Германските поуки

| от |

На 1 септември Германия започва Втората световна война. В края на войната страната е победена и съсипана. Германското общество си извади три поуки от това ужасно минало, твърди в коментара си Александър Кудашев от Дойче веле.

На този ден преди 75 години започва Втората световна война. Германия, „Третият райх“ напада Полша и въвлича целия свят във война. Шест години бушува войната в Европа, Африка, в Близкия изток и в Тихоокеанския регион, където Япония също подпалва война. Във Втората световна война са въвлечени 60 държави и 110 милиона души. Жертвите в края на войната са между 60 и 70 милиона. Шест милиона европейски евреи са унищожени в Холокоста. Европа е опустошена. Милиони са прокудени или депортирани. За първи и засега последен път са употребени и ядрени оръжия. В Хирошима и Нагазаки.

За разлика от историческия дебат около Първата световна война, днес няма ни най-малко съмнение кой носи вината за Втората световна война. Германия искаше тази война и я подпали. В края на войната Германия е не само победена, но и разрушена. Страната носи клеймото на престъплението на хилядолетието – Холокоста. Във войната загиват над девет милиона германци, от които над два милиона цивилни граждани. Германските градове са разрушени от бомбардировките на съюзническите войски. Германия е разделена на две. Прокудени са 12 милиона германци. Страната е опустошена и е в развалини.

Никога вече солови акции

След войната западната част на Германия започва постепенно да се съвзема. Първо икономически, а впоследствие и политически. По време на Студената война Федералната република става част от Запада. Включително във военно отношение, защото тя става съюзник в НАТО. Федерална Република Германия е един от основателите на Европейската икономическа общност, основното ядро на днешния ЕС. Федералната република си извади първата принципна поука от Втората световна война. Тя искаше да бъде европейска Германия, да бъде партньор на демокрациите. И търсеше съюзници в Европа и отвъд Атлантическия океан в САЩ. Политическите солови акции бяха табу.

Германия си извади и още една много важна поука от Втората световна война. Тя каза: „Не на войната!“, „Не на нов ад на земята!“ Германците посрещаха извънредно скептично или дори отхвърляха членството в НАТО, ремилитаризацията и по-сетнешното превъоръжаване в рамките на Алианса. И днес, 25 години след Германското обединение голямото мнозинство от германците отхвърлят категорично войната – включително като крайно средство на политиката. Винаги, когато някое германско правителство трябва да се ангажира военно на страната на съзниците, било то в Косово или Афганистан, в страната избухва оспорван дебат и подобни военни намеси почти никога не намират одобрение сред германския народ.

Народът е уморен от войни

Ето защо е изумително, че преди няколко години Германия премахна наборната военна служба (по-скоро по финансови, отколкото по стратегически съображения) и започна да изгражда професионална армия. Федералното правителство обяви и целта. Германия трябва да може да участва във военни операции като партньор наравно с другите съюзници. Именно тези военни операции и стратегически съображения обаче са повече от оспорвани и на практика могат да бъдат прокарани само без съгласието на народа. По този начин втората голяма поука: „Никога вече война“ доведе до една германска лъжа.

Винаги, когато се изисква участието на Германия във военни операции, политиците подчертават хуманитарните аспекти или предупреждават за опасността от геноцид, за да могат по някакъв начин да убедят и германския народ. В повечето случаи без успех. Преди 75 години избухна Втората световна война. Днес Германия е икономически гигант и е на път да стане глобален политически актьор. Германците обаче се чувстват неловко в тази роля. Те биха предпочели да бъдат една „зелена Швейцария“. Но тези времена отминаха бъзвъзвратно. От Германия се очаква политическо лидерство в съюза, съответен военен принос и същевременно скромна външна изява. А това отговаря на третата поука за германците. Те вече не желаят самохвалебствени, тиранични изяви.

 
 

Коя е групата, която виждаме в новия „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

На сцената в бара от “Туин Пийкс” Роудхаус сме свикнали да виждаме русокосата Джули Круз, която с магическия си глас изпълнява песни, създадени от композитора Анджело Бадаламенти.

В новия „Туин Пийкс“ обаче нейното място е заето от друга русокоса жена с не по-малко магнетично излъчване. Тя се казва Рут Раделет и е вокал на американската банда от Орегон Chromatics. На сцената бандата изпълнява парчето Shadow, което се вписва съвършено в атмосферата на сериала.

Групата е създадена през 2001 година. Състои се от Рут – вокали, китара, синтезатор, Адам Милър – китара, вокодер, Нат Уолкър – барабани, синтезатор, Джони Джуъл – продуцент, мултиинструменталист.

Бандата има специфично звучене, в което се преплитат пънк и лоу фай, описвани са като шумни и хаотични. Постепенно вкарват в музиката си синтпоп и постпънк елементи. Техни парчета сте чували и в „Клюкарката“, „Mr Robot“, „Bates Motel“ и във филма „Drive: Живот на скорост“ (2011).

От бандата казват, че видеото към парчето представлява отдаване на почит към филма на Дейвид Линч „Синьо кадифе“ и „легендарната Джули Круз“.

 
 

Страшни мъже, модерна телевизия

| от Амелия Понд |

Човек обича да се страхува, макар и понякога да не си признава. Но една неделя е нищо без доза приятни страшни мъже, които искат да те хванат и разкъсат на парчета. Без причина, ей така, просто защото не ги кефиш.

Страшната телевизия и нейните най-ярки персонажи могат да се похвалят, че са докарали повече безсънни нощи в човешката история от всяко друго ентъртеймънт събитие.

Този понеделник един от сериалите, който изкарваше акъла на много от нас през 90-те се завръща. „Туин Пийкс“ е телевизионното събитие на годината. В центъра му, макар вече да го няма, винаги ще остане Боб. Страшният сивокос мъж, който обича да се забавлява с хората е от онези плашещи преживявания, които се помнят дълго.

Той и още четирима приятни младежи са част от нашата скери селекция днес. В галерията горе.

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма:

 
 

Пролетният базар на книгата започва в НДК

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-голямото пролетно книжно изложение у нас – Пролетният базар на книгата, започва днес, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събитието и през тази година ще представи повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци на три етажа в Националния дворец на културата. Официалното откриване е в 11.00 ч. в Централното фоайе на НДК, съобщиха организаторите от Асоциацията „Българска книга“.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов.

Гости на официалното откриване ще бъдат и спортистите Стефка Костадинова и Валентин Йорданов, които също ще представят юбилейни албуми, посветени на спортните им върхове.

Сцената на културната програма ще бъде разположена в Мраморното фоайе /над Централния вход на НДК/. Програмата е съпътствана от изложбата „Под езика“ на Дамян Дамянов – мащабен проект, посветен на кирилската азбука. Графичният експеримент на художника започва онлайн през 2016 г., но във второто си издание излиза извън мрежата и се пренася на хартия. След като изобразява нови 30 идеограми, Дамянов кани 60 представители на българската култура – известни писатели, журналисти, художници, преподаватели и др., да дадат кратко определение или интерпретация на шейсетте думи. Официалното откриване на изложбата „Под езика“ е на 24 май от 14.00 часа на сцената на Пролетния базар.
Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 година.