Христо Иванов: Трябва да мислим за евродоклада като дъното, от което трябва да отскочим

| от |

Христо Иванов за случайното разпределение на делата: При поредица Висши съдебни съвети става дума за верижна, щафетна, колективна безотговорност, предава БНР.

“Трябва да мислим за доклада като дъното, от което трябва да отскочим и да мислим за след него. Има някои неща, на които трябва да реагираме в момента и трябва да е адекватно, но не заради доклада, а защото е въпрос на елементарно държавно самоуважение“. Това заяви в предаването „Преди всички“ министърът на правосъдието Христо Иванов. Той подчерта, че мониторинговият доклад е огледало и за да го променим, е необходимо ние да се променим.

“Важно е да направим всичко възможно, за да предотвратим оставяне на България извън Шенген, ако Румъния бъде приета. Това ще бъде много голям проблем за страната ни. Ние трябва да си свършим работата. Нерешените проблеми ежедневно дават нови къси съединения. Когато започнем да реагираме добре и адекватно, нашите партньори от ЕС ще го забележат.“

Ситуацията със случайното разпределение на делата е кризисна, подчерта Христо Иванов в коментар за готвени промени в Закона за съдебната власт и добави: “Фактът, че ВСС толкова време не може да формира адекватна реакция, не знам дали е въпрос на искане или на можене, но не виждаме реакция. Плаши ме осъзнаването, че зад това вероятно не се крие основният мотив, не е корупция. Корупцията създава рационалност, създава ясна цел на действията. Когато имаш поредица от Висши съдебни съвети, които си затварят очите за тази ситуация, става дума за верижна, щафетна, колективна безотговорност. Това е по-страшно и от корупцията. Да, ще се налага да търсим спешни решения. “

Позицията на Франция, чийто посланик протестира срещу действията на съдията от Софийския градски съд Румяна Ченалова по дело за несъстоятелност срещу френска фирма у нас, ще бъде решаваща за падането на шенгенските граници за България, изтъкна министърът.

“Искам да напомня, че ВСС сега се разбърза да отвори дисциплинарно производство, но то няма да е първото. Ако съдим по досегашните прецеденти, предишното дисциплинарно производство срещу съдия Ченалова му отнема мисля повече от година изобщо, да видим дали ще стигне до някакъв край.“

За стратегията за продължаване на реформата в съдебната система Иванов коментира: България наистина трябва да мръдне от тази мъртва точка, в която се намира с години вече. Мисля, че достатъчно хора разбират, че не е добра идея да се окажеш опонентът и главната пречка за това помръдване. Предполагам, че не малко хора се надяват, че тези промени могат да станат само с промени в Конституцията и то не от обикновено НС, а от Велико народно събрание, и то не от ВНС, ако може с чисто нова Конституция. Така или иначе – продължаваме играта.

“Положението трябва да е тревожно. Даже не съм сигурен дали изглежда толкова разтревожено, колкото би трябвало да е. България наистина не изглежда добре, България не изглежда да има ясна посока. България в елементарни ситуации, пълни с очевидности, институциите й не могат да реагират адекватно и бързо и това прави много лошо впечатление. При цялата добронамереност, която срещаме в Брюксел, която се видя и при изказванията на Юнкер и в реакцията на френския посланик, който в крайна сметка, чувствайки се като в една приятелска държава от семейството, излезе и каза нещата както си говорят хората в семейството, а не на дипломатически език – зад всичко това се крие едно огромно желание България най-сетне да излезе от това безвремие, в което се намира. На този фон нашата неспособност да реагираме адекватно изглежда още по-лошо.“

Цялото интервю на Силвия Великова и Веселина Миланова с Христо Иванов можете да чуете тук.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство заради Брекзит

| от chronicle.bg |

Популярният британски актьор Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство, след като страната му реши да напусне Евросъюза, съобщава БТА.

56-годишният носител на „Оскар“ за ролята си в „Речта на краля“ бил силно обезпокоен от последствията, които ще предизвика Брекзит. Фърт иска да се сдобие с двойно гражданство – британско и италианско.

По този начин той ще притежава същите документи като своята съпруга и децата си. Фърт е женен от 20 години за италианската продуцентка и режисьорка Ливия Джуджоли и имат две деца.

Колин Фърт е един от най-талантливите и уважавани британски филмови и театрални актьори. Той се е снимал в популярни ленти като „Гордост и предразсъдъци“, „Дневникът на Бриджит Джоунс“, „Мама мия“, а за ролята си на крал Джордж в „Речта на краля“ получава ной-високото кино отличие – „Оскар за най-добър актьор.

 
 

Другите роли на актрисите от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Има редица причини, поради които харесваме Game of Thrones – фантастичен свят, политически интриги, военни сблъсъци, кръв… Но нека си признаем – красивите жени са сред водещите ни мотиви.

Те изглеждат величествено в света на Вестерос, но със сигурност ще се изненадате да ги видите и в други роли, които са играли на малкия и големия екран.

Предлагаме ви някои от най-секси кадрите с тяхно участие, които ще ви накарат да изгледате филмите, за които става дума.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.