Голямото завръщане

| от |

Режисьорката и сценарист Нанси Мейер, известна в Холивуд като „кралицата на модерните романтични комедии“ („Ваканцията“, „Невъзможно твой“, „Капан за родители“) снима и пише първия си филм от 2009-а насам. Робърт Де Ниро, носител на „Оскар“, снима първата си романтична комедия от 2013-а, когато за последно играе с Даян Кийтън в „Тежка сватба“. Същото важи и за Ан Хатауей, също носител на „Оскар“, малкото момиче с големи очи станало известно след участието си в „Дневниците на принцесата“, тя снима романтична история за първи път от 2011-а, когато играе във „Винаги в същия ден“.

Тези тримата се събират и си стискат ръцете, за да направят романтичната история зад „Обратно в играта“, който пък е показателен, че носителите на „Оскар“ винаги играят добре, независимо от жанра.

„Обратно в играта“ е историята на пенсионер, чийто живот е изключително скучен. Затова той кандидатства за стажантска програма в новопоявил се моден сайт. Стажантската програма е именно за възрастни хора, за да може едните да получат опит от възрастните, а те от друга страна, да видя всичката онази модерност на новото време известна като компютри, умни телефони социални мрежи.

Робърт Де Ниро го играе old school – той е с костюм, винаги обръснат, носи ретро куфарче и се държи с нужното уважение към жените и най-вече към сексапилната Рене Русо, която има малка роля в историята. Ан Хатауей от друга страна е модерна – тя сама е измислила и пуснала идеята за сайта – моден сайт, който прави дрехи с размери за „нормални хора“ и вътре човек може да намери всичко и то в действителност да му стане. Тя е шефът, свободолюбивата женка, която работи по 100 часа на ден и рядко си стои вкъщи при мъжа и детето, майките в детската градина нещо не й се кефят, а нейните служители смятат, че трябва да си наеме CEO с висше икономическо образование, който да управлява компанията вместо нея.

В един момент Робърт и Ан се срещат и историята започва. Филмът няма да е и наполовината това, което е, ако не беше химията между тях двамата. Хатауей и Де Ниро си кореспондират великолепно и са доказателство, че когато си добър актьор, няма жанр, който може да ти се опре.

„Обратно в играта“ е филм за събота следобед по пижама. Той е този тип филми, които могат да се гледат по 100 пъти и това никога да не ти е излишно. Не, за съжаление той не е от култовите романтични комедии, които всички познаваме и обичаме, но какво от това. Лек, красив и с добри актьори. Освен това е сниман на изключително красивите улици на квартал Бруклин в Ню Йорк, който отдавна не е онова отдалечено лошо място в мегаполиса. А е онова място, в което всички искат да живеят в момента. Затова е някак нормално Де Ниро и Хатауей да живеят там, нали? Поне във вселената на Нанси Мейер.

„Обратно в играта“ е прекрасен филм, но до средата си, след което Нанси Мейер леко е предобрила манджата. Вкарала е прекалено сълзливи и несъществуващи моменти, които се бият с иначе приятното, разплакващо и романтично начало. Въпреки това Де Ниро и Хатауей са като войници на първа линия. Те са old school и яки до самия финал.

И въпреки проблемите, които филмът имаше и продължава да има – като част от лошите ревюта, които американците написаха, тръгването на Робърт Де Ниро от интервюто на Radio Times, за което може да прочетете повече тук, и още разни други работи, това не трябва да ви помрачава усещането от кино през уикенда, ако сте романтична душа и сте решили това да е филмът.

„Обратно в играта“ е по кината от 25 септември.

Снимки: Александра филмс/Warner Bros. Pictures 

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.

 
 

Палеонтолози откриха останки от морско чудовище на брега на Волга

| от chronicle.bg, БТА |

Международна група учени откри останки от плиозавър на брега на р. Волга край Уляновск.
Огромното чудовище Luskhan itilensis (главния дух) е живяло преди 130 милиона години. Само черепът му е бил дълъг 1,5 м.

Плиозаврите с къси шии са разновидност на плезиозаврите. Те в действителност не са били динозаври, но са живели заедно с тях и са били топ хищници. Имали са необичайно тяло с четири големи плавника, твърд торс, а дължината на шията им е варирала.

Новооткритото чудовище е било с тънка и дълга муцуна, която изненада специалистите. Тя е характерна за речните хищници. Според специалистите това означава, че плиозаврите са имали по-широка екологическа ниша.

Чудовището от Волга не е най-големият известен плиозавър. През 2009 г. в Дорсет беше открита фосилизирана двуметрова глава на Pliosaurus kevani.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.