Групировката „Ислямска държава“ изгражда свое управление в Североизточна Сирия

| от |

Мариам Каруни от Ройтерс

В големите и малки градове в пустинните равнини на Североизточна Сирия отцепилата се от Ал Каида радикална групировка „Ислямска държава“ вече е обхванала на практика почти всички страни на всекидневния живот.

Групировката, прочула се с обезглавявания, разпъвания на кръст и масови екзекуции, осигурява електричество и вода, плаща заплати, контролира пътното движение и ръководи почти всичко – от пекарни и банки до училища, съдилища и джамии. С безмилостните си действия на бойното поле и налагането на строгия вариант на исляма групировката наистина влезе във водещите новини и заглавията на първа страница, но местни жители казват, че до голяма степен  силата й е в ефективното и в повечето случаи дълбоко прагматично умение да управлява.

Най-добра илюстрация за нейните методи е източната провинция Ракка. Членовете на групировката смятат тази провинция за пример за начина на живот в ислямския „халифат“, който се надяват един ден да се простира от Китай до Европа. В едноименната столица на провинцията – брулен от ветровете прашен град, в който допреди три години, когато започва войната, са живели четвърт милион души – групировката не е оставила извън свой контрол почти нито една служба или обществена услуга.

„Ако сме честни, те вършат мащабна институционална работа. Това е впечатляващо“, казва пред Ройтерс активист от Ракка, който сега живее в граничен град в Турция. В интервюта, давани от разстояние, местни жители, бойци от „Ислямската държава“ и дори противници на групировката разказват как под ръководството на Абу Бакър ал Багдади тя е изградила за по-малко от година структура, наподобяваща съвременно правителство. Журналисти на Ройтерс не са в състояние да посещават района от съображения за сигурност.

Успехите на групировката много разтревожиха регионалните и западните сили. Миналия месец президентът на САЩ Барак Обама я нарече „тумор“, който трябва да бъде изрязан от Близкия изток, а американски самолети бомбардираха нейни позиции в Ирак. Но „Ислямската държава“ е проникнала толкова дълбоко във тъканта на живота в места като Ракка, че за самолетите на САЩ – да не говорим за иракските, сирийските или кюрдските войски – ще бъде почти невъзможно да я изкоренят само със сила.

НЕВЕСТА НА РЕВОЛЮЦИЯТА

Миналата година Ракка стана първият град, паднал в ръцете на бунтовниците, борещи се за свалянето на президента Башар ал Асад. Те нарекоха града „Невеста на революцията“. Различни бунтовнически групи, вариращи от твърдолинейни ислямисти до умерени следовници на исляма, поеха контрол върху града, но ислямистите имаха явно превъзходство. „Ислямската държава“ заграби властта, като безмилостно отстрани съперниците си сред бунтовниците. Тези, които критикуваха групировката, бяха убити, изчезнаха или избягаха в Турция. Алкохолът бе забранен.

Магазините се затваряха следобед, улиците опустяваха с падането на нощта. Контактите с външния свят, включително с близките градове и села, бяха разрешавани само с посредничеството на медийния център на „Ислямската държава“.

Бунтовниците и активистите, които останаха, „се покаяха“ – процедура, при която те се заклеват във вярност към Багдади и получават опрощение за „греховете си“ спрямо „Ислямската държава“. Така или запазиха домовете си, или се вляха в редиците на групировката.

Но след първоначалните строги ограничителни мерки групировката започна да създава служби и институции, давайки ясен знак, че възнамерява да остане и използва района като база в похода си за премахване на държавните граници и създаването на ислямска „държава“. „Ние сме държава“, каза пред Ройтерс един емир, или командир. „Тук нещата са прекрасни, защото управляваме според Божия закон“.

Някои сунити, работили за правителството на Асад, са останали, след като обещаха, че ще са верни на групировката.
„Гражданите, които нямат политическа принадлежност, се приспособиха към присъствието на „Ислямската държава“, защото хората се умориха и изтощиха, освен това, честно казано, защото те (от вършат институционална работа в Ракка“, казва пред Ройтерс жител на Ракка, който е противник на „Ислямската държава“. По думите му групировката „възстанови и преструктурира всички институции, свързани с услугите“, сред които службата за защита на потребителите и гражданското правосъдие.

