Германските депутати – отличниците на Европейския парламент

| от |

4_european_parliamen

Арно Бувие от Франс прес

Мнозина са съгласни: много от ключовите постове в Европейския парламент са заети от германците, чиято страна засили благодарение на кризата влиянието си в съюза. Обратно, много от френските депутати правят грешки по липса на опит и усърдие.

В момент, когато германското влияние е вече много отчетливо в Европейския съвет – представляващ страните членки – където канцлерът Ангела Меркел и нейният министър на финансите Волфганг Шойбле налагат своята линия на строга бюджетна дисциплина, германските евродепутати също са много активни в Страсбург.

Освен клона, зает от социалдемократа Мартин Шулц, те разполагат с четири председателски места на комисии в сегашния състав на Европейския парламент. Преди всичко, много от тях са били докладчици за важни законодателни текстове, например за замърсяването от колите или патентите.

„Германците са навсякъде и са много организирани. От депутатите до съветниците, те окупират всички ключови постове“, обобщава френската еколожка Мишел Ривази.

Поради демографската тежест на Германия нейните депутати са най-многобройни в Страсбург. Следващият парламент ще включва 96 германци, при 74 французи, 73 британци и 73 италианци.

Германските евродепутати, които не упражняват други мандати, се включват в ежедневната работа на парламента. В по-общ план партиите, от които те произлизат, „имат истинска политика на човешките ресурси при подбора на своите кандидати“, отбелязва френския депутат Ален Ламасур от Съюза за народно движение, тънък познавач на тайните на институцията

„Те имат истински специалисти по важните за Германия теми: индустрия, изследователска дейност, земеделие“, и „оказват влияние по всички въпроси“, без при това да се държат като хегемони, отбелязва той. Те „защитават германските интереси, но в напълно европейски дух“ – качество, което е „неравномерно разпределено“ сред френските избраници, отбелязва Ламасур.

На 49 години, 20 от които прекарани на банките на Европейския парламент, баварският консерватор Маркус Фербер е част от тези опитни евродепутати. „Познавам всяко винтче в машината. Зная къде и как да действам, за да постигна резултат“, резюмира той.

„Втори избор“ за французите

Опит и мотивация, които, в сравнителен план, не достигат на много френски избраници, оплаква се Риваси. „Германците изкарват там по два или три мандата, докато за мнозина французи Европейският парламент е преходен момент, втори избор, трамплин, за да бъдеш някой на национално равнище. Всичко това вреди на френското влияние в Европа“, предупреждава тя.

Разбира се, Франция изпраща в Страсбург и депутати, получили признание със своята компетентност, като социалистката Перванш Берес или консерватора Жан-Пол Гозес. Френското влияние обаче страда от наличието на евродепутати, които не са особено усърдни или подават оставка по време на мандата си – за да станат било депутати в националния парламент, било министри.

Много френски депутати, макар и ефикасни, бяха отпратени от своите партии или преместени в листите на позиция, където преизбирането им не е гарантирано.

Такъв е случаят със социалистката Катрин Траутман: преизбирането й е несигурно, откакто партията предпочете пред нея синдикалиста Едуар Мартен, новак в политиката, за да оглави регионалната листа в Източна Франция. По подобен начин при десницата, сегашният евродепутат Жан-Пол Гозес, много влиятелен в Страсбург специалист по финансовите въпроси, е едва на трето място в листата. Съюзът за народно движение предпочете пред него Жером Лаврийо, близък на председателя на партията Жан-Франсоа Копе.

Както в Съюза за народно движение, така и в Социалистическата партия, „много водачи на листи не участват изобщо в европейските дела и не ги е грижа за тях“, оплаква се Лием Хоан Нгок, икономист, с когото Социалистическата партия се е разделила само след един петгодишен мандат.

След изборите, още един елемент може да намали френското влияние: ако Националният фронт получи много места – партията има едва три в сегашния състав на ЕП – това ще са депутати, които ще са де факто изключени от разработването на европейското законодателство по силата на споразумение между традиционните партии. Проблем, който не рискува да засегне Германия, където нито една екстремистка партия не заплашва партиите от широката коалиция между консерваторите и социалдемократите. /БТА/

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Хейли Болдуин е най-сексапилната жена според Maxim

| от chronicle.bg |

Манекенката Хейли Болдуин оглави класацията за най-сексапилите жени на 2017 г. на сп. „Максим“, съобщи Контактмюзик.

Тя прие несериозно титлата си на най-сексапилна красавица, но се похвали с нея в социалните медии и благодари на сп. „Максим“.

„Знам, неизумително е“, каза Хейли Болдуин, когато научи, че оглавява ежегодния списък. „Ако знаеха колко непохватна и шантава съм“, написа тя в Инстаграм.

hailey-baldwin-hot-100-3

Хейли Болдуин е на 20 години. Тя е дъщеря на актьора Стивън Болдуин и съпругата му Кения. Манекенка е от три години.

hailey-baldwin-hot-100-1

Сред най-сексапилните жени на 2017 г. са също актрисата Марго Роби, певицата Кейти Пери, Зоуи Кравиц, манекенките Бела и Джиджи Хадид, актрисата Алисия Викандер.

Броят на сп. „Максим“ с Хейли Болдуин в оскъдно облекло на корицата ще излезе през юни.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.