Хронология на хаоса в Украйна

| от |

В началото бе протестът срещу бившия украински президент Виктор Янукович. Междувременно кризата в Украйна се превърна в конфликт от международно политическо значение. Какво се случи от ноември 2013 до днес? Обзор на Дойче веле.

Ноември 2013: Бившият украински президент Виктор Янукович неочаквано се отказва да подпише договора за асоцииране с ЕС, преговорите за който се водят още от 2007 година. Янукович се обръща към Русия. Решението му предизвиква протести в цялата страна.

Декември 2013: Протестите срещу правителството се разрастват. Площад „Независимост“ в Киев се превръща в централно средище на бунта срещу президента Янукович. Противниците на правителството окупират кметството и централата на синдикатите в столицата. При демонстрациите много хора са ранени от полицаи.

Януари 2014: Украинският парламент приема редица закони за ограничаване правото на демонстрации. Предвидени са и по-строги наказания за окупация и блокади на правителствени сгради, както и за „екстремистки призиви“ в интернет. Решенията предизвикват нови протести. Стига се до тежки сблъсъци между опозицията и полицията. В края на януари, след разговори с опозицията, правителството заявява готовност за отменяне на новоприетите закони. Парламентът обявява амнистия за задържаните противници на правителство, но същевременно настоява за разчистване на уличните блокади и окупирани правителствени сгради.

Февруари 2014: Мерките на силите за сигурност срещу демонстрантите стават все по-брутални. Ситуацията се изостря.

20 февруари: Насилието в Киев ескалира. Полицията открива огън по демонстрантите. 80 души биват убити. Външните министри на Германия, Франция и Полша започват посредническа мисия.

21 февруари: С посредничеството на ЕС и Русия правителството и опозицията в Украйна водят преговори. Президентът Янукович обявява нови избори и се обявява за връщане на конституцията от 2004 година, която предвижда по-малко правомощия за президента. Редица противници на правителството отхвърлят предложението. Мнозина продължават да настояват за незабавната оставка на Янукович. Постепенно става ясно, че протестното движение се състои от множество различни групи, сред които и ултранационалистки сили. Опозиционните политици Виталий Кличко, Олег Тягнибок и Арсений Яценюк подписват договорения компромис с Виктор Янукович. Въпреки това протестите на Майдана в Киев продължават.

22 февруари: Украинският парламент гласува с мнозинство за свалянето на Виктор Янукович от президентския пост. Той е обвинен в противозаконно присвояване на пълномощия. Насрочени са предсрочни президентски избори за 25 май. Янукович потъва в нелегалност. Същевременно Юлия Тимошенко е освободена – след две години и половина, прекарани в затвора. На следващия ден украинският парламент определя Александър Турчинов за временно изпълняващ длъжността президент на Украйна. Той обявява, че приоритетът му е връщането на Украйна към курса на евроинтеграция. Укрилият се в Русия Янукович е издирван по обвинения за „масово убийство“.

27 февруари: Проевропейският политик Арсений Яценюк е назначен за министър-председател на преходното правителство. Руският президент Путин издава заповед за голяма военна маневра на границата с Украйна. След сблъсъци между привърженици и противници на новото правителство в Киев, членове на проруски милиции окупират правителственото седалище и парламент в столицата на Крим. Хиляди кримски татари протестират срещу евентуалното отцепване на автономната република от Украйна. Проруски демонстранти пък настояват за по-силно обвързване с Москва.

Началото на март: Униформени без отличителни знаци вземат контрол над редица важни пунктове на Крим. Според сведения на Киев, Русия е разположила няколко хиляди войници на полуострова. Решено е, че референдумът за евентуалното отцепване на Крим от Украйна ще бъде преместен на по-предна дата – 30 март. Въпреки западните протести, Русия продължава да разполага военни части на Крим. ЕС и САЩ оповестяват санкции. Датата на референдума отново е изтеглена напред – 16 март.

16 март: Резултатът от оспорвания референдум сочи явно мнозинство за отделянето на Крим от Украйна. Скоро след това Владимир Путин ратифицира договор за присъединяването на Крим към Руската федерация.

24 март: Заради анексирането на Крим, Русия е изключена от Г-8, а планираната за юни среща на групата в Сочи е официално отменена. ООН осъжда анексирането на Крим. НАТО спира сътрудничеството си с Русия.

Началото на април: Проруски активисти окупират областни административни сгради в Харков и Донецк в Южна Украйна и настояват за референдуми за отделяне от Киев. Според оценки на НАТО, близо 40 000 руски войници са разположени по границата с Украйна. Русия отрича тези данни.

12 април: Въоръжени проруски лица в маскировъчни костюми завземат полицейски участък и сградата на разузнавателната служба в Славянск. В Краматорск и Донецк сепаратисти окупират главните квартири на полицията. Ден по-късно украински войници започват „антитерористична акция“ срещу сепаратистите в Славянск. Има ранени и убити. Акцията приключва бързо. Сепаратистите в Донецк окупират кметството.

25 април: Близо до Славянск осем военни наблюдатели от ОССЕ, сред които четирима германци, са отвлечени от проруски милиции. Похитителите ги окачествяват за „шпиони“ и военнопленници, които могат да бъдат освободени само срещу освообождаването на задържани проруски активисти. ЕС и САЩ налагат нови санкции срещу Русия, Москва заплашва с „болезнени последици“, но уверява, че не предвижда военна намеса в Украйна.

17 април: На среща в Женева Русия и Украйна сключват споразумение по време на преговори с ЕС и САЩ за разоръжаване на всички сепратисти и незаконно въоръжени групировки в Украйна, както и за прекратяване на незаконната окупация на админстративни сгради в Източна и Южна Украйна.