БРУТАЛНОСТ И ПРАГМАТИЗЪМ

Само през последния месец бойците от „Ислямска държава“ разпространиха видеоклипове и снимки как обезглавяват журналистите от САЩ Джеймс Фоли и Стивън Сотлоф, както и пленени кюрдски и ливански войници, как разстрелват с автомати и картечници десетки сирийски пленници, оставени по долни дрехи.

Но групировката не използва сила съвсем безразборно. Тя често търгува например с лоялни на Асад бизнесмени, ако това е в неин интерес. Един боец казва, че бивш служител на Асад сега ръководи мелниците и доставя брашно за пекарните в Ракка. Служителите на язовир „Ракка“, който осигурява града с електричество и вода, са запазили работата си.

Готовността на „Ислямската държава“ да използва служители на Асад е проява на прагматизъм, който според местни жители и активисти се е оказал определящ за успеха й да запази завладените територии. На ислямистите им помагат експерти, дошли от Северна Африка и Европа. Примерно човекът, назначен от Багдади да ръководи и развива телекомуникациите в Ракка, е тунизиец с докторска степен в тази област, напуснал Тунис, за да служи на „държавата“.

В потвърждение на тезата на „Ислямската държава“, че тя по-скоро е правителство, а не просто въоръжена група, която по случайност управлява, Багдади е отделил военните операции от гражданската администрация и е определил само бойци за полицаи и войници. Багдади си е назначил цивилни заместници, наричани валии – ислямския термин за чиновник, нещо като министър, който ръководи и отговаря за определена сфера. Административното дарение е на вилаети, което понякога съвпада със съществуващото деление, но в случая с наскоро създадената провинция Фурат не се съобразява с националните граници.

Бойците и служителите получават заплата от ведомство, наричано Мюсюлманска финансова къща – нещо като министерство на финансите и банка, която цели да намали бедността. Бойците получават жилища, включително къщи, конфискувани от местни несунити или от избягали правителствени чиновници, както и заплати от 400 до 600 долара, напълно достатъчни за покриване на основните жизнени нужди в бедната Североизточна Сирия.

Един боец каза, че бедните семейства са получили пари. Вдовица може да получи сто долара за себе си и за всяко от децата си, добави той. Цените се държат ниски. Търговците, които манипулират цените, биват наказвани, предупреждавани или им затварят магазините, ако ги хванат втори път. Групировката налага ислямски данъци върху богатите търговци и семейства.

„Ние само прилагаме исляма, „закат“ е ислямски данък, въведен от Аллах“, казва един джихадист от Ракка. Анализатори предполагат, че „Ислямската държава“ печели десетки милиони долара от продажбата на петрол, добиван в находищата, които са под неин контрол в Сирия и Ирак, на турски и иракски бизнесмени и от събирането на откупи за заложници.

БАГДАДИ ОДОБРЯВА РАЗСТРЕЛИТЕ

В сърцевината на системата на „Ислямска държава“ е нейният лидер Багдади, който през юни се самообяви за „халиф“ на всички мюсюлмани по света, след като скъса с Ал Каида. Местни жители, бойци и активисти са на едно мнение – че сега Багдади упражнява голямо влияние върху администрацията в Ракка и има последната дума по всички решения на командирите и чиновниците. Даже цените на стоките за местния пазара минават през него, казват източници от района. Местни жители казват също, че Багдади одобрява обезглавяванията и другите екзекуции и наказания на престъпници, осъдени от ислямските съдилища на групировката.

Бойци го описват като жесток и опитен командир. Един сирийски боец разказва, че Багдади е ръководел важни сражения като превземането на сирийската военна база „Дивизион 17″ през юли – първото от няколко поражения, които групировката нанесе на сирийските правителствени сили в провинция Ракка.

„Той не оставя своите братя. В битката за „Дивизион 17″ беше леко ранен, но сега е добре“, казва боецът. „Винаги е в движение. Не стои на едно място. Снове между Рака, Дейр аз Зур и Мосул. Той ръководи битките“.

СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ДЖИХАДИСТИ

Въпреки че прагматизмът се е оказал ключов за успехите на групировката, нейната идеология също е важна за господството й. Обявявайки халифат и създавайки „държава“, Багдади цели да привлече джихадисти и експерти от чужбина. Негови поддръжници казват, че хиляди са откликнали на призива му.

