Говори ми за Спилбърг и Том Ханкс, моля

| от |

Някои казват, че Спилбърг понякога губи себе си, особено от продуцентска гледна точка, и в последните години сме свидетели на някои странни решения от негова страна – като безумния „Супер 8“ примерно… Хората бяха станали скептични към един от най-добрите режисьори на своето време. И кой може да ги вини след излизането на последния Индиана Джоунс!?

Но Спилбърг е онова име в киното, което, поне за мен, колкото и време да мине, винаги ще свързвам с добро, много добро кино. Най-новият му филм, „Мостът за шпионите“ е абсолютното доказателство за това.

Шпионски трилър, базиран на реални събития, режисиран от Спилбърг, написан от братя Коен и изигран от Том Ханкс е онова заглавие в киноафиша, за което трябва да внимавате, да следите и съответно да не пропускате.

„Мостът на шпионите“ звучи точно като филм, който или може да се провали като посредствен трилър или да те качи там горе, за да преживееш нещо яко в рамките на 2 часа и половина. И той прави второто! Гарантирам.

„Мостът на шпионите“ е Спилбърг, който очакваме да гледаме всеки път. Той е напрегнат, трогателен на моменти, изпипан, добре изигран, добре написан. Той е киното, което ще се хареса на по-претенциозната публика, която предпочита и казва, че не иска да гледа комерсиален булшит и на онази, която всъщност иска да гледа именно комерсиално кино. Защото това Спилбърг прави най-добре. И затова е това, което е. Не се съмнявайте.

Историята, базирана на реални събития, разказва за американски адвокат, в ролята Том Ханкс, който е нает, като независима страна, да представлява на „честен“ процес евентуален руски шпионин – в ролята пък е великолепният Марк Райланс. Двамата (Ханкс и Райланс) така добре си кореспондират на екран, че морално-етическо-приятелската връзка, която изграждат може да те трогне до сълзи. Приятелството им, което е основният морален казусъс във филма, е човешко, затворено в една крива и предубедена среда. То е онова, което пречупва Том Ханкс и превръща персонажа му от стандартния адвокат, който си мислиш, че е в началото, в човека, който се превръща накрая. Бавно. Сигурно. Тъжно.

Подложен на тормоз – физически и психически – именно благодарение на тази връзка, Том Ханкс става непоколебим и не отстъпва на принципите си и на йота. Той е онова, което персонажа на Райланс през цялото време нарича „изправен човек“. Изправен, верен, изискваш до самия финал. Като Спилбърг, в този ред на мисли.  

Когато Ханкс отървава руския шпионин от електрическия стол, историята преминава към своята трилър и шпионска част. СССР от своя страна хващат американски пилот, който са склонни да разменят за своя руски другар. Мястото на действието – току-що разделения от стена Берлин.

Именно втората половина на филма, когато Ханкс пратен от ЦРУ като независима страна, в Берлин, за да уговори размяната, лентата започва да ти звучи като някаква страшна антиутопия. Като роман на Оруел в най-добрата му форма. Но после се сещаш, че това не е роман, не е и филм даже. Това се е случило наистина. И то само преди някакви си 50 години. И си казваш колко различен е бил светът тогава. Същевременно различен и някак много напомнящ на днешния.

Том Ханкс съответно веднага приема да е парламентьор в размяната и така става основна фигура в преговорите между САЩ и Русия в Студената война. Защото онова, което Ханкс прави е, че отива в Берлин, разболява се, мръзне, бива разиграван, говорят му с недомлъвки, преговаря с комунисти, убийци, сблъсква се с банди и няколко гестаповци, вкарват го дори в затвора, но той не отстъпва от исканията си – да размени своя руски другар за не един американски пилот, а за двама граждани – пилота и студент, хванат от грешната страна на стената. Независимо какво му казват и правят всички, той не променя нито решението си, нито моралния си компас, вярвайки, че така прави най-доброто за всеки от хората. Държавата и институциите, които уж я управляват, спират да имат значение в мига, в който го хвърлят на вълците, когато го правят адвокат по делото на руския шпионин.

Само Том Ханкс може да изиграе мъжа, който хем изглежда толкова обикновен, но накрая може да бъде и е „изправеният човек“ на Райланс. И то да го направи с финес, класа, морал и те накара да заемеш неговата страна, независимо каква е тя. Да, Том Ханкс е толкова добър.    

Накрая филмът свършва като всеки филм по истински случай – казвайки ти какво се е случило след тези събития. Да, то е изключително важно. Но по-важното е, че именно морално-етичният казус, който се случва на Ханкс в началото е причината за тези събития.

Защото така се случва в живота, че „всеки мъж понякога е предизвикан да си плюе на ръцете, да развее черното знаме и да започне да реже гърла.“

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

Светът е пред Апокалипсис…както винаги

| от Мануела Геренова |

Нещата никога не са били толкова зле!

С тази идея живее човечеството през последните десетилетия. Всеки, който внимателно следи събитията в последните години, си мисли с ужас, че краят явно наближава.

САЩ изпадна в небивала досега международна изолация. Следим с тревога обтегнатите отношенията между световните сили Америка и Русия.

Конфликтите на расова основа бележат своя пик. Западните правителства се борят да се справят със сблъсъците между родните им радикалисти и наплива от мигранти.

Самият Доланд Тръмп в интервю по ABC възкликна, че „светът е кочина“.

