“Хормонът на любовта” и социалните мрежи

| от |

Окситоцин е хормон, който се секретира от хипоталамуса и се складира в задния дял на хипофизата. Хормонът често е наричан “хормон на любовта”, тъй като неговото отделяне засилва социалната ни привързаност.

social-media-increases-cuddle-chemical-production-in-the-brain-study--a86bcaf939

Интересът към хормона започва през 1990-та, когато учени разбират, че кърмещите майки са по-спокойни и имат по-ниски нива на стрес в сравнение с тези, които не кърмят. По-скорошни изследвания показват, че хормонът също влияе и в стресови ситуации, като социални изолации и нещастни приятелства и връзки. В проучване на Факултета по медицина на Станфордския университет, учени доказват , че окситоцинът действително участва в много по-широк кръг от социални връзки. Изследователите открили, че окситоцин, освободен поради някакъв вид социална свързаност задейства освобождаването на серотонин, а задействания серотонин активира чувството за щастие.

Американският професор Робърт Маленка, изучаващ психологията на поведението, описва окситоцина като “мрежа от свързани мозъчни региони, от които зависят нашите усещания за удоволствие: например при консумацията на храна, когато сме гладни, процесът на спане, когато ни се спи, сексуалният акт или намирането на партньор или патологични изменения като приемането на наркотици”. Хормонът активира тази част от мозъка, наречена мезолимбична пътека или център за “награждаването”. Научният екип на Станфорд открил също, че за разлика от повечето хормони, окситоцин не се просто „впръсква“ в общото кръвообращение, но се секретира директно в област в мозъка, наречена нуклеус акумбенса чрез нервните пътища и така действа пряко на инидивида. При наличието на хормона на любовта чувството на доверие и доволство се увеличават, докато страхът и безпокойството намаляват.

В експеримент с доброволци, учените остановяват, че хормонът Окситоцин се отделя и при общуването ни онлайн чрез социалните мрежи и пряко влияе на нивата ни на щастие. Именно чрез наличието на този хормон, учените от редица университети, обясняват нарастващата популярност на социалните мрежи сред потребителите. Т.е. според тях желанието ни да сме активни в мрежите се дължи изцяло на протичащите биохимични реакции в тялото ни в резултат на виртуалното общуване, както чрез директни съобщения, така и чрез други средства за споделяне на мнение, като харесвания и споделяния.
Има и други известни ползи за здравето, свързани с общуването с хора, било то виртуално или в реалния свят. Освен това знаем, че когато сме свързани с хора, нашият живот има доказано по-голяма продължителност и имаме повишен имунитет. Налице във всеки един от нас е вродено човешко желание за общуване с други хора. А не е ли това най-вирусна дефиниция на социалните мрежи, базирани изцяло на желанието ни да сме заобиколени от хора?

От маркетингова гледна точка, това което все още не е доказано е как чувството, което окситоцинът ни носи, може да бъде използвано, за стимулиране на повече онлайн покупки от страна на потребителите на социални мрежи. Едно такова изследване, би позволило на находчивите търговци да създават стратегии, които да карат онлайн обществото да бъде неустоимо привлечено от покупката на все повече и повече продукти, продавани по социалните мрежи.

Tsvetta е консултиращ стратег по социалните мрежи за корпорацията Dogs Bollocks 5, DB5 Inc. в Ню Йорк. Родена е във Велико Търново и през 2008 се премества в САЩ за да получи висшо образование. През 2012, Tsvetta завършва колежа “Св. Франциск” с дипломи по Маркетинг Мениджмънт, Международен Бизнес и Икономика. По настояще е студентка в Градския Университет на Ню Йорк в кампуса Барух, където учи магистратура.

