Голямото безсилие пред Русия

| от |

В опита си да спре Путин Западът вече изигра почти всичките си козове. Остана му само един – военният, който обаче е немислима опция. Означава ли това, че Путин е де факто с развързани ръце? Коментар на Кристоф Хаселбах от Дойче веле.

Европейският съюз подготвя нови санкции срещу Русия. Лидерите от ЕС възнамеряват да ги наложат, ако Москва не промени курса си в украинската криза. Само че засега европейските държави отказват да формулират точно условията си. Явно не желаят да вземат прибързани, провокирани от моментната ситуация решения. Защото всъщност никой не желае санкции. Германските машиностроители, британските банки, гръцките фермери – всички те се страхуват, че бизнесът им с Москва ще пострада от санкциите. Крайно нужният подем в кризисните европейски страни е на път да спре, преди да е започнал. А причина за това е и конфликтът с Русия.

Точно поради тази причина европейските лидери ще изтълкуват и най-малката вербална отстъпка от страна на Москва като нов шанс за разрешаване на конфликта. При това всички знаят много добре, че думите на Путин не струват и пукнат грош: той стиска ръката на украинския президент Порошенко, говори за мир и същевремено тихомълком вкарва войници и оръжие в Източна Украйна. Такава беше тактиката му и в Крим, който вече никой не може да му отнеме. И по същия начин той може да анексира Източна Украйна. Понеже е наясно, че в крайна сметка пак никой няма да го спре.

Какво да се прави?

Западът е безпомощен, защото не знае как да се справи с феномена Путин. Сценарият, при който една европейска държава си присвоява необезпокоявано чужда територия, беше немислим през последните 25 години. Сега обаче се случи точно това и нито протестите помогнаха, нито политическата изолация. Отстъпките и санкциите също не доведоха до положителна развръзка. Какво остава тогава? Теоретично ЕС може да затегне още повече санкциите, като например ограничи сериозно газовия и петролния износ. Това би засегнало основния източник на приходи за Русия. Само че страни като Финландия и балтийските държави са почти изцяло зависими от руския газ. А зимата наближава.

И политическите възможности за ответна реакция са вече почти изцяло изчерпани. Франция одобри последните санкции срещу Москва само защото в замяна получи зелена светлина за вече договорената доставка на два бойни кораба. Нищо, че с тези кораби Русия би могла да изнудва съседите си. Словакия пък вече заплашва да блокира евентуални нови санкции, които биха навредили на икономиката ѝ, а унгарският премиер Виктор Орбан тъй или иначе е във възторг от политиката на Путин и по принцип отхвърля всякакви наказателни мерки срещу Русия.

Дори ако ЕС затегне санкциите, а Г-20 успее да изолира Русия още повече, това едва ли ще спре Путин. Американски политици вече заявяват съвсем открито, че единственият изход, според тях, е въоръжаването на украинската армия. Само че военната подкрепа не е опция. Тя само би дала на Путин повод да се реши окончателно на инвазия.

Всички за един?

Никой не го признава офицално, но Европа е всъщност много доволна, че Украйна не членува в НАТО. Съюзническото задължение за защита на всяка страна-членка би въвлякло Алианса в пряка конфронация с атомната сила Русия. В същото време обаче мнозина излизат с аргумента, че ако Украйна беше член на НАТО, Путин едва ли щеше да се впусне в кримската авантюра. Да, това са само предположения, но пък е факт, че прекомерната отстъпчивост на Запада насърчава още повече завоевателните амбиции на Путин. Ето защо санкциите са правилно решение – макар да не могат да го спрат, те поне ще покажат на Путин, че Европа не толерира нарушенията на международното право.

В едно отношение обаче военният аспект е все пак от важно значение: за източните страни-членки на НАТО трябва да е вън от съмнение, че в случай на агресия срещу тях Алиансът ще ги защити. Путин знае, че Западът няма да прибегне до военна намеса в Украйна. Но ако нещо го накара да остане с впечатлението, че за да избегне открит конфликт с Русия, НАТО е готов да изостави свой съюзник като Естония например, Путин ще е с развързани ръце, а с НАТО ще е свършено.

