Хората с недъзи – едни от нас?

| от |

Нацистите някога избиваха хората с увреждания, защото били „непълноценни“. За тези жертви напомня нов мемориал в Берлин. Но темата е по-сложна и не може да бъде „отметната“ само с паметна плоча, твърди Феликс Щайнер от Дойче веле.

Ето че вече има и паметник за хората с увреждания, които нацистите са избивали систематично. С този паметник за съжаление продължаваме традицията да категоризираме жертвите, която започна с изграждането на паметник, посветен единствено на загиналите по времето на Холокоста европейски евреи. Но онези, които се интересуват от история и искат да опознаят низостта на националсоциалистическия светоглед, са принудени да обикалят поне четири различни места в Берлин. На хвърлей камък от мемориала за жертвите на Холокоста е разположен мемориал за бруталното преследване на хомосексуалните. Някостотин метра по-нататък пък е паметникът на избитите синти и роми, а още малко по-нататък – и мемориалът за умъртвяването на хора с увреждания.

Твърде е възможно хората и да посещават всичките тези отделни места – какъвто е бил първоначалният замисъл по създаването им, за да отдадат почит на жертвите на една човеконенавистна идеология. Неволно обаче възниква неприятното подозрение, че издигането на паметници по същество е резултат от работата на политически лобисти, които определят кои жертви, кога и по какъв начин да бъдат възпоменавани. Самото съществуване на един паметник не казва впрочем нищо за това, как днешното германско общество гледа на съответните групи хора, нито пък какво е отношението му към тях в ежедневието. Спрямо хората „извън нормата“, съществуват две противоречиви тенденции.

Оптимално насърчаване на хората с недъзи

Днес Германия разполага с превъзходна и широкообхватна мрежа от училища, домове и работилници за професионално обучение на хората с увреждания. Те получават оптимални грижи и стимули за развитие, съответстващи на степента и вида на уврежданията им, но към тях се поставят и изисквания. Защото за всеки човек е важно да усети, че е нужен, че има някаква задача. Тези институции отдавна вече нямат нищо общо с приютите, в които едно време поставяха под ключ пациентите с психически или физически недъзи – практика, която и до днес съществува в редица държави от Източна и Югоизточна Европа. Нито един родител в днешна Германия не е принуден да крие от света детето си с увреждания поради срам или страх от подигравки. В този смисъл Германия днес е станала образец за подражание.

Има обаче и предостатъчно белези за това, че далеч не всички членове на обществото са готови да приемат хората с увреждания без предразсъдъци. Първата ключова дума в това отношение е „включване“ /Inklusion/. Германия се присъедини към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. В нея се препоръчва децата с увреждания да се учат заедно с останалите деца в редовни общообразователни училища. В страна като Германия, където има широка палитра от специални училища с висококвалифицирани педагози, родителите имат право да определят къде именно децата им биха се чувствали най-добре. Смущаващо е обаче, че много родители на здрави деца силно протестират срещу „смесените класове“, защото се опасяват, че ще се понижи образователното равнище. Родителите на деца с увреждания пък се оплакват когато добри специализирани училища затварят врати поради липса на достатъчно ученици. Дори и в наши дни толерантността спрямо хората с увреждания нерядко се среща само сред онези, които не са непосредствено засегнати.

Искаме ли деца с увреждания?

Другите две ключови понятия в тази дискусия са „пренатална диагностика“ и „късен аборт“. Пренаталаната диагностика дава възможност за установяване на все по-голям брой аномалии в още нероденото дете. Много от бъдещите майки на деца, за които се установи, че ще се родят със заболявания като например Синдрома на Даун биват съветвани да направят аборт, който в подобен случай е разрешен от закона до 22-та седмица от бременността. И независимо от това, че броят на абортите в Германия като цяло е намалял през последните години, прекъсванията на бременността по подобни съображения стават все повече. Още по-показателно е какво споделят родителите, които все пак раждат деца с аномалии: „Днес вече не е необходимо човек да износва подобни деца“ – ги съветвали приятели, роднини или съседи.

