Говори ми за Спилбърг и Том Ханкс, моля

| от |

Някои казват, че Спилбърг понякога губи себе си, особено от продуцентска гледна точка, и в последните години сме свидетели на някои странни решения от негова страна – като безумния „Супер 8“ примерно… Хората бяха станали скептични към един от най-добрите режисьори на своето време. И кой може да ги вини след излизането на последния Индиана Джоунс!?

Но Спилбърг е онова име в киното, което, поне за мен, колкото и време да мине, винаги ще свързвам с добро, много добро кино. Най-новият му филм, „Мостът за шпионите“ е абсолютното доказателство за това.

Шпионски трилър, базиран на реални събития, режисиран от Спилбърг, написан от братя Коен и изигран от Том Ханкс е онова заглавие в киноафиша, за което трябва да внимавате, да следите и съответно да не пропускате.

„Мостът на шпионите“ звучи точно като филм, който или може да се провали като посредствен трилър или да те качи там горе, за да преживееш нещо яко в рамките на 2 часа и половина. И той прави второто! Гарантирам.

„Мостът на шпионите“ е Спилбърг, който очакваме да гледаме всеки път. Той е напрегнат, трогателен на моменти, изпипан, добре изигран, добре написан. Той е киното, което ще се хареса на по-претенциозната публика, която предпочита и казва, че не иска да гледа комерсиален булшит и на онази, която всъщност иска да гледа именно комерсиално кино. Защото това Спилбърг прави най-добре. И затова е това, което е. Не се съмнявайте.

Историята, базирана на реални събития, разказва за американски адвокат, в ролята Том Ханкс, който е нает, като независима страна, да представлява на „честен“ процес евентуален руски шпионин – в ролята пък е великолепният Марк Райланс. Двамата (Ханкс и Райланс) така добре си кореспондират на екран, че морално-етическо-приятелската връзка, която изграждат може да те трогне до сълзи. Приятелството им, което е основният морален казусъс във филма, е човешко, затворено в една крива и предубедена среда. То е онова, което пречупва Том Ханкс и превръща персонажа му от стандартния адвокат, който си мислиш, че е в началото, в човека, който се превръща накрая. Бавно. Сигурно. Тъжно.

Подложен на тормоз – физически и психически – именно благодарение на тази връзка, Том Ханкс става непоколебим и не отстъпва на принципите си и на йота. Той е онова, което персонажа на Райланс през цялото време нарича „изправен човек“. Изправен, верен, изискваш до самия финал. Като Спилбърг, в този ред на мисли.  

Когато Ханкс отървава руския шпионин от електрическия стол, историята преминава към своята трилър и шпионска част. СССР от своя страна хващат американски пилот, който са склонни да разменят за своя руски другар. Мястото на действието – току-що разделения от стена Берлин.

Именно втората половина на филма, когато Ханкс пратен от ЦРУ като независима страна, в Берлин, за да уговори размяната, лентата започва да ти звучи като някаква страшна антиутопия. Като роман на Оруел в най-добрата му форма. Но после се сещаш, че това не е роман, не е и филм даже. Това се е случило наистина. И то само преди някакви си 50 години. И си казваш колко различен е бил светът тогава. Същевременно различен и някак много напомнящ на днешния.

Том Ханкс съответно веднага приема да е парламентьор в размяната и така става основна фигура в преговорите между САЩ и Русия в Студената война. Защото онова, което Ханкс прави е, че отива в Берлин, разболява се, мръзне, бива разиграван, говорят му с недомлъвки, преговаря с комунисти, убийци, сблъсква се с банди и няколко гестаповци, вкарват го дори в затвора, но той не отстъпва от исканията си – да размени своя руски другар за не един американски пилот, а за двама граждани – пилота и студент, хванат от грешната страна на стената. Независимо какво му казват и правят всички, той не променя нито решението си, нито моралния си компас, вярвайки, че така прави най-доброто за всеки от хората. Държавата и институциите, които уж я управляват, спират да имат значение в мига, в който го хвърлят на вълците, когато го правят адвокат по делото на руския шпионин.

Само Том Ханкс може да изиграе мъжа, който хем изглежда толкова обикновен, но накрая може да бъде и е „изправеният човек“ на Райланс. И то да го направи с финес, класа, морал и те накара да заемеш неговата страна, независимо каква е тя. Да, Том Ханкс е толкова добър.    

Накрая филмът свършва като всеки филм по истински случай – казвайки ти какво се е случило след тези събития. Да, то е изключително важно. Но по-важното е, че именно морално-етичният казус, който се случва на Ханкс в началото е причината за тези събития.

Защото така се случва в живота, че „всеки мъж понякога е предизвикан да си плюе на ръцете, да развее черното знаме и да започне да реже гърла.“

 
 

Wizz air започва полети от Варна до Тел Авив

| от CHR Aero |

Нискотарифната авиокомпания Wizz air обяви нова линия между Варна и Тел Авив, Израел.

Полетите ще стартират на 21 юли и ще се изпълняват 3 пъти седмично.

Airbus A320 на компанията ще излита от Варна в 12:50 ч. и ще каца в Тел Авив в 15:10 ч. Обратният полет е в 16:00 ч и каца във Варна в 18:30 ч. Цените на билетите започват от 49,99 лв. в едната посока.

С този полет дестинациите на Wizz от Варна стават общо 8.

Преди месец компанията обяви 5 нови дестинации, до които ще започне да лети от 21 юли – Дортмунд, Мюнхен, Ларнака, Милано и Айднховен. Те допълват съществуващите полети от Варна до София и Лондон.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Полетите на Ryanair на Терминал 2 от утре

| от CHR Aero |

От понеделник, 16 януари, всички полети на Ryanair ще се изпълняват от Терминал 2 на летище София, съобщиха от пресцентъра на летището.

Досега Ryanair, както и всички останали нискотарифни авиокомпании, използваше стария и по-малък Терминал 1. Това доведе до затруднение при обслужването на пътниците при наличие на повече полети по едно и също време.

Не се предвиждат промени в полетното разписание.

 
 

adidas представи новите PureBoost

| от chronicle.bg |

adidas Running представи новите обувки adidas PureBOOST. Те са вдъхновени от бегачи и са създадени за бегачи.

PureBOOST има по-висока пета и прогресивно изваяна средна част на подметката BOOST, с по-широка предна част за оптимална опора по време на бягане при завой – перфектна за тичане в градска среда. Външната част на подметката също е проектирана, за да отговори на специфичните изисквания за бягане в града, с гума разположена в средната част на подметката за допълнителна стабилност и защита. Проектираната като еластична мрежа, външна част на подметката, осигурява превъзходно сцепление като в същото време позволява на стъпалото да си взаимодейства хармонично със средната част на подметката изработена от пяната BOOST.

DSCF9442_LR

Новата текстилна горна част е изключително адаптивна и влиза в синхрон с походката на бегача. Новата конструкция на двойно обгръщащия стъпалото език, осигурява подкрепа, но също така позволява на крака да се движи в хармония с горната част на обувката.

За разработването на продукти за бягане, adidas използва нашия научно-изследователски екип, който използва системата за тестване на продукти ARAMIS – технология за проследяване на движението, която позволява детайлен анализ на движението на тялото. Всичко това ни вдъхнови да проектираме обувка за бягане в града, отличаваща се с елементи, адаптиращи се към различните предизвикателства.