Големите злодеи в киното (част 1)

| от |

Злодеят в една история е точно толкова важен, колкото и героят в нея. В един от филмите за Батман Жокера му казва: „Нима не разбираш, ние сме двете половини на едно цяло. Без теб аз не мога да съществувам и обратното“.

Кинозлодеи – психопати, социопати или просто жадни за мъст същества, се градят трудно, защото, както е казал Хичкок: „Има много начини да убиеш човек, но нито един от тях не е лесен или забавен. Убийството е една трудоемка, сложна и мръсна работа“.

Трудно е и изграждането на образа на човека, който е готов да го извърши. Злодеите в киното обаче никога не са просто убийци. Те са много повече от това. Те са персонажи, от които най-често зависи благото на човечеството, вечната любов или доброто по света. От времето на приказките злодеите заемат изключително важна роля във всяка история, била тя героична и изпълнена с приключения, или не. С годините киното се опита и успя да направи от много от тях многопластови същества, които имат своя цел и мисъл. Брилянтно изградените образи на много злодеи са носили награди на своите създатели – през автора, който ги е измислил, до актьора, който ги е съживил на екран.

И до ден-днешен те са икони и пример за добро кино и добра драматургия. От приказни и супергерои до най-обикновени психопати – ето ги най-известните психопати в киното.

Жокера

Изключително култов, гротесков и най-важното – истински зъл персонаж още от 1940 година насам. Тогава Жокера се появява за първи път в света на Батман като архизлодея и остава такъв и до днес, 75 години по-късно. В началото Жокера се появява в няколко комикса и впоследствие и анимационни филми от поредицата за супергероя и публиката го харесва. Така той става неизменна част от вселената на Човека-прилеп. Мрачно създание, което е гротесков събирателен образ на всичко лошо, облечено в палячовски дрехи. Жокера има една-едничка цел – да унищожи Готъм сити и Батман заедно с него. Това сигурно е единственият филмов персонаж, който успява да направи от човек препечен скелет и единственият, който е игран два пъти в една и съща поредица от двама различни актьори. Първи е Джак Никълсън. Годината е 1989-а, а на голям екран излиза първият игрален филм за Батман.

Режисьор е Тим Бъртън, а Майкъл Кийтън и Джак Никълсън се изправят лице в лице в битка между доброто и злото. Колкото и да е странно от сегашна гледна точка, но филмът носи само един „Оскар“ на създателите си, а Никълсън получава само номинация за „Златен глобус“. Следващ е Хийт Леджър. Годината е 2008-а и филмът излиза през лятото и е нещо като почит към Леджър, който умира в началото на същата година малко след финала на снимките. Това е първият и засега последен път, в който Жокера носи „Оскар“ – на Хийт Леджър посмъртно. Третият път е за Джаред Лето, който ще влезе в иконичната роля през 2016-а във филма „Отряд Самоубийци“. Жокера е бил филмиран и пародиран още хиляди пъти, но на фона на тези тримата, смятаме, някак не е важно.

Злата Кралица

В света на киното има една зла кралица, която започва своята история от обикновена приказка. Тя се е превърнала в икона на злата мащеха, която мрази доведеното си дете и е използвана не в една и две адаптации на историята за Снежанка. Тя и репликата й „Огледалце, огледалце на стената, коя е най-красива на земята“ са в класацията на иконичните киноперсонажи на всички времена и неслучайно. Злата кралица от „Снежанка“ е филмирана няколко пъти, като последната й роля е в сериала „Имало едно време“, където нейният персонаж е злото на всичко зло. Култовата приказка за “Снежанка и седемте джуджета” е филмирана хиляди пъти и е абсолютното олицетворение за това колко лоши могат да бъдат жените, когато искат да бъдат харесвани и обичани.

Приказката, по народност немска, е разказвана на малките деца от векове, като целта на Злата кралица е да покаже на най-малките как изглеждат гордостта и нарцисизмът отстрани и да ги отучи от тези човешки черти. С годините обаче, Кралицата се е превърнала в нещо много повече. Много известни автори, са се вдъхновявали за злите жени в техните истории именно от нея. Тя е първообраза на много злодеи – лудото момиче в „Неомъжена бяла жена“, персонажът на злата вещица в „Звезден прах“ на Нийл Геймън и Кралицата на сърцата в „Алиса в Страната на чудесата“. Последно ще имаме шанса да видим Злата кралица във втората част на „Снежанка и Ловеца“ – „The Huntsman“, където в ролята й отново ще влезе Шарлийз Терон. Освен една от най-красивите актриси в Холивуд, в образа на Злата кралица са влизали Джулия Робъртс, Лана Парила и Джули Андрюс с гласа си.

Ханибал Лектър

Доктор Лектър е най-известния герой на писателя Томас Харис, който той разработва първо в трилогия романи, а впоследствие пише и четвърти. Първият е „Червеният дракон“, следват „Мълчанието на агнетата“ и „Ханибал“. Впоследствие се появява и „Ханибал: Зараждането на злото“. Той разказва историята на младия Ханибал много преди докторската степен, изисканите ястия и изтънчения, дори малко снобски вкус за вина и музика. Всички те припокриват един иначе очевиден факт – д-р Ханибал Лектър е изключително интелигентен психопат, който обича да яде хора. Холивуд решава да филмира трилогията, като започне от най-успешната книга – втората или „Мълчанието на агнетата“.

