Художникът Деян Янев – между съня и реалността

| от |

Когато еротичното, фантастичното, злободневното и социалното се преплетат едно в друго до последния детайл – това е художникът Деян Янев.

Той е роден с генетично заложен усет за изобразителното изкуство и вроден талант, оценен у нас и в чужбина. Деян е син на майстора на градския пейзаж Стефан Янев и живописецът Младенка Янева. „Може би това, което ни обединява в рисуването, е търсенето на детайла. Картините на баща ми са по-реалистични, но всеки си има различно усещане. Все пак баща ми е първият ми учител. Той ме подготви за художествената гимназия. Помня как казваше „хайде, смеси тази боичка с тази… Оттам съм запомнил, че топли и студени цветове не могат да се смесват, защото става понякога кал. С времето човек се научава да работи с боичките. Като забъркаш всичките цветове на веднъж става сиво. Играта на живописта е всичко пред нас, защото животът е палитрата“, разкрива за първите стъпки към платното Деян.

Янев завършва художествената гимназия и следва живопис в Националната художествена академия при проф. Андрей Даниел. В този период специализира и във Виенската академия за изящни изкуства при проф. Ади Розенблум. Сега е на 31 години, рисува откакто се помни и доказва, че кръвта вода не става, но и че има собствен стил. Пада си по сюрреализма в комбинация с Drum and Bass.

Като съвременен представител на революционното движение си играе прекрасно с маслените боички, както нарича материалите си умалително, като добавя щипка неочаквани съпоставки и голямо количество изненада. „Сюрреализмът ми дава най-голямата свобода да представя това, което съм си въобразил. Защото ме влекат тези произведения на изкуството, за които е необходимо въображение. Преди започването на картини, започвам да си фантазирам. Това е най-забавното в изкуството, защото се получават невероятни неща, които могат да живеят само в картината. Придавам на чисто мъртви предмети черти от ежедневието, характеристики на едни живи същества и различни епохи. Картината е това средство, в което мога да запечатам мисълта си“, разкрива за похватите си художникът.

Всъщност картините му носят духа на карикатурата и социалната журналистика.

Чрез комбинация на символи Деян Янев използва умело метафорите на цветовете и платното като същински Жак Превер ( бел. ред. – поет, виден представител на сюрреализма във Франция) върху белия лист.

Янев превръща платното в платформа, на която да представи собствената си гражданска позиция и същевременно да разкрие как вижда реалността през кривото огледало на фантазията си. „Чрез символите вкарвам ирония, която, от една страна, е вид насмешка, от друга страна – носи чувство на тъга, защото олицетворява проблемите на ежедневието. Картините ми са по социални, наболели теми като войната, любовта, свръх консумацията и егоизма“, разказва художникът.

Така прави 12 самостоятелни изложби и участва в над 22 колективни. Нестандартният му похват и изпипването на детайлите накара германците да възкликнат:

„О, чудесен принт, хер!“.

А в крайна сметка се оказва, че пред изумените им очи е истинска картина – маслени бои върху платно. „Това се случи по време на последната ми изложба през февруари тази година в град Есен. През ноември имах още една изложба там. Смея да твърдя, че Германия харесва моите творби. Бяха искрено изумени, че това, което виждат, е картина. На германците им харесва свързването на мисълта с детайла. Най-интересното е, че всеки един човек тълкува различно картините ми. Понякога, като ги слушам, се чудя дали не съм по-съгласен с тяхното мнение, отколкото с моята първоначална идея“, шегува се Деян Янев. За него тълкуването на картините е най-важно. „Изображенията трябва да те карат да мислиш. Картините трябва да разказват нещо, да палят въображението ти. Тогава имат стойност“, допълва той.

Като повечето сюрреалисти и Деян Янев се бори за създаването на нова естетика и нов социален порядък.

Той създава изнервящи, нелогични сцени с фотографска точност, на платното му се появяват странни същества и предмети от бита, които естествено дразнят подсъзнанието.

През 2000-2005 една от основните теми в платната му са характеристиките на прехода. „Понякога се чувствам като журналист с четка и изобразявам фантазно своето виждане за София. Ежедневни ситуации, гледки. Картината „Кафе“ (виж в галерията горе) разкрива младежките чувства от онези времена, когато още имаше мобифони и квартални дискотеки. Засяга идеята за нашумялата пошлост, снобария и въобще за тъмните типажи на града“, разказва Деян.

