Гръцките роми разтревожени от случая с отвлеченото дете

| от |
Роми се разхождат покрай сглобяемите къщи в техния лагер, а много от тях се усмихват и излъчват безгрижие. В действителност обаче тук има тревога и негодувание.
Тяхната общност се оказа в центъра на случай с отвличане на дете, а ромска двойка е обвинена за отвличането на русо, синеоко момиче, за което се смята, че е на възраст около 4 годинки.
roma-farsala
Ромите, бедни хора в страна, опустошена от икономическа криза, се опитват да преживяват в лагер в покрайнините на град Фарсала, Централна Гърция, като продават плодове, килими, одеяла, кошници и обувки на местните пазари. Казват, че някои вече ги считат за отхвърлени от обществото, крадци и просяци.
Сега се страхуват, че ще бъдат нарочени и за трафиканти на деца. Лидерът на местната ромска общност Бабис Димитриу се надява, че няма враждебност спрямо 2000-те роми, които живеят в
общността.
„Случаят не засяга нас всичките“, каза той пред АП в неделя.
roma
Четиридесетгодишна жена и 39-годишен мъж са обвинени за отвличането на малолетна, след като полицията нахлу в лагера в сряда, търсейки наркотици и оръжие. Подозрителен прокурор, който присъства на полицейската акция, сметна за странно, че момиченцето не прилича изобщо на родителите си.
ДНК-изследванията доказаха, че двамата не са биологичните родители на детето. Мъжът и жената ще се явят пред съда днес. Полицията предприе международни действия в търсене на биологичните родители на детето, известно в лагера под името Мария. Сега Мария се намира под грижите на благотворителна организация в Атина.
Много цигани се безпокоят от медийното внимание и се възмущават от, по думите им, „незаинтересоваността на властите“.
roma-settlement-farsala-1
Единственото, което властите осигуряват, казват те, са сглобяемите къщи, заменили палатките, в които живеели преди осем години.
Това, за което местните роми охотно говорят, е, че тяхната общност не е замесена нито в отвличания на деца, нито в трафик.
Шефът на местната полиция ген. лейт. Василис Халацис казва, че властите са установили десетки случаи на отвличания на деца, в които са замесени български роми в Гърция.
„Знаем, че такива случаи има, но те включват българи, не гърци като нас. Няма сделки, включващи деца тук“, настоява Димитриу, добавяйки, че 40-годишната жена, регистрирала като свое дете Мария, „се е грижела за нея дори по-добре отколкото за собствените си деца“.
Друг представител на общността, който живее заедно с ромите, но не е един от тях, застава на тяхна страна.
„Тук няма покупко-продажба на деца…Не трябва да бъдат обвинявани другите роми. Това са семейни хора. След този случай полицията претърсва всички. Не е ли това расистко?“, казва
42-годишният Христос Лиупис.
Халацис обаче казва, че хората се възползват от пропуските в системата за регистриране на новородени и обявяват по много деца, за да взимат държавна помощ.
Двойката, обвинена за отвличането на детето, е използвала много самоличности, за да регистрира 14 деца в три различни града, от които само четири са идентифицирани, каза Халацис. При проверка на датите на раждане на децата се оказа, че жената в определен период от време е раждала на всеки четири месеца, добави той. Двойката е получавала общо 2500 евро държавна помощ на месец.
roma-xs
„Занимаваме се с доста необичаен случай. Обикновено родителите съобщават за изчезване на дете и търсим детето. В този случай налице е детето и търсим родителите“, каза Халацис.
„Досега сме имали обаждания от Франция, Полша, дори от САЩ. Проверяваме всеки един случай, за да установим дали възрастите съвпадат и има ли сходни черти. След това ще последва и
ДНК-анализ“.
„На този етап не можем да кажем дали е замесена мрежа за трафик на деца, но разглеждаме и тази възможност,“ заяви полицейският началник. Той добави, че има документирани случаи
на гръцки бездетни двойки, купили деца от български роми за до 15 хиляди евро.
Огласяването на имената на двойката, подслонила Мария, би дало тласък на издирването на родителите й, казва Халацис.
Това обаче зависи от съдебните власти.

Гръцката полиция разследва версията, че русото момиченце, открито в ромски лагер в Гърция, е жертва на престъпна група, занимаваща се с трафик на деца за нелегални
осиновявания през България.
Полицейски източници са заявили пред гръцката телевизия Скай, че една от версиите, по които работят, е, че детето се е озовало в ромското семейство в лагера край гръцкия град Фарсала, след като властите се заели да разбият мрежа, замесена в нелегални осиновявания през България в периода 2008-2010 г. Една от линиите на разследването е, че детето е било предназначено за нелегално осиновяване скоро след раждането му, но е било продадено евтино или дори подарено на ромското семейство, когато полицията предприела действия срещу престъпната организация.
Детето, известно сред ромската обшност като Мария, бе забелязано миналата седмица по време на полицейска операция във връзка с трафик на наркотици. ДНК тестове потвърдиха, че
40-годишната жена и 39-годишният мъж, с които детето живееше, не са биологичните му родители. Ромската двойка бе поставена в предварителен арест по обвинение в отвличане и измама с
документи.
През последните няколко дни гръцката полиция издирва българин, за когото представящият се за баща на Мария ром твърди, че му оставил детето. Властите разполагат с телефонния
номер и името на въпросния българин.