Според студия, проведена преди няколко години, 100 процента от бащите и 72 процента от майките споделят подобни разбирания. Този начин на мислене обаче силно напомня за националсоциалистическата идеология за „непълноценния живот“. Дано един или друг посетител на мемориала в Берлин намери време, спокойствие и възможност да поразмисли и над това.

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.

 
 

Кой е Макдоналд в името McDonald’s?

| от chronicle.bg |

McDonald’s е, без второ мнение, най-успешната верига ресторанти за бързо хранене в историята на света. Името му се свързва с това на Рей Крок – предприемачът, който инвестира в ресоранта. Но защо се казва точно McDonald’s – кръстен ли е на някого и ако да , на кого? Каква е историята на веригата?

 

През 50-те години работата на Крок била да продава машини за млечни шейкове. Един от клиентите му е ресотрант в Калифорния, уравляван от братята Ричард и Маурис Макдоналд. Родом от Ню Хемпшир, те се местят в Калифорния през 20-те години и си намират работа като носачи на филмови декори.

Двамата братя влизат в ресторантьорския бизнес през 30-те годни на 20 век благодарение на баща им, Патрик Макдоналд, който отваря “The Airdome” – щанд за хотдози и хамбургери.

През 1940 Ричард и Маурис разрастват бизнеса като отварят „McDonald’s“ – барбекю драйв-ин ресторант. Това ги учи на няколко важни урока – че хамбургерите са една от най-доходоностните храни и че служителите, които занасят храната от кухнята до колата, са ненужни (по онова време те са около 20). Братята имат и няколко идеи как да забързат цялото приготвяне на храната от сурово месо до готов хамбургер в ръцете на клиента.

Те затварят ресторанта за 3 месеца и го отварят пак с ново поразчистено меню, нови възможно най-ниски цени от 15 цента за хамбургер (днешни 1,30 долара) и изключително бързо изпълнение на поръчките.

До 1954 година братята Макдоналд вече имат 9 ресторанта и 21 продадени франчайза като до голяма степен давали на франчайз самия метод на приготвяне, а не името на бранда си.

На 52-годишна възраст Рей Крок влиза в картинката.

Той служи в армията заедно с Уолт Дисни, по-късно е джаз музикант, радио DJ, продава хартиени чаши, работи в ресторант и накрая е търговец на машини за млечни шейкове. Брандъд Prince Castle, чийто машини продава, е доста по-скъп от конкуренцията Hamilton Beach, което ги прави и все по-трудни за продаване. Това кара Крок да потърси ново начинание.

Той познава ресторантьорския бизнес и може да различи добре функциониращ ресторант от лош. Някъде по това време братята Макдоналд се разделят с франчайз агента си Бил Тансей заради влошеното му здраве. Рей заема неговото място и задвижва плановете си – а те се оказват много по-мащабни от тези на Макдоналдови. На 15 април 1955 година той отваря първият си ресторант, а само за 5 години те ще се разраснат до 100.

 

Но как в крайна сметка Рей превзема бизнеса?

През 1961 година Ричард и Маурис са доволни от бизнеса си и нямат интерес да го развиват, за разлика от Крок. Той събира инвеститори и купува ресторанта за 2,7 милиона долара (около 21 милиона днешни долари). Двете страни също така се разбират Рей да изплаща на Ричард и Маурис част от печалбата, но не вписват това в договора по молба на Рей – за да не изглежда зле пред инвеститорите. След сделката, понеже няма нищо написано черно на бяло, Крок не дава на братята нито стотинка от печалбата.

 

50 години по-късно: 35 000 различни ресторанта в 118 държави, 1,7 милиона служители, които обслужват около 68 милиона клиенти всеки ден. Годишните печалби на веригата Макдоналдс са над 5 милиарда долара.

