Гибралтар – неочаквано добра дестинация

| от |

IMG_1436_800x600

Когато разбрах, че ще ходя в Гибралтар не бях много ентусиазирана, а трябваше. Оказа се доста предпочитана туристическа дестинация, но не само заради безмитните магазини с алкохол, цигари и парфюми, които са малко по-скъпи от безмитната зона на летището.

2_800x600За любителите на бира – радост за очите:

3_800x600Туристите се изсипва от автобусите, корабите и самолетите го правят в работно време, между 9 и 17ч, уплътняващи главните улици на така празният, иначе Гибралтар. Тъкмо да не пречат на местните, (които са около 30 000 души), докато развиват финансовия център на града. Част от него прилича на филмов декор и се използва за такъв.

5_800x600

6_450x600
Гибралтар дълго време (от 711 г.) е във владение на маврите. През 1602 г. преминава към Испания, но през 1704 г. е завоюван от британски войски. Наричан е още Херкулесови стълбове, защото според гръцките митове острите скали по двата бряга на протока били издигнати от Херакъл.

На 10 септември 1967 г. на референдум жителите на Гибралтар гласуват той да остане във владение на Великобритания, което разваля отношението към колонията от страна на Испания: в продължение на 16 години тя държи границата с Гибралтар затворена. Дори и след нейното отваряне през февруари 1985 г. проверката на испанския ГКПП отнема няколко часа в сравнение с преминаването за няколко минути на британския пункт.

Та както споменах, Гибралтар е задморска територия на Великобритания, (с което много се гордеят) разположена на голяма скала, която владее протока между Атлантическия Океан и Средиземно море. Географското му положение го прави много важен стратегически пункт, контролиращ изхода на Средиземно море и подходите към него от Атлантическия океан. Заради тази уникална позиция, са се водили и много битки за установяване на контрол над тази територия. През 1713 година е провъзгласено от Англия за нейно владение и днес, то е важно международно пристанище, военноморска база и въздушно укрепление.

IMG_1213Гледката от Скалата е уникална!

8_800x300

Телефонните кабини са познати…

9_450x600На откритото пристанище, всекидневно спират около 200 кораба. През 1985 година е откривта сухопътната граница с Испания. На скалата е разположен единствения град Гибралтар, който е финансов и туристически център. В града съжителстват мирно представители на много националности: испанци, британци, португалци, малтийци, италианци, мароканци, араби, евреи и др. Те говорят свой собствен език, който непринудено наричат гибралтарски (английско – испански). Местните всъщност смесват в речта си испанските и английските думи и това до известна степен напомня есперанто.

Тесните къси улици, отвсякъде водят до Скалата, което ми действа успокояващо, че няма как да се изгубиш:

10_450x600 11_450x600 12_450x600

 

Британското знаме е навсякъде.

14_450x600 16_450x600 18_450x600

Гибралтар е единственото място в Европа, където могат да бъдат открити дивите маймуни маготи (берберски макак).  Те живеят само на скалата и въпреки, че има специално назначен човек да се грижи за менюто им, с нетърпение очакват туристи или местни да споделят храната си.

20_450x60019_450x600А тази маймуна обяснява, че кралицата Елизабет II е идвала на посещение!

21_450x600По държавно устройство страната е конституционна монархия. Държавен глава е кралицата на Великобритания Елизабет II, която се представлява от губернатора (и главнокомандващ) Франсис Ричардс. Главен министър Фабиан Пикардо.

Колонията е силно зависима от испанската работна ръка. Хиляди испанци, които работят тук, всеки ден пеша или с автомобили пресичат границата. Проблеми се правят често на излизане от Скалата, поради непримиреността на испанците за непритежанието на Гибралтар. Претекстът е лимит в изнасянето на цигари. Опашките са дълги, бавно се минава, а за да си предвидиш времето, често се проверява трафика в Google от вкъщи преди излизане. Доста по-търпеливи са от нас, може би поради социалните контакти, които стават там.

22_800x600

Ботаническата градина е доста екзотично местенце. Чудесна е за сватба!

23_450x600 24_450x600

Т.нар. Европейска точка е най-южната част на Гибралтар. На нея са построени фар и катедрала, а от 1997 г. тя в доста либерален дух приюти и най-голямата джамия в немюсюлманска страна, дар от Саудитска Арабия. Това е първият видим знак за човешко присъствие, който се вижда отдалеч. През Втората световна война, тунели в скалата са спасили доста животи.

26_800x600

Кухнята

25_800x600

Като се има предвид, че Гибралтар е смесица от раси, етноси и култури, не е изненада, че месната кухня е толкова разнообразна. В тази мулти-културна среда са намерили отражения традиционни ястия от националните кухни на Мароко, Израел, Франция, Италия и Испания. Разбира се, има и традиционни британски ястия като рибата и чипса. Казват, че морските дарове тук са най-добрите в света. Любимата ми храна беше тайландско, редувано от индийско, а тук виждаме и двете едновременно.

27_800x600Не се лиших и от морските деликатеси.

28_800x600 Освен маймуните, атракция са и яхтите паркирани на 2-те пристанища.

29_800x600Милионери и милиардери, руски олигарси, държат скромните си лодки за селфита.