Междувременно Гърция предаде на Интерпол данни за ДНК-то на малката Мария, предаде РИА Новости, позовавайки се на съобщение на сайта на полицейската организация. Информацията е
включена в базата данни на Интерпол, за да се помогне за откриването на родителите на детето. Организацията призовава всички държави, които участват в организацията, да проверят и
своите местни бази данни и да помогнат на гръцките власти да намерят родителите на Мария.
ФБР съобщи, че проучва възможността Мария да е изчезнало американско момиче, макар че възрастта изглежда не съвпада, съобщи Асошиейтед прес. При преглед на зъбите на Мария се
установи, че тя е по-голяма отколкото се предполагаше – на 5-6, а не на 4 години. Изчезналото американско момиче Лиса Ъруин от Канзас щеше да навърши 3 години през ноември.

 
 

Михаел Нюквист почина

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Михаел Нюквист, познат от филмите по трилогията „Милениум“, почина на 56 години от рак на белия дроб, съобщиха световните информационни агенции.

Нюквист стана известен с ролята на журналиста Микаел Блумквист от филма „Момичето с татуирания дракон“. След серията „Милениум“, той се снима и в холивудските екшъни „Мисията невъзможна: Режим Фантом“ и „Джон Уик“.

През 2010 г. Нюквист публикува автобиографичната си книга „Just after Dreaming“ („След мечтите“) , в която разказва как е търсил биологичните си родители 30 години след като бил осиновен.
В Швеция Нюквист е известен и като театрален актьор.

 
 

Google Home задмина Amazon Alexa

| от chronicle.bg |

В резултат на проведено проучване относно качествата на Google Home и Amazon Alexa, стана ясно, че въпреки че Amazon Alexa е доста по-популярен и по-добре продаван продукт, вероятността Google Home да отговори правилно на потребителските въпроси е шест пъти по-голяма.

Към момента Amazon Alexa има цели 70 процента от пазара на управляваните с глас домашни асистенти, но практическият тест показва нещата по-различно. В него Amazon Alexa и Google Home отговарят на 3000 въпроса. Едно от възможните обяснения е разликата в подхода на Google и Аmazon при захранването на асистентите си с информация.

Google използва базата данни Knowledge Graph, която се компилира от резултатите в търсачката на компанията за последните пет години. От своя страна, Amazon обикновено се позовава на информация от свои партньори.

Google Home се оказва и по-адекватен, когато става въпрос за прости команди с цифри.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.

 
 

Разликата в цените на храните в България и Европа

| от Йордан Матеев |

Йордан Матеев е завършил специалност „Финанси“ в УНСС, а в момента е главен редактор на списание Forbes Bulgaria. Текстът е копиран дословно от фейсбук профила му.

 

След проверка на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обществото беше информирано, че едни и същи продукти в България са по-некачествени и по-скъпи, отколкото в Германия и Австрия, като разликите са “фрапиращи“. Обществото е в шок, а политиците, разбира се, обещават да вземат мерки срещу “двойните стандарти“.

Само преди седмица обаче основна новина беше информация на Евростат, според която цените на храните в България са доста по-ниски от средните в ЕС – 69.6%, тоест с около 30% по-ниски. От страните в ЕС по-евтина е храната единствено в Полша и Румъния, но това се дължи на по-малките ставки на ДДС върху храните там. В Германия и Австрия цените на храните са дори по-високи от средните – съответно 106.5% и 124.9%.

Очевидно има противоречие между констатациите на земеделското министерство и на официалната статистиката. На какво да вярваме?

БАБХ е проверила 31 артикула. При 16 от тях цените са по-високи в България според земеделския министър. Всички обаче игнорираха останалите 15. Очевидно при тези 15 артикула, тоест половината, цените в България са по-ниски – при това, въпреки по-големите транспортни разходи до България, въпреки значително по-малкия пазар тук, въпреки доста по-неблагоприятната бизнес среда и въпреки че в Германия и Австрия ДДС ставките при храните са значително по-ниски. Разбрахме, че при два от продуктите цените тук са доста по-високи, което доминираше в медийните заглавия, но не получихме информация за цените на онези продукти, които са по-евтини в България. Не знаем и кой е продуктът с доста по-висока цена, за да търсим причината – може в Германия да е бил в промоция, или в момента там да се води ценова война между конкуренти например.

Допълнително изкривяване вероятно се получава от избора на точно тези 31 сред десетки хиляди продукти. А те са избрани след консултации със съответните институции в заразените от популизъм Чехия, Словакия, Полша и Унгария, които от години търсят най-подходящите примери, за да докажат тезата си за наличие на двойни стандарти.

И въпреки това, от 31 анализирани продукти, при 24 не са открити разлики в съдържанието. Такива има само при седем артикула. При това при 2-3 от тях разликите са в полза на българските потребители. А дори там, където разликата е в полза на западните потребители, според БАБХ те са нищожни, незначителни и са в рамките на европейските стандарти. Като “най-фрапиращ” беше представен примера с една известна американска газирана напитка, която в Германия съдържа захар, а в България – глюкозо-фруктозен сироп (от царевица), точно както в… САЩ, според статия, която наскоро четох в DW.

Най-неприятното в цялата тази кампания срещу ЕС и Запада е, че се хвърлят общи обвинения към западните производители и търговци, които обаче не получиха шанс да се защитят, като представят тяхната гледна точка, тъй като не беше предоставена конкретна информация за конкретни артикули на конкретен производител. А дяволът, както обикновено, е в детайлите. Парадоксалното е, че в някои случаи вероятно ще се разбере, че разликата идва от желанието да се работи с българските доставчици, за да се насърчи българското производство и българската икономика.