Тези и много други събития са причината да се чувстваме все едно сме се втурнали стремглаво към края на света. Имаме усещането, че в момента е по-лошо от всякога, но дали наистина е така?

Според експертите-хуманисти Апокалипсисът все още е далеч. Всъщност човечеството е преминало през доста кошмарни години. И все пак, е преживяло опустошенията, глада, болестите и сривовете на политически системи.

Положението в Западния свят не се влошава чак толкова рязко, а модерният човек не е толкова прецакан, за колкото обича да се мисли. Общо взето живеем по-сигурно от всякога.

Ако погледнем 20, 30 или 50 години назад, в момента шансът да умрем внезапно или в млада възраст е много по-малък. Продължителността на живота непрекъснато се увеличава. Дори и да вземем предвид чистите факти, все по-трудно ни е да не идеализираме миналото. Хората просто обожават носталгията.

Поколението на „милениалите“ е обсебено от картини от 90-те и 80-те, които представят романтичната светлина на периода.

Пин-ъп визията и роклите тип „Великия Гетсби“ са издигнати в култ. Показателно е, че САЩ избра президент, който открито призовава да се върнем назад във времето.

Нещо повече – последните няколко поколения непрекъснато обясняват с възторг колко издръжливи са били техните прадеди. Хей, те са ходили 15 километра пеш до училище, преживели са войни и са търпели расизъм и сексизъм и са оцелели.

Разбира се, бедствия и очаквания за Деня на страшния съд съществуват откакто има човечество. А вероятно и доста по-отдавна.

През 1348-а Черната смърт – пандемия от бубонна чума – унищожава 1/3 от населението на Европа. Тогава хората са убедени, че това е знак от Бога и Четирите конника вече са на път.

Три века по-късно – през 1666-а – освен нова епидемия от чума, Англия преживява Големия Лондонски пожар и война с нидерландците. Религиозни служители и астролози обявяват, че това е „Годината на звяра“ и са сигурни – всички тези събития предвещават края. И все пак, днес, през 2017г., краят все още не е настъпил. За добро или лошо.

Другата причина за предсказанията за Апокалипсиса е твърде бързият технологичен прогрес, който масово плаши хората. Винаги, когато човечеството бележи напредък в тази област, прогнозите за наближаващата кончина на света не закъсняват.

Хората са се страхували от редица нови изобретения – електричеството, компютъра, а сега и от изкуствения интелект и роботите.

Прекрасен пример е Чикагският панаир през 1893-а, на който за първи път е показана електрическата крушка. По същото време обаче Америка е раздирана от протести срещу корпорациите заради ниско заплащане. Затова мнозина считат, че това е краят на държавата.

Нашето съвремие също е образец – в момента технологиите се развиват по-бързо от всякога, буквално с месеци. Западният човек разполага със свръх-модерни устройства на все по-достъпни цени.

Въпреки това или точно заради него, поне един съвременен шаман на година предвижда Апокалипсис.

В историята ни само последните 100 години имаме достатъчно доводи да мислим, че фаталният развой на събитията далеч не е толкова лесен.

Струва си да споменем, че превъзмогваме създаването на ядрената бомба през 1940-а, последвалите ядрени бомбардировки на Хирошима и Нагасаки, трагедията в Чернобил.

Оцеляваме по време на Студената война и дори през Карибската криза, когато съдбата на света действително е била заложена на карта. Преки свидетели сме на атентатите на 9-ти септември 2001г. и на икономическата криза от 2008-а.

Очаквахме Апокалипсиса заедно с Милениума, година след Милениума, а истерията „2012“ дори вдъхнови едноименен филм. Притеснявахме се от астероиди, земетресения, спиране на земята, ядрени удари, катаклизми.

Защо обаче паниката за края на света ни обхваща толкова лесно?

На първо място, информационният поток, който ни залива, е по-голям от всякога. Медиите ежедневно ни заливат с черни хроники, а социалните мрежи само влошават нещата.

Паниката стана модерна за добре информирания човек, особено сред младите. Те непрекъснато споделят шеги относно заобикалящата ги реалност, но често зад тях прозира искрен страх за случващото се.

Страхът обаче не е нищо повече от гнида, която е добре да смажем. В крайна сметка, далеч по-вероятно е да умрете от удавяне във ваната, отколкото от глобалното затопляне…

 
 

WhatsApp става водещ източник на новини

| от chronicle.bg |

WhatsApp бързо се превърна в място, където хората могат безопасно да споделят и да получaт последните новини.

Според проучване, проведено от Ройтерс институт за изследване на журналистика, все повече и повече хора започват да разчитат на услугата за съобщения, а не на Facebook (компанията майка) за новини. Разбира се, 47 процента от анкетираните (71 805 души) от 36 страни все още предпочитат Facebook, за да научават какво се случва по света. Но процентът на хората, които използват Facebook за новини, е намалял наполовина в тези 36 страни в сравнение с миналата година.

Над половината от WhatsApp потребителите в Малайзия и 46 процента от бразилците заявяват, че използват WhatsApp за новини. Услугата изглежда е особено популярна в Чили, Сингапур, Хонконг, Испания и Турция.

Някои оператори в тези страни предлагат WhatsApp комплекти безплатно за достъп до различни услуги, включително абонаменти за новини, което не е за пренебрегване. В изследването се съобщава, че криптирането от край до край също е фактор, който кара хората да предпочетат WhatsApp.

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.