Годината е 1991-а и звездата на 53-годишния по онова време британец Антъни Хопкинс заблестява ярко. Това е ролята, която прави сър Хопкинс мегаизвестен, макар преди това той да е играл в адаптации по Шекспир и да е направил две прекрасни роли в „Човекът слон“ и „Чаринг крос роуд No.84“. Но светът ще го запомни като Ханибал Лектър. Ханибал може би е едно от най-страшните творения на литературата и киното, просто защото е от малкия вид умни, изтънчени и чаровни психопати, които освен да те убият, искат и да те изядат. Още по-страшното – те са напълно наясно със себе си, не желаят да се променят, не изпитват жал към теб – за тях ти си просто лабораторна мишка, обект, и най-вероятно полицията никога няма да ги хване. Томас Харис залага на тези характеристики и не бърка.

Защо Ханибал Лектър като събирателен образ на умното зло е велик? Първо, защото освен канибал д-р Лектър е и доктор-психолог, който помага на ФБР да хванат самия него, второ, изпълнението на сър Антъни Хопкинс и в трите филма, които впоследствие са направени, беше и все още е едно от най-добрите кинопревъплъщения на лошото и страшното в човешки образ на екран, и трето – датчанинът Мадс Микелсен, който играе д-р Лектър точно преди старта на трилогията на Харис, в неговия изтънчен и лъскав вариант е точно толкова страшен и психопатски, колкото и версията на Хопкинс. И най-важното – злото истински отива на д-р Ханибал Лектър.

Ани Уилкс

Някои казват, че Стивън Кинг е използвал себе си и собствените си страхове, за да създаде романа си „Мизъри“. А лудата Ани Уилкс е найстрашният му кошмар – събирателен образ на най-откачените фенове на един писател. Ани Уилкс е луда жена на средна възраст влюбена в писателя Пол Шелдън или по-точно в неговата героиня Мизъри. Пол решава да се отърве от Мизъри в романите си, но има злата участ да срещне Ани, която го държи в плен в отдалечената си къща и го измъчва, докато не обещае да възроди любимата й героиня.

Кошмарът на всеки писател е изграден брилянтно от Кинг, а филмовата адаптация по нищо не отстъпва на романа. Ролята на лудата Ани Уилкс и богатото й въображение на средновековен мъчител, носят първите големи награди на слабо известната до тогава Кати Бейтс – в момента една от великите дами в киното. „Оскар“ и „Златен глобус“ за Ани Уилкс – една от най-страшните жени на голям екран.

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Кадри от новия сезон на Game of Thrones

| от chronicle.bg |

В България зимата не иска да си тръгне, а на екрана на HBO тя започна с финала на шести сезон на Game of Thrones. Епизодите ще се завърнат със сняг и бели бродници през лятото, а дотогава можем само да спекулираме какво ще се случи в тях, защото Джордж Р. Р. Мартин все още не е завършил своята книга „Ветровете на зимата“, а благодарение на това феновете разчитат малкия екран да ги насочи към финала на историята.

Седми сезон ще бъде предпоследен за хитовата поредица. Идеи кои ще бъдат водещите действащи лица в него можем да получим от кадрите, които HBO разпространи.

Какво мислите, че ще се случи в новия сезон на Game of Thrones?

 
 

Какъв небостъргач иска народът

| от |

Не може просто да дадеш нещо на народа, без да се съобразиш с народа. Не може например да отидеш на рожден ден на дете четвърти клас и да му подариш шише уиски. То не е приятелите ти, за които не ти дреме особено.

Така е и с небостъргача – не може да не го съобразиш с народа. Тази задача не е много комплексна.

Да започнем с основното – основите. Подпочвените води са част от националния ландшафт. Основите трябва да са така направени, че да издържат на тях. Поне първите 5-6 години, после да се килнат на една страна и сградата да се напука. Също така е важно да се напука от северната – ако се напука от източната или западната, ще грее слънце вътре, а ако е от южната, на обитаващите ще им духа топло от Африка.

Разбира се, небостъргачът трябва да е панелен. Това не е само за да гъделичкаме българина по традициите. Така и уайфаят от партера ще се хваща до последния етаж.

Външната облицовка най-добре да бъде направена от стъкло. По този начин сградата ще прилича на буркан. И то от 3-литровите, душманските. Независимо дали ще се живее в небостъргача, или ще се работи – статистически, в него най-вероятно ще се подвизават кисели краставички, които се мислят за царска туршия. Освен това през няколко етажа прозорците ще са в различен цвят, за да се създава илюзията, че хората са санирали. На някои прозорци ще се поставя антена на Булсатком. Задължително обаче на горния етаж, точно над нея, ще има чучур, от който тече вода, когато хората си мият пода. Апартаментите/офисите с цветни прозорци и антена ще са по-скъпи, защото санирането и кабелната създават впечатление на лукс и богатство.

Специална лелката ще чисти стълбището веднъж месечно. Да, малко е само един път в месеца, но толкова ще й отнема да изчисти от първия до последния етаж. Освен санитарни, лелката има и други задължения:

– да доукрасява небрежно нарисуваните пениси, очертавайки им глава и косми;

– да преправя надписите „ЦСКА“ на „ЩЕКА“ и „Левски“ на „Девойки“;

– да се уверява на всеки етаж, че нишата за пожарогасителя е празна;

– когато стигне до последния етаж, да пренарежда спринцовките по земята в нови, вълнуващи шарки.

Небостъргачът ще разполага с две кофи за боклук. Те ще са поставени там, където става най-голямо ехо, като ги изпразват с камиона в 3 през нощта.

Както знаем и сме виждали, новото строителство няма нужда да е красиво. Единственото нещо, сложено само за красота, ще са домофоните на входа. Ако благодарение на лош късмет, домофоните работят, попът, който освещава сградата, ще ги напръска със светена вода, за да дадат на късо. Освещаването като цяло ще продължи около 2 години. Попът трябва да освети всички детайли, защото дяволът бил там.

Небостъргачът няма да закрива Витоша. Защото ще е построен в „Люлин“. Хем да облагороди района, хем да пази сянка на Перник.