Още по темата може да прочетете:

● http://www.huffingtonpost.com/april-rudin/the-science-behind-feelin_b_624649.html
● http://www.psychologytoday.com/blog/the-athletes-way/201309/the-love-hormone-drives-human-urge-social-connection
● http://mashable.com/2010/06/25/oxytocin-social-media/
● http://www.apa.org/monitor/feb08/oxytocin.aspx

 
 

AlphaGo победи най-добрия играч на Го и спира да се състезава

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни AlphaGO, изкуственият интелект на DeepMind, за първи път победи Ке Жи, най-добрия играч на древната китайска бордова игра Го.

Сега хората от екипа на AlphaGO започват да работят по други проекти.

През изминалата година Хасабис и екипът му значително подобриха изкуствения интелект. Това доведе и до безапелационната победа на AlphaGo във Вужен, Китай – три успеха срещу Ке Жи за изкуствения интелект. Когато DeepMind представи AlphaGo, сериозните Го играчи попитаха дали е достатъчно умен, за да предизвикат най-добрите от тях. Когато той победи южнокорееца Лий Седол, мнозина се оплакваха, че изкуственият интелект по някакъв начин имитира интуицията, която се изисква, за да се играе тази изключително сложна игра. Но тъй като екипът на DeepMind продължи да подобрява тази изненадващо мощна система, топ играчите на Го не можеха да развият достатъчно уникален и понякога превъзхождащ стил на игра.

AlphaGo може би ще бъде използвана в областа на роботиката и автомобилите, обявиха от DeepMind, подразделението за изкуствен интелект на Google. Важното е, че изкуственият интелект надви най-добрите в сфера, за която се твърдеше, че е невъзможно. Или поне не би трябвало да е възможно днес. AlphaGo повече няма да се състезава, а ние ще следим с огромен интерес към следващия проект на екипа зад него.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Най-екстремният мощен Jaguar е тук (видео)

| от chronicle.bg |

Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover обяви най-мощния, пъргав и екстремен Jaguar създаван до сега: новия XE SV Project 8.

Прототипната версия на спортния седан Jaguar XE с 600 к.с., украсена с ексклузивен камуфлаж, създаден от SVO Design, и предлагаща динамика на суперавтомобил, премина дебютния си тест на предизвикателната писта Nürburgring Nordschleife. Можете да видите прототипа Project 8 в действие тук:

С най-тунингованата версия на 5-литровия двигател V8 с компресор суперчарджър на Jaguar Land Rover Project 8 ще стане вторият колекционерски автомобил от SVO след успешното лансиране на Jaguar F-TYPE Project 7 през 2014 г. Не повече от 300 автомобила, всички ръчно сглобени в Техническия център на SVO в Ковънтри, ще бъдат създадени за продажба в световен мащаб.
Пълни спецификации за Jaguar XE SV Project 8 ще бъдат публикувани на www.jaguar.bg на в края на юни, малко преди световния му динамичен дебют на Фестивала на скоростта в Гудууд, Западен Съсекс, във Великобритания.

 
 

Най-добрите наши и чуждестранни студентски филми показват в НАТФИЗ

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-добрите студентски филми от наши и чуждестранни университети показват в НАТФИЗ. Панорамата „CILECT Prize – 2017″ – от игрални, документални и анимационни филми, е от днес до 2 юни в кинозалата на НАТФИЗ, съобщават от академията.

The CILECT Prize е първата по рода си награда, присъдена на студентски филми от висшите училища, обединени в организацията CILECT. Всяко училище има право да изпрати по един филм в трите категории – игрално, документално и анимационно кино. Всички избрани студентски филми стават част от компилацията The CILECT Prize.

The CILECT Prize е основана през 2005 г. по предложение на ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев, тогава заместник-председател на конференции и фестивали. Церемонията по представянето на наградата е в рамките на годишните конференции на CILECT. Първата церемония е в Мадрид на 21 ноември 2006 г.

В 12-ото издание – „CILECT Prize-2017″ – са 115 игрални, 94 документални и 54 анимационни филма. НАТФИЗ се състезава с анимацията „Terror – Error“ на Александър Начев, документалния филм „Пеем и това е“ на Сюзън Кутайфан и игралния „Добри“ на Орлин Милчев.