Големите злодеи в киното (част 1)

| от |

Злодеят в една история е точно толкова важен, колкото и героят в нея. В един от филмите за Батман Жокера му казва: „Нима не разбираш, ние сме двете половини на едно цяло. Без теб аз не мога да съществувам и обратното“.

Кинозлодеи – психопати, социопати или просто жадни за мъст същества, се градят трудно, защото, както е казал Хичкок: „Има много начини да убиеш човек, но нито един от тях не е лесен или забавен. Убийството е една трудоемка, сложна и мръсна работа“.

Трудно е и изграждането на образа на човека, който е готов да го извърши. Злодеите в киното обаче никога не са просто убийци. Те са много повече от това. Те са персонажи, от които най-често зависи благото на човечеството, вечната любов или доброто по света. От времето на приказките злодеите заемат изключително важна роля във всяка история, била тя героична и изпълнена с приключения, или не. С годините киното се опита и успя да направи от много от тях многопластови същества, които имат своя цел и мисъл. Брилянтно изградените образи на много злодеи са носили награди на своите създатели – през автора, който ги е измислил, до актьора, който ги е съживил на екран.

И до ден-днешен те са икони и пример за добро кино и добра драматургия. От приказни и супергерои до най-обикновени психопати – ето ги най-известните психопати в киното.

Жокера

Изключително култов, гротесков и най-важното – истински зъл персонаж още от 1940 година насам. Тогава Жокера се появява за първи път в света на Батман като архизлодея и остава такъв и до днес, 75 години по-късно. В началото Жокера се появява в няколко комикса и впоследствие и анимационни филми от поредицата за супергероя и публиката го харесва. Така той става неизменна част от вселената на Човека-прилеп. Мрачно създание, което е гротесков събирателен образ на всичко лошо, облечено в палячовски дрехи. Жокера има една-едничка цел – да унищожи Готъм сити и Батман заедно с него. Това сигурно е единственият филмов персонаж, който успява да направи от човек препечен скелет и единственият, който е игран два пъти в една и съща поредица от двама различни актьори. Първи е Джак Никълсън. Годината е 1989-а, а на голям екран излиза първият игрален филм за Батман.

Режисьор е Тим Бъртън, а Майкъл Кийтън и Джак Никълсън се изправят лице в лице в битка между доброто и злото. Колкото и да е странно от сегашна гледна точка, но филмът носи само един „Оскар“ на създателите си, а Никълсън получава само номинация за „Златен глобус“. Следващ е Хийт Леджър. Годината е 2008-а и филмът излиза през лятото и е нещо като почит към Леджър, който умира в началото на същата година малко след финала на снимките. Това е първият и засега последен път, в който Жокера носи „Оскар“ – на Хийт Леджър посмъртно. Третият път е за Джаред Лето, който ще влезе в иконичната роля през 2016-а във филма „Отряд Самоубийци“. Жокера е бил филмиран и пародиран още хиляди пъти, но на фона на тези тримата, смятаме, някак не е важно.

Злата Кралица

В света на киното има една зла кралица, която започва своята история от обикновена приказка. Тя се е превърнала в икона на злата мащеха, която мрази доведеното си дете и е използвана не в една и две адаптации на историята за Снежанка. Тя и репликата й „Огледалце, огледалце на стената, коя е най-красива на земята“ са в класацията на иконичните киноперсонажи на всички времена и неслучайно. Злата кралица от „Снежанка“ е филмирана няколко пъти, като последната й роля е в сериала „Имало едно време“, където нейният персонаж е злото на всичко зло. Култовата приказка за “Снежанка и седемте джуджета” е филмирана хиляди пъти и е абсолютното олицетворение за това колко лоши могат да бъдат жените, когато искат да бъдат харесвани и обичани.

Приказката, по народност немска, е разказвана на малките деца от векове, като целта на Злата кралица е да покаже на най-малките как изглеждат гордостта и нарцисизмът отстрани и да ги отучи от тези човешки черти. С годините обаче, Кралицата се е превърнала в нещо много повече. Много известни автори, са се вдъхновявали за злите жени в техните истории именно от нея. Тя е първообраза на много злодеи – лудото момиче в „Неомъжена бяла жена“, персонажът на злата вещица в „Звезден прах“ на Нийл Геймън и Кралицата на сърцата в „Алиса в Страната на чудесата“. Последно ще имаме шанса да видим Злата кралица във втората част на „Снежанка и Ловеца“ – „The Huntsman“, където в ролята й отново ще влезе Шарлийз Терон. Освен една от най-красивите актриси в Холивуд, в образа на Злата кралица са влизали Джулия Робъртс, Лана Парила и Джули Андрюс с гласа си.