След 2005 година Деян специализира във Виена и Париж.

Френската столица оставя незаличима следа в живота му. „Беше страхотно преживяване за мен. Отдадох се на градски пейзажи и портрети от улиците на Париж. Направих обща изложба. Опитах се различни неща да покажа, не просто различни места, а онова красивото, мистичното и урбанистичното. там е бъкано с народи, които имат различен маниер дори в ежедневието. Понякога Париж е розов, понякога е син, напоследък е кърваво червен заради атентатите. Но въпреки всичко аз пак бих го нарисувал по същия начин. Неизбежно е всичко да има някакъв отпечатък върху изкуството, но у нас не трябва да има страх. Не трябва да се превръща в страхово-икономическа война. Дори да не знаем какво точно се случва в момента, искам да покажа, че не, Париж не се е променил. Нито Брюксел. Бих си ги нарисувал по същия начин. Да продължава да се живее над тези конкретни действия, да продължава да живее…“, казва Деян Янев.

Освен от Париж, Деян Янев се вдъхновява най-много от мисълта. „Освобождавам си мислите и ги насочвам към конкретната тема, която искам да започна на платното. Точно с въображение и мисъл се създават неща, които могат да останат само в картините. Придавам живот на несъществуващи неща, които носят белезите на реалността и днешния ден“.

Когато отключващата мисъл се зададе, Деян се отправя към тавана – мястото, където са рисували майка му и баща му и където сега твори той.

Картини на Деян Енев можете да видите на предстоящата изложба на 19 април в галерия „Академия“, както и през септември на традиционните „Есенни изложби“ в Пловдив.

Някои от творбите му може да видите в галерията горе.

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Новото MINI Countryman с нестандартна арт премиера в България

| от chronicle.bg |

Новото поколение на MINI Countryman беше представено с нестандартна арт изложба във PhotoSynthesis Art Center, с което моделът отбеляза официалната си премиера в страната.

Второто поколение MINI Countryman е с нова конструкция, която предлага разточително интериорно пространство, благодарение на увеличените си пропорции и дава възможност за пет пълноценни места за седене. Автомобилът е пригоден за всякакви пътни условия, благодарение на интелигентната система за задвижване на всички колела ALL4, а моделът се предлага с ново поколение двигатели и трансмисии. Централният уред за пръв път е с тъчскрийн функция и с увеличени размери на екрана до 8.8-инча. По-късно през годината се очаква и Plug-in хибридната версия на модела – MINI Cooper S E Countryman ALL4.

mini

Развивайки глобалната комуникационна концепция „Добавете истории“, която е фокусирана върху изживяванията, MINI Countryman е в центъра на арт проекта в ролята на авантюрист, готов за приключения и нови споделени моменти с близки и приятели.

mini

Специално разработената среда в галерията поставя не само новото MINI в центъра на преживяванията, но и развива автентичен сторителинг в три отделни арт инсталации.

В първата част на изложбата, наречена „Пътищата на другите“, са представени вълнуващи разкази на екстремни приключенци, обичащи природата и добрите истории.

mini

Сред разказвачите на истории са Янина Танева, основателка на „Фабрика за идеи“, фотографът Виктор Троянов, планинарят Йордан Георгиев и други. „Рецепти за приключения“ е вторият арт проект, който отвежда посетителите в атмосферата на българските села чрез интересни рецепти. Инсталацията е вдъхновена от книгата „Вкусна география“ на издателство „Точица“ и реализирана от колектив ЧАРК. Третият елемент на нестандартната изложба с името „Планината зове“ пренася посетителите чрез lifestream връзка на ски писти от целия свят, подбрани и аранжирани от студио Phormatik Visual Lab.

P90249106_highRes_the-new-mini-country

В проекта взимат участие колектив ЧАРК и Phormatic Visual Lab, които разработват визуалното оформление, сценографията на изложбата е поверена на Ева Вентова, а за куратори са поканени студио Комплект. Изложбата е първата по рода си нестандартна автомобилна премиера в сътрудничество с творчески екипи от различни области.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.