И финландците се питат заплаха ли е Путин

| от |

Финландия има традиционно добри отношения с Русия. Все повече финландци обаче гледат на Москва като на заплаха. А от това страдат двустранните връзки и рускоезичното малцинство в страната, предава Дойче веле.

В Хелзинки се издига построената от руския цар Александър II „Успенска катедрала“. През 19-и век Финландия все още е част от Руската империя. От обявяването на независимостта през 1917 година „Успенската катедрала“ вече не е руска, а финландска православна черква, а богослуженията се извършват на фински език. Йонас Пасанен добре познава историята на катедралата. Заедно с приятели той се наслаждава на есенното слънце в подножието на катедралата. Те обсъждат ролята на Русия в украинския конфликт и непредвидимостта на Владимир Путин. Йонас Пасанен обаче не смята, че съществува опасност Русия отново да предяви претенции към Финландия както преди 200 години.

„Не вярвам, че руснаците представляват заплаха за Финландия. През последните седмици хората често дискутират по този въпрос. Но темата е изфабрикувана от медиите. Трябва да правим разграничение между руснаците и официалната политика. Факт е обаче, че Финландия не може да функционира без работниците от Русия, Естония и други държави“, казва той.

1 300 километра обща граница

Финландия и до днес поддържа тесни връзки с източния си съсед. Общата граница между двете държави е дълга 1 300 километра, а бързият влак взима разстоянието от Хелзинки до Санкт Петербург за три часа. Досега членството на Финландия в НАТО се възпрепятстваше от специфичното географско положение на страната. Но украинската криза и мечтите на Путин за „Новорусия“ поставиха темата за членство в НАТО отново на дневен ред.

Повечето финландци не гледат така спокойно на събитията като Йонас Пасанен. Неговата приятелка Марил например е сериозно загрижена. „Човек не знае какво ще му хрумне на Путин в другиден“, казва тя. Мненията на младите хора съответстват на общите настроения в цяла Финландия. Според данните от анкета, публикувана през септември, 43 процента от финландците са на мнение, че Русия представлява реална заплаха за страната им. През месец март само една четвърт от финландските граждани са смятали така.

Поведението на Русия в украинската криза хвърля светлина върху отношението на финландците към собственото рускоезично малцинство. И обратно. Журналистката Еилина Гусатинская все по-често установява, че са настъпили промени в съвместното съжителство между финското мнозинство и рускоезичното малцинство. Тя е родена в Москва, но от най-ранно детство живее във Финландия. Сега е главен редактор на месечното списание „Спектр“, издавано в Хелзинки на руски език.

„Финландия има 100 000 души рускоговорящо население, но е много важно да се знае, че тук няма рускоезично малцинство. Ако погледнем постингите в социалните мрежи ще видим, че 20 процента от тях се на страната на Киев, а други 20 на сто – на страната на Путин. 60 процента обаче не изказват предпочитанията си, за разлика от Естония, където повечето рускоговорящи са проруски настроени. Безпокои ме фактът, че отношението на финландското общество към нас се промени. Не бих го нарекла отчуждаване, но в такава кризисна ситуация всичко руско бива сравнявано с Путин. Човек не може да се освободи от усещането, че вече не принадлежи към това общество“, казва тя.

Връзката с Русия е скъсана

Еилина Гусатинская се чувства като дърво без корен. С властовата си политика Путин е прекъснал емоционалната връзка със старата ѝ родина Русия. „Голямата опасност в тази криза произтича от значителна част от руското население, а не от Путин. След разпадането на Съветския съюз, тези хора се чувстват унижени и обидени. Сега те съзират шанс да си го изкарат на Запада. Затова, за съжаление, не мога да кажа стопроцентово, че Русия не е заплаха за страни като Естония и Финландия“, заключава Еилина Гусатинская.

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той