Големият проблем на хърватите

| от |

Дали бракът може да бъде единствено и само между мъж и жена? Хърватите предстои да се произнесат по въпроса на референдум, изходът от който изглежда предрешен, пише Дойче веле.

cro

Хърватското общество е силно поляризирано – от седмици насам в страната се водят безброй политически дебати по въпроса дали формулировката, съгласно която бракът е партньорство единствено и само между мъж и жена, трябва да бъде записана в конституцията или не. До момента бракът бе дефиниран по този начин, но само в Закона за семейството – не и в конституцията. Поляризирането е достигнало такова равнище, каквото не е имало в Хърватия още от времето на войните в бивша Югославия от началото на 90-те години.

Сега въпросът предстои да бъде решен на референдум /на 1 декември/, който се организира по идея на гражданската инициатива „В името на семейството“. „Искаме да стане ясно, че повечето хора в Хърватия са убедени, че бракът може да бъде само общност на мъж и жена“, казва Желка Маркич, представителка на гражданската инициатива, и продължава: „Правата, произтичащи от брака, могат да се ползват само от общност, състояща се от мъж и жена“.

Църквата e „за“

Само за две седмици през май гражданската инициатива „В името на семейството“ събра 750 000 подписа – т.е. около 20 процента от избирателите в Хърватия и почти двойно повече от изисквания от закона минимум. За Желка Маркич това е важна стъпка към развитието на демокрацията в страната: „Това е първият референдум в Хърватия от обявяването на независимостта преди 23 години, поискан и организиран от избирателите“. Става дума за базова демокрация, тъй като до момента е имало само всенародни допитвания, организирани от държавата. Сега за първи път „гражданите решават какво е важно за тях“, казва Маркич. И то срещу държавата – воденото от социалдемократите правителство е твърдо против тази промяна в конституцията.

В хода на кампанията гражданската инициатива получи солидна подкрепа от най-голямата опозиционна партия – консервативната Хърватска демократична общност – както и от католическата църква. Тя е много влиятелна в Хърватия – около 90 процента от гражданите на страната са католици. Църквата определено е изиграла и сериозна роля за мобилизацията на гражданите, призовавайки вече от седмици на референдума да се гласува със „за“.

Леви срещу десни

Стремежът на консерваторите е покрай формулировката да се утвърди и невъзможността на еднополовите двойки да осиновяват деца, тъй като „това не е част от културата, идентичността и ценностите в страната“, казва Маркич. Същевременно множество леви групировки са на обратното мнение – по-малки или по-големи правозащитни и граждански инициативи, организации на хомосексуални, женски групи, както и студентски дружества. Те от своя страна са сформирали съюза „Граждани гласуват против“ и мобилизират избирателите за предотвратяване на промяната в конституцията. Те се опасяват от влошаване на обществения климат в Хърватия, където досега, в сравнение с другите държави от Югоизточна Европа, имаше далеч по-либерално отношение към гейовете и лесбийките.

Според лобистката лига на хомосексуалните LGBTI Хърватия заема 13-то място сред 49-те европейски държави и се класира непосредствено след Финландия. В страната има много организации на гейове и лесбийки, младите полицаи, например, междувременно получават информация и за правата на хомосексуалните по време на обучението си, а през юни съпругата на премиера демонстративно взе участие в проведения в Загреб гей-парад.

Сега противниците на промяната в конституцията се опасяват, че чрез референдума ще бъде „отворена вратата и за други изменения в основния закон“, като по този начин човешките права в Хърватия могат да бъдат поставени под заплаха в дългосрочен план, казва Елена Беркович от съюза „Граждани гласуват против“. „Ние искаме да защитим човешките права в Хърватия и да продължим да ги развиваме, а на първо място става дума за правата на малцинствата“, подчертава тя.

Заплахата за малцинствата

Това, че тези опасения не са неоснователни, се вижда и от последното развитие на нещата в страната: окрилен от досегашния успех на кампанията против еднополовите бракове, един друг съюз на десни и десноекстремистки партии и дружества на ветерани започна да събира подписи за друг референдум – за ограничаване на правата на националните малцинства на локално равнище, който би засегнал най-вече живеещите в страната сърби.

Досега в градовете и общините, в които представляват около една трета от населението, те имаха, наред с другите права, и това да ползват кирилицата като официална азбука. В бъдеще обаче това би трябвало да се отнася само за районите, в които сърбите са повече от половината от населението, каквито райони всъщност в Хърватия почти никъде няма. За Елена Беркович това е класически пример за нарушение на човешките права: „Не може мнозинството да решава какви права да предоставя на малцинството и какви не“.

Проучванията сочат, че инициаторите на референдума за браковете могат да разчитат на успех: според последните допитвания 68 процента от гражданите ще гласуват „за“ промяната в конституцията, само 28 се очертава да са против. Но това определено не е най-големият проблем на Хърватия – страната има сериозни стопански затруднения, безработицата е около 17 процента, икономиката бележи постоянен спад, а корупцията е повсеместна.

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.

 
 

Netflix поръча първия си турски сериал

| от chronicle.bg |

Забравете времената, когато турските сериали бяха забавление в национален ефир, предназначено за бабите и хората без работа. Netflix поръча първия си оригинален турски сериал, като така платформата ще набере популярност на още един много перспективен телевизионен пазар.

Сценарият на новия сериал е вдъхновен от историята и легендите на Османската империя. Главният герой ще бъде „млад мъж, който открива, че притежава свръхспособности, като събира група приятели, с които да спаси Истанбул от заплахата на зли сили“.

Продуцент на шоуто, което все още няма заглавие, е турската филмова компания О3 Medya. Новият сериал ще бъде написан и продуциран в Турция, като Netflix се надява да разшири базата си от потребители в страната, в която има много висок интерес към местните продукции.

Към момента Netflix разпространява през платформата си историческата драма „Великолепният век“, двата сезона на „Езел“ и „Чучулигата“.

 
 

Ариана Гранде с благотворителен концерт в Манчестър

| от chronicle.bg по БТА |

Американската попзвезда Ариана Гранде обяви, че ще изнесе благотворителен концерт в Манчестър, посветен на жертвите на самоубийствения атентат.

23-годишната певица съобщи чрез акаунта си в Инстаграм, че датата на този концерт още не е уточнена.

При атентата, извършен в понеделник малко след като певицата приключи концерта си в северния английски град, бяха убити 22 души, а повече от сто бяха ранени. Заради трагедията Гранде отмени няколко свои концерта в Европа.

„Ще се върна в невероятно смелия Манчестър, за да се срещна с феновете си и да изнеса благотворителен концерт в памет на жертвите и за да съберем пари за жертвите и техните семейства…“, написа певицата.

Тя каза, че винаги ще помни жертвите и добави: „Няма да се откажем, няма да работим в страх. Няма да позволим това да ни раздели. Няма да позволим омразата да победи“.

Междувременно, „Кис“ отмени концерта си в Манчестър, който също трябваше да се състои в залата „Манчестър Арена“.

Компания „Лайв нейшън“ обяви днес, че насроченият за 30 май концерт на групата е отменен.

Членовете на групата Пол Стенли, Джийн Симънс, Ерик Сингър и Томи Тайър заявиха, че „са покъртени от зверството, извършено срещу невинните жертви в Манчестър“.

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.