Художникът Деян Янев – между съня и реалността

| от |

Когато еротичното, фантастичното, злободневното и социалното се преплетат едно в друго до последния детайл – това е художникът Деян Янев.

Той е роден с генетично заложен усет за изобразителното изкуство и вроден талант, оценен у нас и в чужбина. Деян е син на майстора на градския пейзаж Стефан Янев и живописецът Младенка Янева. „Може би това, което ни обединява в рисуването, е търсенето на детайла. Картините на баща ми са по-реалистични, но всеки си има различно усещане. Все пак баща ми е първият ми учител. Той ме подготви за художествената гимназия. Помня как казваше „хайде, смеси тази боичка с тази… Оттам съм запомнил, че топли и студени цветове не могат да се смесват, защото става понякога кал. С времето човек се научава да работи с боичките. Като забъркаш всичките цветове на веднъж става сиво. Играта на живописта е всичко пред нас, защото животът е палитрата“, разкрива за първите стъпки към платното Деян.

Янев завършва художествената гимназия и следва живопис в Националната художествена академия при проф. Андрей Даниел. В този период специализира и във Виенската академия за изящни изкуства при проф. Ади Розенблум. Сега е на 31 години, рисува откакто се помни и доказва, че кръвта вода не става, но и че има собствен стил. Пада си по сюрреализма в комбинация с Drum and Bass.

Като съвременен представител на революционното движение си играе прекрасно с маслените боички, както нарича материалите си умалително, като добавя щипка неочаквани съпоставки и голямо количество изненада. „Сюрреализмът ми дава най-голямата свобода да представя това, което съм си въобразил. Защото ме влекат тези произведения на изкуството, за които е необходимо въображение. Преди започването на картини, започвам да си фантазирам. Това е най-забавното в изкуството, защото се получават невероятни неща, които могат да живеят само в картината. Придавам на чисто мъртви предмети черти от ежедневието, характеристики на едни живи същества и различни епохи. Картината е това средство, в което мога да запечатам мисълта си“, разкрива за похватите си художникът.

Всъщност картините му носят духа на карикатурата и социалната журналистика.

Чрез комбинация на символи Деян Янев използва умело метафорите на цветовете и платното като същински Жак Превер ( бел. ред. – поет, виден представител на сюрреализма във Франция) върху белия лист.

Янев превръща платното в платформа, на която да представи собствената си гражданска позиция и същевременно да разкрие как вижда реалността през кривото огледало на фантазията си. „Чрез символите вкарвам ирония, която, от една страна, е вид насмешка, от друга страна – носи чувство на тъга, защото олицетворява проблемите на ежедневието. Картините ми са по социални, наболели теми като войната, любовта, свръх консумацията и егоизма“, разказва художникът.

Така прави 12 самостоятелни изложби и участва в над 22 колективни. Нестандартният му похват и изпипването на детайлите накара германците да възкликнат:

„О, чудесен принт, хер!“.

А в крайна сметка се оказва, че пред изумените им очи е истинска картина – маслени бои върху платно. „Това се случи по време на последната ми изложба през февруари тази година в град Есен. През ноември имах още една изложба там. Смея да твърдя, че Германия харесва моите творби. Бяха искрено изумени, че това, което виждат, е картина. На германците им харесва свързването на мисълта с детайла. Най-интересното е, че всеки един човек тълкува различно картините ми. Понякога, като ги слушам, се чудя дали не съм по-съгласен с тяхното мнение, отколкото с моята първоначална идея“, шегува се Деян Янев. За него тълкуването на картините е най-важно. „Изображенията трябва да те карат да мислиш. Картините трябва да разказват нещо, да палят въображението ти. Тогава имат стойност“, допълва той.

Като повечето сюрреалисти и Деян Янев се бори за създаването на нова естетика и нов социален порядък.

Той създава изнервящи, нелогични сцени с фотографска точност, на платното му се появяват странни същества и предмети от бита, които естествено дразнят подсъзнанието.

През 2000-2005 една от основните теми в платната му са характеристиките на прехода. „Понякога се чувствам като журналист с четка и изобразявам фантазно своето виждане за София. Ежедневни ситуации, гледки. Картината „Кафе“ (виж в галерията горе) разкрива младежките чувства от онези времена, когато още имаше мобифони и квартални дискотеки. Засяга идеята за нашумялата пошлост, снобария и въобще за тъмните типажи на града“, разказва Деян.

След 2005 година Деян специализира във Виена и Париж.

Френската столица оставя незаличима следа в живота му. „Беше страхотно преживяване за мен. Отдадох се на градски пейзажи и портрети от улиците на Париж. Направих обща изложба. Опитах се различни неща да покажа, не просто различни места, а онова красивото, мистичното и урбанистичното. там е бъкано с народи, които имат различен маниер дори в ежедневието. Понякога Париж е розов, понякога е син, напоследък е кърваво червен заради атентатите. Но въпреки всичко аз пак бих го нарисувал по същия начин. Неизбежно е всичко да има някакъв отпечатък върху изкуството, но у нас не трябва да има страх. Не трябва да се превръща в страхово-икономическа война. Дори да не знаем какво точно се случва в момента, искам да покажа, че не, Париж не се е променил. Нито Брюксел. Бих си ги нарисувал по същия начин. Да продължава да се живее над тези конкретни действия, да продължава да живее…“, казва Деян Янев.

Освен от Париж, Деян Янев се вдъхновява най-много от мисълта. „Освобождавам си мислите и ги насочвам към конкретната тема, която искам да започна на платното. Точно с въображение и мисъл се създават неща, които могат да останат само в картините. Придавам живот на несъществуващи неща, които носят белезите на реалността и днешния ден“.

Когато отключващата мисъл се зададе, Деян се отправя към тавана – мястото, където са рисували майка му и баща му и където сега твори той.

Картини на Деян Енев можете да видите на предстоящата изложба на 19 април в галерия „Академия“, както и през септември на традиционните „Есенни изложби“ в Пловдив.

Някои от творбите му може да видите в галерията горе.

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

Нов робот се намесва в борбата със сърдечната недостатъчност

| от chronicle.bg |

Учени от Харвардския университет и Детската болница на Бостън са разработили нов тип робот, който помага на сърцето да тупти.

Роботът е направен от специална мека тъкан и се увива около сърцето, без да използва механични компоненти (какъвто е случаят със сегашните помпи за сърце).

Уникалността на робота идва от липсата на нужда от вмешателство в сърцето или кръвта. Тоест, пациентите не бива да се притесняват от запушване на помпата и да пият лекарства за разреждане на кръвта, които изискват редовно лабораторно контролиране и съответно създават дискомфорт.

Роботът до голяма степен пресъздава самото сърце.

Той е направен от тънък силиконов ръкав, в който са сложени малки пневматични моторчета. Те се захранват от въздушна помпа. Част от моторчетата разширяват и свиват ръкава, а друга част леко го завъртат. Така движението на сърцето по време на тупнете се симулира максимално точно.

При клинични тестове със сърца на прасета, които са имали капацитет 45% от нормалния, роботът е успял да ги възстанови до 97% от капацитета им.

Учените вече са изчислили, че роботът им може да помогне на 140 000 души със сърдечни проблеми. Устройството може да се използва и за поддържане на минимални жизнени показатели на сърцето докато пациентът чака донор.

Учените казаха, че роботът все още не е тестван с човешко сърце и предстои още работа преди да е готов за това. Те смятат, че са доказали концепцията и че технологията ще може да се използва и за други органи, които се нуждаят от асистенция, за да функционират.

Източник: Engadget

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.