Ханибал Лектър

Доктор Лектър е най-известния герой на писателя Томас Харис, който той разработва първо в трилогия романи, а впоследствие пише и четвърти. Първият е „Червеният дракон“, следват „Мълчанието на агнетата“ и „Ханибал“. Впоследствие се появява и „Ханибал: Зараждането на злото“. Той разказва историята на младия Ханибал много преди докторската степен, изисканите ястия и изтънчения, дори малко снобски вкус за вина и музика. Всички те припокриват един иначе очевиден факт – д-р Ханибал Лектър е изключително интелигентен психопат, който обича да яде хора. Холивуд решава да филмира трилогията, като започне от най-успешната книга – втората или „Мълчанието на агнетата“.

Годината е 1991-а и звездата на 53-годишния по онова време британец Антъни Хопкинс заблестява ярко. Това е ролята, която прави сър Хопкинс мегаизвестен, макар преди това той да е играл в адаптации по Шекспир и да е направил две прекрасни роли в „Човекът слон“ и „Чаринг крос роуд No.84“. Но светът ще го запомни като Ханибал Лектър. Ханибал може би е едно от най-страшните творения на литературата и киното, просто защото е от малкия вид умни, изтънчени и чаровни психопати, които освен да те убият, искат и да те изядат. Още по-страшното – те са напълно наясно със себе си, не желаят да се променят, не изпитват жал към теб – за тях ти си просто лабораторна мишка, обект, и най-вероятно полицията никога няма да ги хване. Томас Харис залага на тези характеристики и не бърка.

Защо Ханибал Лектър като събирателен образ на умното зло е велик? Първо, защото освен канибал д-р Лектър е и доктор-психолог, който помага на ФБР да хванат самия него, второ, изпълнението на сър Антъни Хопкинс и в трите филма, които впоследствие са направени, беше и все още е едно от най-добрите кинопревъплъщения на лошото и страшното в човешки образ на екран, и трето – датчанинът Мадс Микелсен, който играе д-р Лектър точно преди старта на трилогията на Харис, в неговия изтънчен и лъскав вариант е точно толкова страшен и психопатски, колкото и версията на Хопкинс. И най-важното – злото истински отива на д-р Ханибал Лектър.

Ани Уилкс

Някои казват, че Стивън Кинг е използвал себе си и собствените си страхове, за да създаде романа си „Мизъри“. А лудата Ани Уилкс е найстрашният му кошмар – събирателен образ на най-откачените фенове на един писател. Ани Уилкс е луда жена на средна възраст влюбена в писателя Пол Шелдън или по-точно в неговата героиня Мизъри. Пол решава да се отърве от Мизъри в романите си, но има злата участ да срещне Ани, която го държи в плен в отдалечената си къща и го измъчва, докато не обещае да възроди любимата й героиня.

Кошмарът на всеки писател е изграден брилянтно от Кинг, а филмовата адаптация по нищо не отстъпва на романа. Ролята на лудата Ани Уилкс и богатото й въображение на средновековен мъчител, носят първите големи награди на слабо известната до тогава Кати Бейтс – в момента една от великите дами в киното. „Оскар“ и „Златен глобус“ за Ани Уилкс – една от най-страшните жени на голям екран.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Видео показва новия Samsung Galaxy J7

| от chronicle.bg |

Серията Galaxy J на Samsung – това са J5 (2017) и J7 (2017) вече премина през няколко сертификации в национални регулатори, като наскоро това стана и в Южна Корея.

През това време в YouTube е качено ново руско видео, което дава доста информация за все още необявения официално Galaxy J7 (2017).

Новият модел изглежда различен от настоящата J серия: това, което се вижда на видеото са стандартен 3.5-милиметров аудио жак и microUSB порт, физически бутон с вграден сензор за оптечатъци. Дисплеят трябва да е 5.5-инчов Super AMOLED в 1080р, а чипсетът е Exynos 7870. Очакват се и голяма 3600 mAh батерия и 3GB RAM памет, допълвани от задна 13MP, f/1.9 камера.