1 май: Сепаратисти превземат сградата на прокуратурата в Донецк. Стига се до тежки сблъсъци с полицията.

2 май: Това е най-кървавият ден от промените в Киев в края на февруари. В нова военна офанзива срещу сепаритисти в Славянск са убити девет души. Проруски активисти свалят два украински военни хеликоптера. При улични сблъсъци и пожар в синдикална сграда Одеса загиват над 40 души.

3 май: След намесата на руски пратеници сепаратистите освобождават военните наблюдатели от ОССЕ. Военната офанзива в Славянск и Крематорск продължава.

4 май: Украински правителствени войски продължават акцията срещу сепаратистите в източната част на страната. Възвърнат е контролът върху много градове, има убити и ранени. По-голямата част от проруските активисти междувременно се е укрепила в Славянск. Украински войници започват да обкръжават града.

5 май: В Славянск се стига се до тежки сблъсъци. Украински военен хеликоптер е свален над града. Данните за жертвите и ранените са противоречиви. Докато руската агенция ИТАР-ТАСС съобщава за общо десетима убити сепаратисти и цивилни граждани, украинският вътрешен министър Арсен Аваков говори за 30 убити „терористи“, както и за четирима убити и 30 ранени украински войници.

 
 

5 актриси, за които сте забравили, че са участвали в „Prison Break“

| от chronicle.bg |

Покрай новите епизоди на „Prison Break“ си припомнихме и старите, няма как. Въпреки че сериалът става за гледане и в сегашния си вид, не можем да забравим носталгията от първите три сезона.

Ако и вие сте фенове на Майкъл Скофийлд и компания, разгледайте галерията, в която сме включили някои актриси, които участваха в „Prison Break“ още преди да придобият сегашната си известност.

 
 

Ще има ли промени в европейските турнета на звездите?

| от chronicle.bg с БТА |

Заради атентата на концерта на Ариана Гранде в Манчестър групата Blondie и бандата Take That анулираха вчера концертите си съответно в Лондон и Ливърпул, за да изразят съпричастност с жертвите, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Take That анулират и концертите си на 25 и 27 май в Манчестър.

Турнето на Ариана Гранде засега не е анулирано, нито отложено. Гранде и екипът й в момента са фокусирани предимно върху жертвите на атентата, а не върху турнето. Засега не е ясно какво ще стане с концерта в четвъртък в Лондон, пише АП.

Селин Дион обяви, че няма да промени датите на европейското си турне, обхващащо Копенхаген, Стокхолм, Лондон и Париж и включващо концерт на 25 юни в Манчестър Арена.

Фил Колинс няма да отменя концерта си в Ливърпул на 2 юни и петте си концерта в Лондон, започващи на 4 юни.

Iron Maiden също ще пеят, като е планирано, днес в Кардиф и на 27 и 28 май в Лондон.

Guns N’ Roses, които са на турне и ще пеят в Дъблин, Лисабон, Мадрид, Цюрих, Мюнхен, Лондон и Париж, не планират никаква промяна в програмата си, каза техен представител.

 
 

Хейли Болдуин е най-сексапилната жена според Maxim

| от chronicle.bg |

Манекенката Хейли Болдуин оглави класацията за най-сексапилите жени на 2017 г. на сп. „Максим“, съобщи Контактмюзик.

Тя прие несериозно титлата си на най-сексапилна красавица, но се похвали с нея в социалните медии и благодари на сп. „Максим“.

„Знам, неизумително е“, каза Хейли Болдуин, когато научи, че оглавява ежегодния списък. „Ако знаеха колко непохватна и шантава съм“, написа тя в Инстаграм.

hailey-baldwin-hot-100-3

Хейли Болдуин е на 20 години. Тя е дъщеря на актьора Стивън Болдуин и съпругата му Кения. Манекенка е от три години.

hailey-baldwin-hot-100-1

Сред най-сексапилните жени на 2017 г. са също актрисата Марго Роби, певицата Кейти Пери, Зоуи Кравиц, манекенките Бела и Джиджи Хадид, актрисата Алисия Викандер.

Броят на сп. „Максим“ с Хейли Болдуин в оскъдно облекло на корицата ще излезе през юни.

 
 

Коя е групата, която виждаме в новия „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

На сцената в бара от “Туин Пийкс” Роудхаус сме свикнали да виждаме русокосата Джули Круз, която с магическия си глас изпълнява песни, създадени от композитора Анджело Бадаламенти.

В новия „Туин Пийкс“ обаче нейното място е заето от друга русокоса жена с не по-малко магнетично излъчване. Тя се казва Рут Раделет и е вокал на американската банда от Орегон Chromatics. На сцената бандата изпълнява парчето Shadow, което се вписва съвършено в атмосферата на сериала.

Групата е създадена през 2001 година. Състои се от Рут – вокали, китара, синтезатор, Адам Милър – китара, вокодер, Нат Уолкър – барабани, синтезатор, Джони Джуъл – продуцент, мултиинструменталист.

Бандата има специфично звучене, в което се преплитат пънк и лоу фай, описвани са като шумни и хаотични. Постепенно вкарват в музиката си синтпоп и постпънк елементи. Техни парчета сте чували и в „Клюкарката“, „Mr Robot“, „Bates Motel“ и във филма „Drive: Живот на скорост“ (2011).

От бандата казват, че видеото към парчето представлява отдаване на почит към филма на Дейвид Линч „Синьо кадифе“ и „легендарната Джули Круз“.