 
 

5 звезди, които мразят да се снимат с фенове

| от chronicle.bg |

Познат сценарий за всички, които сме се опитвали да се набутаме при любимите си селебритита: ръцете ни френетично се завират в джобовете, търсейки мобилните ни телефони с надеждата да ги снимаме. И естествено, да постнем снимката в социалните мрежи след това.

Да, ама има звезди, които изобщо нямат  желание да изпълняват желанията на геновете си. Джъстин Бийбър не е единственият, който мрази да си прави селфита с девойки пред припадък.

Вижте в галерията пет звезди от Холивуд, които не биха искали да се снимат с вас.

 

 
 

Дизайнерите на ИКЕА и новата им колекция с полъх от България

| от Дилян Ценов |

Как ще реагирате, ако ви кажем, че в дома ви в момента са Кнут и Мариане Хегберг? Сигурно ще попитате кои са тези и защо са в дома ви. Но ви уверяваме, дори да не са точно във вашия дом, със сигурност са в домовете на милиони семейства по света. Защото почти всеки от нас има по нещичко от ИКЕА. От малка ароматна свещ до голям диван или кухня. Кнут и Мариане са  хората, които стоят зад десетки неща, които сте, си или ще си купите от мебелния гигант.

Кнут и Мариане Хагберг са едни от най-дългогодишните дизайнери на ИКЕА и разработват голяма част от станалите култови продукти на бранда през последните 38 години. Биографията им включва над 1600 произведени продукта за ИКЕА, посещения на фабрики в цял свят и постоянно тестване на технологии и материали. Кнут и Марианне са неотменна част от ИКЕА като марка, неотменна част от развитието на световната мебелна индустрия изобщо. Миналата година тяхното бюро LISABO получи престижната награда Red Dot Design Award за висококачествен продуктов дизайн

А новата им зимна колекция за ИКЕА, VÄSSAD, не е просто набор от мебели с много функции и повече от лесен начин на сглобяване. Тя има пряка връзка с България.  Идеята се ражда преди две години, когато двамата посещават България и се вдъхновяват от заобикалящата ги среда, производствените методи и материали в българските фабрики. Днес вече е факт  първата колекция на мебелния гигант ИКЕА, произведена изцяло в България и достъпна в цял свят.

VÄSSAD носи оригинално индустриално усещане, тъй като голяма част от дизайна и разработката й се случват директно на производствената площадка във фабриката. „Имахме няколко набързо скицирани концепции, някои съвсем първоначални идеи. Но основната ни цел бе да работим на място във фабриката. Това е най-интересната част за дизайнера. Не е лесно да се открият производители, които боравят еднакво добре с пластмаса, дърво и метал.“ – коментират Кнут и Мариане Хегберг (брат и сестра) за работата си с Бонана Петрич и Дриймс къмпани.

Колекцията е за всички онези потребители, които живеят в съвремието, сменят  жилището често, имат  нужда от мебели със семпъл, но интересен дизайн, няколко функции и лесен начин на сглобяване. Лекотата на артикулите от колекцията правят пренасянето на мебелите повече от лесно. Индустриален вид, естествени материали, дух от  80-те години – това са масите, столовете, кутиите, одеялата и всички артикули от VÄSSAD. Кнут и Мариане и лидерът на проекта пристигнаха в България, за да представят новата колекция и да ни покажат, че  мебелите не са просто предмети – те са иновации, култура, начин на живот. Вижте как и защо: 

Knut, Marianne Hagberg and Lars Ingolf with Adriana Andreeva_presenting ...

И тримата работите в този брнш от много години. Как се измениха тенденциите за тези 38 години?

