Големият проблем на Западните Балкани

| от |

Икономическата криза в ЕС засегна тежко и страните от Западните Балкани. Като добавим към това и собствените им проблеми, които те влачат от години, е заблуда да се мисли, че скоро там нещата ще се оправят, пише в свой анализ Дойче веле.

До избухването на икономическата криза в Европейския съюз гръцките банки бяха важен финансов фактор в балканските страни. Там те имаха общо над 1 900 филиала с 23 000 служители. Те държаха 15% от банковия пазар в региона и подпомагаха активно националните икономики: от тях бизнесът можеше лесно да си набавя нужните кредити.

Пет години след началото на финансовата и икономическата криза в Гърция обаче нещата изглеждат другояче. Професорът по европеистика Франц-Лотар Алтман, който преподава в университета в Букурещ, казва: „Макар и филиалите в чужбина да работят на печалба, много от гръцките банки са принудени да изтеглят все повече капитали към Гърция. А това пък влошава ситуацията на кредитните пазари в съответните балкански страни.“

img-1

Списъкът с проблемите е дълъг

Това обаче далеч не е единственият проблем за страните от региона. Тъй като те са тясно обвързани с ЕС, сега изпитват на гърба си последиците от европейската финансова и икономическа криза. Все пак страните от Западните Балкани сключват две трети от търговските си сделки именно с държави от Общността. Спадовете на износа, на чуждите инвестиции, както и на важните парични преводи от хората, работещ в чужбина, доведоха и до спад на икономическия ръст, който има катастрофални последици за местното население. Днес една трета от хората в страните от Западните Балкани живее в бедност, а безработицата продължава да расте. На този фон все повече хора решават да напуснат родината си и да търсят късмета си някъде на Запад.

Поемайки по пътя към ЕС, страните от региона искаха да избегнат именно тези проблеми. „Сега обаче те стават свидетели на това как ЕС изнася икономическата си и финансова криза и към тях“, казва Милица Делевич от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Брюксел. Според нея кризата ще накара Общността да се концентрира изцяло върху мерките за нейното преодоляване, а това ще забави напредъка по други важни въпроси.

„Западните Балкани няма как да окажат влияние на този процес, но пък биха могли да използват ситуацията за извършването на така важните за тях структурни реформи“, казва Делевич. „Ако внесената отвън криза се усеща толкова силно в страните от Балканите, то това се дължи и на факта, че целият регион страда от остри структурни дефицити: на някои места приватизацията не върви добре, социалните системи са неефективни, бюрокрацията и политиката често пречат на нововъведенията“, посочва тя.

Важен фактор за икономическия напредък е и образованието. „Точно в тази обалст обаче страните от Западните Балкани изостават сериозно от западноевропейските“, казва Гералд Кнаус от мозъчния тръст „Европейска инициатива за стабилност“. Според него появата на многото нови университети след промените не е довела до подобряване на положението. „Същото се отнася и за професионалното обучение. Почти навсякъде в страните от Западните Балкани центровете за професионално обучение са смятани за училища за неудачници“, посочва той.

Според Кнаус образованието трябва да се ориентира по-тясно към нуждите на местните икономики. „За да се случи това, политиците и ръководните фигури в сферата на образованието трябва да са наясно по какъв път ще се развива страната им през следващите 10-15 години. А такава визия в тези страни просто няма“, твърди социологът.

Joint Parliamentary meeting: "Western Balkans - towards more integrated Europe"

„Брюксел трябва да стане по-строг“

От многобройните си разговори с хора от региона Гералд Кнаус е останал с впечатлението, че и в политическите среди, и в администрацията властва негативно отношение към бизнеса. „Подобна среда не създава условия за привличането на чужди капитали в региона. Много компании просто не желаят да поемат риска да инвестират например в горското стопанство в Босна, в текстилната индустрия в Албания или в хранително-вкусовата промишленост в Македония“, казва той.

Кнаус е убеден, че ЕС би могъл да изиграе решителна роля за преодоляването на този проблем. „Така например Брюксел трябва много по-ясно да формулира отговорностите на местните администрации по отношение на икономиката. Освен това ЕС би трябвало и да стане по-критичен и конкретен в посочването на слабостите в докладите за напредъка на кандидатките за членство в Общността“, препоръчва Гералд Кнаус.

 

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство заради Брекзит

| от chronicle.bg |

Популярният британски актьор Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство, след като страната му реши да напусне Евросъюза, съобщава БТА.

56-годишният носител на „Оскар“ за ролята си в „Речта на краля“ бил силно обезпокоен от последствията, които ще предизвика Брекзит. Фърт иска да се сдобие с двойно гражданство – британско и италианско.

По този начин той ще притежава същите документи като своята съпруга и децата си. Фърт е женен от 20 години за италианската продуцентка и режисьорка Ливия Джуджоли и имат две деца.

Колин Фърт е един от най-талантливите и уважавани британски филмови и театрални актьори. Той се е снимал в популярни ленти като „Гордост и предразсъдъци“, „Дневникът на Бриджит Джоунс“, „Мама мия“, а за ролята си на крал Джордж в „Речта на краля“ получава ной-високото кино отличие – „Оскар за най-добър актьор.

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.