30_800x600Ммм да тук, залезът беше красив и скъп – точно 150 000 евро.

31_800x600Летището в Гибралтар е едно от най-опасните в света поради късата дължина на пистата и спиране на движението на превозните средства и пешеходци. Позволено е да са каца на него  3 пъти на ден и само от Англия.

32_450x600Има 2 плажа, който не бяха впечатляващи и успях да ида до единият от тях.

33_800x600Но ако искате красиви плажове, то отивате в Испания. Близо до Гибралтар се намира испанското крайбрежие наречено Costa del Sol…..Tarifa e най-южната точка на EЕвропа и там се намира границата между Средиземно море и Атлантическия океан.

34_450x600Мястото, където се разделят Средиземно море и Атлантическия океан.

35_800x600Тук плажът вече е красив…

36_800x600Условията в градчето са подходящи за windsurf и се организират състезания от цял свят.

37_450x600Puerto Banús е екзотично градче около доста луксозно пристанище, което е открито през май 1970 г. от предприемача Хосе Банус. Гръдът се намира само на 5 км на изток от Marbella и се превърна в един от най-известните пристанища в Европа с множество супер яхти и звезди, посещаващи района. Puerto Banús е синоним на богатство, екстравагантни партита, висша мода и блясък. Съмнявам се, че самият Хосе e предвиждал, че ще се превърне в прекрасното пристанище, който е днес.

38_800x600 39_800x600

Пристанището е изключително живописно, заобиколено от невероятно бели сгради. Гъмжи от яхти за няколко милиона лири, крайцери, скоростни лодки и ферарита. Естествено на крайбрежната са позиционирани най-добрите дизайнерски магазини на имена като Armani, Versace, Ralph Lauren и Gucci. Не съществува друго място в Европа, където има такава колекция от дизайнерски имена, в такава непосредствена близост! Районът също има страхотни открити ресторанти и барове и най-добрият нощен живот на ивицата Costa del Sol, там се намират известните клубове Tibu, Pangea и Aqwamist. Спокойно можеш да се изживееш, като филмова звезда!

Препоръчвам любимата paella:

40_522x600Оказа се, че Африка е доста близо оттук и благодарение на ферибот и около 100 евро се озовеш направо в Танжер. Надявам се за там да имам време следващия път и да докладвам специално за вас, моите впечатления!

Автор: Антонина Тодорова

 

 

 

 
 

Актьори, които за малко да изпуснат велики роли

| от |

 Представете си „Терминатор“ без Арнолд Шварценегер или „Титаник“ без ди Каприо. Направихме галерия с актьори и актриси, който за малко да изпуснат иконичните си роли.

В историята често се ходи по много тънък лед. Освен разминавания и недоразумения, личните решения на хората често са причина за изпускане на прекрасни шансове. Дори за номинации за Оксар. В Холивуд актьори често правят мръсни номера, за да получат роля. Но когато отказват прекрасни възможности по собствено желание  – тогава е наистина озадачаваща ситуация.

Галерията ни ще ви покаже много известни лица, които за малко да изпуснат ролите на живота си. Тези, които ги направиха известни.

 
 

Снимат Peaky Blinders сезон 4

| от chronicle.bg |

Сезон 3 приключи преди 8 месеца. Сега сезон 4 вече се снима, а 5 се пише. Трейлъри, актьори и други детайли ще разгледаме тук.

Последното което знам: сезон 4 се очаква някъде през октомври. Том Харди се завръща. Сезон 5 се пише.

Записите започнаха съвсем скоро и затова все още няма трелър. За една нощ улиците на Ливърпул се състариха с 90 години. Имаме снимки на сета от няколко източника.

 

 

 

 

 

Ще има 6 епизода като във всеки сезон досега. Килиън Мърфи, разбира се, ще играе и в двата предстоящи сезона. Останалите основни герои също се очаква да се завърнат, но това предстои да бъде обявено. Създателят на сериала Стивън Найт потвърди завръшането на Том Харди, с когото работи през януари в „Табу“. „Не можем без Алфи (персонажът на Том). Том Харди е много желан актьор, но се постара да се освободи за снимките на сериала ни.“

 
 

Мишел Пфайфър се появи на корицата на списание Interview

| от chronicle.bg |

Актрисата Мишел Пфайфър не е позирала за корицата на списание Interview от 1988 година.

Изглежда обаче сякаш изобщо не е минало толкова време, тъй като 58-годишната актриса изглежда прекрасно на априлската корица на списанието. Тя дава и интервю заедно с режисьора Дарън Аронофски, който стои зад филма „Mother!“ с нейно участие.

В интервюто за списанието тя разказва, че мрази да дава интервюта, защото се страхува, че е фалшива, а разговорът ще я разкрие.
Актрисата, номинирана три пъти за Оскар, разказва, че въпреки процъфтяващата си филмова кариера, няма зад гърба си официално обучение. Вместо това се е учила пред очите на целия свят.

„Чувствам се наистина у дома, когато съм на снимачната площадка“, казва актрисата. „По-балансирана съм, когато работя, наистина“, казва още тя.

В момента Пфайфър работи по три филмови проекта – „The Wizard of Lies” на HBO, “Mother!” на Ароновски и римейк на „Убийство в Ориент Експрес“.

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.