Григор остава десети в света, Цвети e 43-a

| от |

Григор Димитров остава на десета позиция в световната ранглиста, а Цветана Пиронкова минава с едно място напред и е 43-а при жените.

Най-добрият ни тенисист тази седмица стартира защитата на титлата си в Стокхолм, която завоюва в миналогодишното издание. Това бе първи трофей в кариерата на хасковлията. Пиронкова пък ще играе в Москва и започва днес с мач срещу Данка Ковинич от Черна гора.

В ранглистата при мъжете Роджър Федерер измества Рафаел Надал от второто място и има шанс да детронира и водача Новак Джокович до края на сезона. При жените промени в Топ 5 не настъпват. /БГНЕС

 
 

Viasat World с 8 награди за креативност

| от chronicle.bg |

 

Международната развлекателна компания Viasat World спечели общо 8 награди PromaxBDA и Mediabrand Awards, раздадени миналата седмица. Развлекателната индустрия награди като най-креативни няколко кампании на Viasat Explore, Viasat History, Viasat Nature и TV1000 Premium HD.

Най-голям беше успехът за поредицата „Империя на царете: Русия по време на династията Романови“. Тя взе първа награда Mediabrand за най-добро промо за кабелна телевизия  и най-добро промо за документална, аналитична или нова поредица. На наградите PromaxBDA поредицата взе сребро за ключовата визия на кампанията, която отразява автентично драматичните събития зад управлението на злополучната руска династия.

Mediabrand отличи с първа награда за най-добър дизайн на промо пресечка Penguins Idents и за най-добро промо за кабелна телевизия –  новогодишното видео New Year TV1000Premium HD. 3D видеото отразява извисеността, магичността и стила, чрез интерпретация на мита за северния елен, който пътува през нощното небе. Екипът на Viasat си тръгна и с второ място за най-добро ТВ промо за кабелна телевизия за „Войните на роботите: Възходът на машините“.

На наградите за майсторство PromaxBDA в Лос Анджелис екипът получи също така златно отличие в категорията „Най-добра нова творба“ за промото „Сър Дейвид Атънбъро, специално за 90-годишнината“, от поредицата на Viasat Nature.

Компаниите Mediabrand и PromaxBDA задават международните стандарти в медийната индустрия. Спечелените осем награди са признание за Viasat World в стремежа й да предлага интелигентно съдържание на аудиторията си по предизвикателен, свеж и иновативен начин.

 
 

Референдумите – новата мода

| от |

В Трън с референдум се реши да няма добив на злато от мината „Злата“. След бай Тошо природата в Трън е с най-висок рейтинг – цели 93% гласували за нея. В Стара Загора пък 85% от гласувалите искат местността „Бедечка“ да се съхрани като парк. За жалост гласувалите са само 15% от всички с право на глас, така че референдумът е невалиден. Но е имало референдум!

Референдумите станаха като протестите – започват да се правят за щяло и нещяло. Така и трябва – щом държим на демокрацията, нека хората решават сами и си носят отговорността. Нека има референдуми за всичко! Или поне за жизнено важните неща.

Кога да има режим на нещо си

Когато няма да има вода една седмица, заради смяна на тръбите, защо просто не се направи един референдум кога да е тази седмица? И не става въпрос всички да гласуват с „Никога“ и да имаме топла вода вечно. Става въпрос, че половината хора на света в България са на море след месец и ще е много по-комфортно, ако изчакате малко. Тръбите са седели в земята 10 години. Дали ще седят още един месец или не – все тая.

Дали да има интервю с националния отбор след мач

И като цяло какво да се дава по телевизията. Нека хората си изберат от палитра с неща какво да гледат. След като никой не иска да слуша футболистите „пак да казват“ за енти и найсти път, нека се забрани със закон. Живеем в демокрация! Свободата на словото трябва да е право само за тези, които не говорят глупости. Дори можем да разширим тази логика – нека всяко предаване направи свой референдум за това кой да коментира. Но отново – нека избира от палитра с предложения. Защото народът на две магарета сено не може да раздели, а ако ги няма магаретата, това сено няма да знае какво да го прави.

Референдум за това кой да гласува

Някои хора не искат да гласуват. Други пък искат само определени хора да гласуват. Нека народът реши колко да решава народът! Всичко останало е дискриминация.

Референдум за нефинансови професионални бонуси

Вижте, ако заплатата ви е ниска и вършите безперспективна и изморително монотонна работа, може да сте кисели и вулгарни едновременно. Ако продавате ужасни, но и прекалено скъпи дрехи в магазин, където по цял ден никой не влиза и сте в добро настроение, или сте луд, или лицемерен. Нека с един референдум се решат нещата, на които тези хора да имат право. Например, да могат да си допушат цигарата преди да влязат след теб. Или да могат да си взимат пълния 1 час обедна почивка.

 
 

Скоро ще видим „xXx 4″

| от chronicle.bg |

„xXx: The Return of Xander Cage“, който излезе по-рано тази година, нямаше особен успех в Щатите, но зад граница си беше голям. Това посочи пътеката за следващия филм от поредицата за света на Ксандър Кейдж. А за него вече имаме потвърждение.

Холивудските продуценти Джо Рот, Джеф Киршенбаум, Марк Джонсън и Сид Ганис основават заедно компанията The H Collective. Един от емблематичните проекти на новата продуцентска къща ще е именно поредицата с Вин Дизел.

В последния филм от франчайза играха актьори от най-различни култури и етноси – самият Дизел,Дипика Падуконе, Дони Йен и Руби Роуз. Това изглежда е причината за успеха му извън САЩ, което е причина концепцията да се запази и в следващите продукции.

Следват спойлъри!

Има много посоки, в които франчайзът може да хване. След премиерата на „The Return of Xander Cage“ през януари режисьорът Д. Дж. Карузо каза, че историята занапред трябва да се развива заедно с новия екип от агенти на Кейдж, които застават срещу корумпирани правителства по целия свят. Третият филм завършва с това как Аугъстъс Гибънс (Самюъл Джаксън) доверява на Ксандър да гледа „наблюдателите“, което предполага, че фокусът на сюжета ще се измести от борба срещу анархията върху борба срещу Големия Брат.

Продължаваме да следим нещата и тайничко се надяваме в някои от следващите филми да видим и българско участие.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“