоредно с новия кремълски консерватизъм: силна и хомогенна нация със здрави религиозни устои и стабилно традиционно семейство; отхвърляне на всякакви „перверзии”, отклонения, толерантности, мултукултурализми; въвеждане на забрани и ограничения, насилствена асимилация или „освобождаване” от „чуждите тела”; една „нова сериозност”, която възмутено се разграничава от „постмодерното лигавене” и от „Anything goes” на Паул Файерабенд. Ще спра дотук, защото темата очевидно се нуждае от задълбочено изследване. Само ще припомня още веднъж историческото ѝ измерение с един цитат от живелия в далечния XIX-ти век либерален философ Джон Стюарт Мил: „Не всички консерватори задължително са глупави хора. Но глупавите хора задължително са консервативни.”

 
 

68 на 100 от българите не са си купували книги през последната година

| от chronicle.bg |

Най-малко 68% от българите и техните семейства не са си купували книга през последната година. Това сочат данни на „Галъп интернешънъл“, публикувани по повод 24 май.

32% от анкетираните твърдят, че те или семействата им са купили поне една книга в последните 12 месеца.  13% заявяват, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% казват, че не са.

Проучването е проведено сред 819 пълнолетни българи между 4 и 11 май.

Данните показват, че в сравнение с 2010 година процентът на хората, които не са закупили нито една книга през последната една година, се увеличава.

 

Засилващата се тенденция към ползване на онлайн литература вероятно също допринася за това увеличение.

Затрудненият достъп до книги е другата ключова причина за отчетените резултати. Според данните, делът на четящите закономерно е съставен предимно от млади хора с висше образование, населяващи по-големите градове. Жените, които са закупували книги или са вземали от библиотека, са два пъти повече от мъжете.

Проучването обаче показва позитивна тенденция сред младите – повече от половината на възраст между 18 – 35 г. са си купували книги през последната година, а една четвърт от най-младите са взимали книга от библиотека.

 
 

Арнолд Шварценегер ще играе в новия „Терминатор“

| от chronicle.bg |

Първите два Терминатора са едни от най-иконичните филми на 80-те и 90-те. Тогава Арнолд Шварценегер е на върха на кариерата си, реплики от диалога мигновено стават любими на хора по целия свят, а като хвърлим един поглед от днес, можем да кажем, че филмите остаряват доста добре. Това е и причината феновете да искат франчайза да извади нов филм, въпреки последните няколко по-слаби ленти.

Сега обаче Арнолд Шварценегер се завръща в новия, шести поред „Терминатор“!

По време на присъствието си на Фестивала в Кан, Арнолд потвърди пред журналисти завръшането си, заедно с Джеймс Камерън. Той каза: „Връща се. Движи се напред. Той (Камерън) има няколко добри идеи как да продължим историята. Аз ще участвам във филма.“

Това са чудесни новини за всички фенове! Франчайзът не беше същия без Арнолд. Той също така каза колко е доволен, че е пропуснал ужасния „Терминатор: Спасение“. След напускането му филмите са малко или много неуспехи и падения един след друг.

„Терминатор 6″ има и още един жокер – Джеймс Камерън. Той не е режисирал филм от франчайза от „Терминатор2: Страшният Съд“ през 1991 година, за който се смята, че е най-добрият. Нищо чудно, че Арнолд е съгласен да се снима в новя филм.

Във време на носталгия и ребути, нищо чудно, че Терминатор получава внимание. С междузвезден каст от Арнолд Шварценегер, Емилия Кларк, Джей Кортни и Дж. К. Симънс изглежда, че следващият филм ще бъде доста добър.

 
 

AlphaGo победи най-добрия играч на Го в света

| от chronicle.bg |

Изкуственият интелект AlphaGo надви Ке Жи, известен като най-добрия играч на древната игра Го. Победата за машината на DeepMind и Google е първата в сблъсък от общо три части.

Победата на машината е с половин точка – минималната възможна разлика.

Победата на AlphaGo с 4 на 1 над южнокорейската легенда Лий Се-дол миналата година бе отчетена като истински триумф за разработчиците на изкуствен интелект. Тогава не се очакваше неврална мрежа да може да играе толкова комплексна игра, но изкуственият интелект оспори това птредположение.

Експертите, които са следили първата среща, казват, че не само машината е добра в изучаването на тънкостите на човешките играчи, но и 19-годишният талант Ке се учи от нетрадиционния ѝ подход. Един от ранните му ходове бе определен като наистина гениален и със сигурност срещата ще става само по-интересна.

Вторият двубой в рамките на Future of Go Summit е насрочен за четвъртък, а финалът е в неделя.

Източник: The Verge

 
 

Коя е групата, която виждаме в новия „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

На сцената в бара от “Туин Пийкс” Роудхаус сме свикнали да виждаме русокосата Джули Круз, която с магическия си глас изпълнява песни, създадени от композитора Анджело Бадаламенти.

В новия „Туин Пийкс“ обаче нейното място е заето от друга русокоса жена с не по-малко магнетично излъчване. Тя се казва Рут Раделет и е вокал на американската банда от Орегон Chromatics. На сцената бандата изпълнява парчето Shadow, което се вписва съвършено в атмосферата на сериала.

Групата е създадена през 2001 година. Състои се от Рут – вокали, китара, синтезатор, Адам Милър – китара, вокодер, Нат Уолкър – барабани, синтезатор, Джони Джуъл – продуцент, мултиинструменталист.

Бандата има специфично звучене, в което се преплитат пънк и лоу фай, описвани са като шумни и хаотични. Постепенно вкарват в музиката си синтпоп и постпънк елементи. Техни парчета сте чували и в „Клюкарката“, „Mr Robot“, „Bates Motel“ и във филма „Drive: Живот на скорост“ (2011).

От бандата казват, че видеото към парчето представлява отдаване на почит към филма на Дейвид Линч „Синьо кадифе“ и „легендарната Джули Круз“.