Кнут Хагберг (К.Х.): Много неща се промениха, но интересното е, че някои от тенденциите, които минаха и заминаха, вече се завръщат. Например някои неща, които бяха модерни през 80-те и през първите години на 21 век се завърнаха. Имаше тенденция свързана с Мемфис, където бяха модерни много цветни и шарени неща. Тя беше много популярна, после отмина. А в момента виждаме неин отзвук под формата на употребата на стъкло и други материали. Като цяло тенденциите са като синусоида – вървят нагоре-надолу. Сега отново са модерни естествените материали – дървото.

Мариане Хагберг (М.Х.): Има и още нещо. Когато ние започнахме да работи, нямаше чак толкова голям процент градско население и нещата се промениха от това, че то нарасна. Хората все по-честно се движат и не могат да имат тежки мебели. Все по-често им се налага да ги разглобяват и да ги носят със себе си.

Ларс Инголф (Л. И.): Интересното е, че колкото и да се променят тенденциите, базовите нужди остават същите. Всеки има нужда от легло, на което да спи, от маса, на която да се храни. Променят се по-скоро техниките и начина, по който се достига до някакво решение. Когато технологията доведе до някаква промяна, например изобретяването на компактдиска, хората започват да имат нужда от съответната поставка за дискове. Или пък замяната на пишещите машини с компютрите – това доведе до различни решения в създаването на мебели. Така че технологиите са това, което променят решенията.

Говорейки за нови технологии и нови начини на производство, коя е последната голяма иновация в интериорния дизайн?

К. Х.: ЗА нас определено това е една сглобка, която разработихме. Тя може да се използва за сглобяване на различни мебели без да има нужда от болтове и винтове. Това е много важно за нас. Имаме двама души, които работят за нас – те измислиха тази технология. Те са Айнщайните на ИКЕА. Работехме с едни сглобяеми кубове и обсъдихме с тях идеята да създадем маса, която да не изисква монтиране. Това, което те измислиха беше плот за маса, който не е масивен, а е фурнир, нагънат като акордеон, който може да създаде маса, дълга 2 метра.

Какво е модерно сега?

К.Х.: Истински материали. Естествено дърво, естествени нишки, лен, вълна, памучни материи.

VÄSSAD Collection

А по отношение на вида?

К. Х.: Отново връщане към 80-те години.

Л. И.: Може да се каже, че има и завръщане към мебелите на 50-те и 60-те години и класическите архитекти от Дания и Швеция. Да, технологиите се развиват, но те водят и до това днес да имаш нещо, което изглежда като ръчна изработка, но се произвежда масово. Това обяснява и употребата на естествените материали.

Коя е най-подценяваната мебел според вас?

Л. И.: Мисля, че това са малките табуретки, които ги имаме навсякъде, във всякакъв дизайн, идват в много серии и се купуват. Освен това те могат да бъдат използвани като нощна масичка, масичка за кафе, за книги – могат да приемат всякакви функции, хората ги имат навсякъде и може би не ги забелязват. Приемат ги като очевиден продукт. Мисля, че ако изведнъж премахнеш табуретките от един дом, хората ще разберат колко са важни и ще ги оценят.

А коя е най-надценяваната мебел?

М. Х.: Струва ми се, че кухнята е нещо, за което се харчат ужасно много пари, а в крайна сметка се използва както може да използва и една съвсем скромно направена и евтина кухня. Понякога хората искат да има много луксозна и скъпа кухня, а всичко, което могат да направят в нея, е омлет.

К. Х.: Ако ангажираш мъжете в избора на кухня, те веднага ще вдигнат изискванията. А пък жената ще продължи да използва стария си нож, който има от години, защото в крайна сметка, тя знае най-добре какво й трябва.

VÄSSAD Collection (4)

Какво трябва да знаем преди да започнем да обзавеждаме малкото жилище?

М. Х.: Трябва да се стремим да използваме мебели, които имат повече от една функция.

К. Х.: Табуретката да може да е маса, която да се поставя в коридора, може да бъде и нощно шкафче. Диванът да се разгъва. Масата в кухнята да се използва като бюро. Пространството да остане чисто и просторно. Най-добре оставете стените бели.