Същевременно богати ислямисти из целия свят изпращат пари в Ракка в подкрепа на халифата, казват джихадисти. Според източници от Ракка, групировката поддържа три оръжейни завода, предназначени главно за създаване на ракети. Чуждестранни учени – вкл. мюсюлмани от Китай, твърдят джихадисти – живеят в частен имот, с телохранители. „Учени и хора с академични титли се присъединяват към Държавата“, казва един арабски джихадист.

Групировката инвестира усилено и в следващото поколение, като обучава деца в своята идеология. Сега началните, средните и университетските учебни програми включват повече неща за исляма. Групировката приема и жени, които искат да се сражават. Те са обучавани по „истинския ислям“ и за причините за джихада.

За новопристигналите бойци има образователни групи по ислям в джамиите. „Всеки ден приемаме най-малко хиляда бойци. Къщите за гости са препълнени с муджахидини. Не ни достигат места да ги настаняваме“, казва един арабски джихадист. БТА

 
 

Няколко неща, по които звездите се отличават от нас

| от chronicle.bg |

Да, и звездите са хора… но понякога правят нечовешки неща. За някои от тях ние можем само да си мечтаем.

От това да харчат невероятни суми за привидно дребни предмети до какви ли не други екстравагантности – звездите никак не са като нас. В галерията ни днес сме събрали няколко момента, в които най-малко можем да се идентифицираме с познатите ни до такава сладка болка лица.

Моменти като този, в който Дуейн Джонсън Скалата подари на човек чисто нова кола. Човекът е негова фенка, а колата е Форд Мустанг! Той също така я покани на премиерата на последния му филм „Baywatch“.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Модерните храни, които ни карат да отслабваме

| от chronicle.bg |

Ако се подигравате на модата за поглъщане на авокадо, чия и замезване с хумус, то може би трябва да си помислите втори път. Оказва се, че промяната на хранителните ни навици променя и начинът, по който тялото ни реагира на храната.

Според ново изследване тези храни променят начина, по който тялото ни реагира на глада.
Учените от Университета в Джорджия откриват, че храните, богати на полинаситени мазнини влияят на хормоните ни и променят апетита.

Храните като авокадо, киноа, чия, сьомга, семената от чия, зехтина и орехите отдавна вече са свързани с подобряване на паметта и уменията за решаване на проблеми. Сега обаче учените твърдят, че те могат да допринесат и за свалянето на килограми. Те се надяват, че тези промени в хранителните навици могат да възпрат епидемията от затлъстяване по света.

Учените са изследвали промените в хормоните на хора на възраст между 18 и 35 години, проверявайки психологическите проявления на глада и засищане след диета с храни, богати на полинаситени мазнини.

Участниците в изследването отговарят на въпроси за това колко са гладни, описвайки усещането чрез количеството храна, което мислят, че могат да изядат.

Онези, които консумират повече полинаситени мазнини описват по-слабо чувство на глад и по-дълго се усещат заситени от онези, които не следват такава диета.

Хормоните на апетита играят важна роля в регулирането на количеството храна, което изяждаме, казва Джейми Купър, който ръководи изследването. Според него от проучването могат да бъдат направени изводи, че приемането на храни, богати на този тип мазнини може да промени хормоните, които регулират апетита, така че да се чувстваме сити по-дълго време. Важно е обаче да се отбележи, че в изследването са участвали само 26 души, т.е. за да можем да вярваме на резултатите, трябва да бъде направено по-всеобхватно изследване.

 
 

Просто Мерил

| от Дилян Ценов |

Днес всички с вкус към красивото празнуват. Мерил Стрийп има рожден ден.

Какво да кажем за Мерил, което вече не е казано поне милион пъти? Че е жива легенда? Че е рекордьор? Че е феномен? Че е единствената актриса в историята на киното, която е на върха вече близо 4 десетилетия? Че е умопомрачително красива? Че може да изиграе всичко? Че е майстор на акцентите? Всичко това вече е казвано и повтаряно многократно. Вече е достатъчно просто да кажеш „Мерил Стрийп“ – ако има човек, който не се нуждае от представяне, това е тя. Наистина всичко е казвано за нея (дори, че е надценена). Остава само да я гледаме. Отново и отново. И да храним душата си с нейните изпълнения.

Днес няма да пишем за Мерил Стрийп. В галерията горе може да видите сцените, заради които актрисата Мерил Стрийп се превръща просто в Мерил.