И пак ще се оставим да ни заслепят

| от |

Най-скъпите игри в историята на Зимната олимпиада, грандиозен спектакъл за откриването: Путин залага на гигантските мащаби, а публиката отново ще се остави да бъде заслепена. Коментар на Йоша Вебер от Дойче веле.

sochi_1.gif

Олимпиадата в Сочи бе открита с впечатляващо шоу, по време на което тихо заваля сняг. 40 000-те хиляди зрители в Олимпийския стадион не повярваха на очите си. Да не би пък Путин да е сключил договор и със Свети Петър? Не. Снегът беше изкуствен и се изсипа от покрива на стадиона след натискане на специалния снежен бутон.

Сочи е новата гордост на Владимир Путин. Черноморският град с множеството помпозни новопостроени сгради, които трябва да внушат, че Русия може всичко, че и тя може да стане център на световния спорт. „По-рано тук имаше само пчелари. Но ето, че аз посочих с пръст това място“, каза наскоро Путин по телевизията. Посланието бе ясно: посочването с пръст е достатъчно, Владимир Владимирович Путин е всемогъщ.

МОК е под международен натиск

Международният олимпийски комитет (МОК) е силно впечатлен. „В рамките на седем години тук беше реализирано нещо, което другаде би продължило десетилетия“, изтъкна неговият президент Томас Бах по време на откриването на Олимпиадата. Пълно единодушие. Та нали и двете страни имат едни и същи икономически интереси! Олимпийските игри трябва да донесат милиони както на домакините, така и на МОК. Затова е по-добре да не критикуваме домакините, нали?

Точно затова бе изненадващо, че в речта си при откриването на игрите Томас Бах си позволи да отправи и критики, макар и те да бяха формулирани доста дипломатично. „Спортът се обявява срещу всяка форма на дискриминация“, каза той, визирайки руските хомофобски закони. Освен това президентът на МОК благодари на работниците от Сочи за свършеното от тях в „нерядко тежки условия“, явно имайки предвид лошото отношение към гастарбайтерите по строителните олимпийски обекти. Фактът, че Томас Бах вплете подобни пасажи в словото си при откриването на Олимпиадата показва колко е голям общественият натиск върху МОК. Защото списъкът с критиките към тези Олимпийски игри е дълъг колкото самия Сочи (най-дългият град в Европа).

Освен подклажданата от Путин хомофобия и експлоатацията на гастарбайтерите, на бял свят излязоха и много други истини: за замърсяването на околната среда и принудителните изселвания, за да има място за новите спортни съоръжения, за арестите и опитите за сплашване на критици на Олимпиадата.

„Спортът няма нищо общо с тези съпътстващи обстоятелства“, твърди глутницата спортни функционери. Подобно обяснение се чува както от ФИФА по отношение на Световното първенство по футбол в Катар, така и от МОК във връзка с Олимпиадата в Сочи. Само че те се лъжат. Спортът е силно политизиран. Спортът е властови инструмент и пропагандно средство, както демонстрира и Путин с грандиозното шоу при откриването на Олимпиадата. Политици като Путин имат нужда от спортния блясък, а спортните организации като МОК имат нужда от милиардните инвестиции в насърчаването на спорта и изграждането на спортните съоръжения. Спортът обаче твърде често предоставя своите големи международни изяви на този, който предложи най-висока цена. А това не винаги е безупречният демократ.

Колко лесно ни заблуждават

С началото на спортната надпревара всички тези неща отново отиват на заден план. Сега се броят медалите, стотните от секундата, точките на журито и съдийските грешки. Идва ред на радостните сълзи на победителите и разочарованието на победените. Спортистите в Сочи наистина ще ни предложат големи емоции. И ние с удоволствие ще се оставим да бъдем заслепени от тях. За кой ли път?

 
 

Юпитер не е това, което изглеждаше досега

| от chronicle.bg |

Космическата сонда на НАСА „Джуно“, която се движи в орбита около Юпитер от месец юли, откри чудовищни урагани, бушуващи на полюсите на тази планета, съобщава БТА.

Американското космическо ведомство публикува в сп. „Сайънс“ двете първи изследвания, получени благодарение на неговия космически апарат с маса 3,6 тона. Елиптичната орбита на „Джуно“ позволи на учените да извършат наблюдения от съвършено нов вид.

Сондата успя да прелети над полюсите на Юпитер и да се приближи на по-малко от 5 хиляди километра от най-високата облачна обвивка на атмосферата на тази планета.

Там бяха регистрирани гигантски урагани с диаметър 1 400 километра. Магнитното поле в тези региони се оказа 10 пъти по-силно от земното.

Оказва се, че Юпитер е планета, обградена от огромно магнитно поле, което създава радиация, която би унищожила планетата, ако тя не беше предпазена от огромен пласт титан. Полюсите на планетата са местата с най-висока радиация.

До края на мисията на сондата „Джуно“ през февруари 2018 г. ще бъдат направени още полети около планетата, които ще разкрият много повече информация за произхода, атмосферата и магнитните полета на планетата.

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.