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.

 
 

Детайли за погребението на Крис Корнел

| от chronicle.bg |

Крис Корнел почина на 17 май. Той беше само на 52 години.

В петък, 26 май, той ще бъде положен в Hollywood Forever Cemetery.

Полицията определи смъртта на Корнел като самоубийство, а сдемейството му твърди, че лекарствата, които е взимал, може да са допринесли за него.

Те казаха, че „ако Крис е отнел живота си, не е знаел какво прави. Лекарства или други субстанции може да са повлияли на решението му“. Добавят също, че „без резултатите от токсикологичния тест, не можем да знаем какво се е случило с Крис – и дали субстанции са играли някакви роля“. След това те подчертаха, че лекарството Ативан, което вокалът на Soundgarden и Audioslave е взимал за безпокойство, може да предизвика „параноични или суицидни мисли, фъфлене и нарушени когнитивни способности“.

Появиха се множество трибюти от музикалния свят след трагичната новина. В това число и поема от Том Морело – китарист на Rage Against The Machine и колега на Корнел в Audioslave, която ще ви покажем в оригинален вид

You’re a prince, you’re a snare, you’re a shadow
You’re twilight and star burn and shade
You’re a sage, you’re a wound shared, you’re masked
You’re a pillar of smoke, you’re a platinum heart
You’re a brush fire, you’re caged, you’re free
Your vision pierces, you do not see
You are pieces strewn on the hillside
You’re open armed, you’re armed, you’re true
You’re a revealer of visions, you’re the passenger, you’re a never fading scar
You’re twilight and star burn and shade
You’re the secret veiled, you’re the secret revealed, you’re surrounded no more
You’re not there, now you’re always here
You’re a handsome groom, a loving father, a haunted stairwell
You’re the clear bell ringing, the mountains echo your song
Maybe no one has ever known you
You are twilight and star burn and shade

 
 

Пролетен базар на книгата 2017: какво си струва да видим

| от chronicle.bg |

Пролетният базар на книгата – най-голямото книжно събитие за българския читател ще се проведе в следващите дни в Националния дворец на културата. От 23-ти май до 28-ми май (неделя) българските читатели ще могат да присъстват на много и разнообразни срещи с автори и издатели от страната и чужбина. Повече от 100 книгоиздатели и търговци участват в тазгодишното издание.

Официалното откриване е на 23-ти май от 11:00 ч. в мраморното фоайе на НДК. Гости на откриването ще бъдат спортистите Стефка Костадинова и Валери Йорданов, които ще представят юбилейни албуми, посветени на кариерите си.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов, др.

Днес правим подбор на част от издателствата, които тази година ще вземат участие. Какво можете да намерите на техните щандове, вижте в галерията горе.

 
 

68 на 100 от българите не са си купували книги през последната година

| от chronicle.bg |

Най-малко 68% от българите и техните семейства не са си купували книга през последната година. Това сочат данни на „Галъп интернешънъл“, публикувани по повод 24 май.

32% от анкетираните твърдят, че те или семействата им са купили поне една книга в последните 12 месеца.  13% заявяват, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% казват, че не са.

Проучването е проведено сред 819 пълнолетни българи между 4 и 11 май.

Данните показват, че в сравнение с 2010 година процентът на хората, които не са закупили нито една книга през последната една година, се увеличава.

 

Засилващата се тенденция към ползване на онлайн литература вероятно също допринася за това увеличение.

Затрудненият достъп до книги е другата ключова причина за отчетените резултати. Според данните, делът на четящите закономерно е съставен предимно от млади хора с висше образование, населяващи по-големите градове. Жените, които са закупували книги или са вземали от библиотека, са два пъти повече от мъжете.

Проучването обаче показва позитивна тенденция сред младите – повече от половината на възраст между 18 – 35 г. са си купували книги през последната година, а една четвърт от най-младите са взимали книга от библиотека.