Германия поиска Евро 2024

| от |

В Германия са уверени, че ще спечелят домакинството на европейското първенство по футбол през 2024 година. Президентът на Германския футболен съюз Волфганг Нирсбах е оптимист за кандидатурата на страната.

„Най-амбициозната ни цел е да спечелим домакинството на Евро 2024 и сме тотални оптимисти за постигането й“, коментира Нирсбах на пресконференция по повод плановете на футболния съюз за следващото десетилетие.

Нирсбах не вижда проблем във факта, че Берлин или Хамбург ще кандидатстват за домакинството на Олимпиадата през същата 2024 година. Германия разполага с отлична инфраструктура след провеждането на световното първенство през 2006 година и няма нужда от построяване на допълнителни стадиони.

„С новия формат на европейското първенство се играят 51 мача. Това означава, че ни трябват 10 стадиона. Твърдо сме убедени, че не ни трябват нови съоръжения“, коментира Нирсбах. / News7

 
 

Най-доброто от Агата Кристи на малкия екран

| от Дилян Ценов |

Агата Кристи е Кралицата на криминалния жанр – това всички го знаем и никой да не е посмял да го оспорва.

Сред емблематичните й герои са писателката на криминални романи Ариадна Оливър, инспектор Батъл, главен инспектор Джап от Скотланд Ярд, капитан Хейстингс. Но най-известни си остават дребничкият, закръглен белгийски детектив с яйцевидна глава, Еркюл Поаро, и симпатичната, и на вид безобидна стара мома, госпожица Марпъл.

Вторият по популярност детектив в света на литературата след Шерлок Холмс е създаден през 1917 г., а читателите се запознават с него три години по-късно. През 1926 г. пък излиза „Убийството на Роджър Акройд“, който донася на авторката признанието на читателите, а героят става един от най-обичаните. Следват над 50 години, в които Кристи и Поаро вървят ръка за ръка. Романите за Поаро й носят огромен успех, който тя така и не разбира. Не харесва своя детектив, но продължава до края на живота си да пише за него, защото се чувства длъжна да дава на публиката онова, което тя иска.

Агата Кристи е по-привързана към другия си персонаж – госпожица Джейн Марпъл. Възрастната стара мома живее в китно провинциално английско селце, където нещата невинаги вървят гладко. А когато не е в дома си, обикновено е при приятелка или на почивка. Но където и да отиде, винаги се натъква на убийство, кражба или друга незаконна дейност. С ум, такт и логика тя успява да разгадае всяка мистерия.

Откакто са създадени, героите на Кристи са оживявали на малкия екран многократно и са играни от различни актьори. Сред най-известните, влезли в кожата на Поаро са Албърт Фини, Питър Устинов и Дейвид Сушей. А част от жените, играли Марпъл, са Ан Ръдърфорд, Джералдин Макюън и Джулия Маккензи. Несъмнено Дейвид Сушей е най-добрият Поаро досега, а Макюън и Маккезни – най-добрите Марпъл.

И за да не говорим повече, предлагаме ви да видите, кои са най-добрите екранизации по книги на Агата Кристи, правени за малкия екран (в галерията горе).

 
 

Нов герой във филма за Хан Соло

| от chronicle.bg |

Филмът за Хан Соло е в центъра на вниманието покрай скорошните смени в режисьорския състав. Фил Лорд и Крис Милър си тръгнаха, а тяхното място зае Рон Хауърд.

Около филма има и още новини, а именно, че Хан Соло ще срещне един от старите си врагове: Джаба Хътянина. 

Предполага се, че лентата ще ни разкаже историята на Соло с Джаба. Самият Джаба ще бъде отчасти CGI, отчасти аниматронен. Той е и четвъртият от класическите герои потвръден за участие. Другите са Хан Соло (естествено), Чубака и Ландо Калрисиан.

За първи път видяхме Джаба Хътянинът в „Star Wars: A New Hope“ (четвърта част), когато Гриийдо дойде да събере борчовете, които Хан дължи, и всички знаем как се развиха нещата. По-късно принцеса Леа уби Джаба и така се приключи с него.

В присъствието му има логика, защото Соло е работил за него няколко пъти преди нещата да станат лоши. Филмът се разиграва години преди „A New Hope“, така че или ще покаже запознанството им, или ще покаже поне времето, когато трафикантът е бил в добри отношения а дебелия гангстер.

Освен всичко това, във филмът може да видим и как всъщност Хан Соло получава Хилядолетния Сокол от Ландо Калрисиан. 

Актьорите са: Алден Еренрих, Доналд Глъвър, Уди Харелсън, Емилия Кларк, Танди Нютън, Фиби Уолър-Бридж, Майкъл Уилиямс Иан Кени и Джуунас Суотамо.

 
 

Митко Павлов с видео към летния си хит

| от chronicle.bg |

След тригодишно мълчание и успешно завършило турне в Индия и Нигерия, творческият тандем Димитър Павлов и Явор Русинов, спечелил Евровизия в Етиопия и открил за света Брандемир Дефо, изригва отново. Песента ще се бори за летен хит, след като успешно се нареди в топ 3 на ФРГ и успя да вземе наградата на публиката в Неделния чарт на радио Чехословакия.

Видеото е заснето в резиденцията на тандема, в която основен акцент е инфинити пулът. Точно там хитовият дует възнамерява да прекара цялото лято и да се чувства „ол райт“.

Приятно гледане:

 
 

Светът е пред Апокалипсис…както винаги

| от Мануела Геренова |

Нещата никога не са били толкова зле!

С тази идея живее човечеството през последните десетилетия. Всеки, който внимателно следи събитията в последните години, си мисли с ужас, че краят явно наближава.

САЩ изпадна в небивала досега международна изолация. Следим с тревога обтегнатите отношенията между световните сили Америка и Русия.

Конфликтите на расова основа бележат своя пик. Западните правителства се борят да се справят със сблъсъците между родните им радикалисти и наплива от мигранти.

Самият Доланд Тръмп в интервю по ABC възкликна, че „светът е кочина“.

Тези и много други събития са причината да се чувстваме все едно сме се втурнали стремглаво към края на света. Имаме усещането, че в момента е по-лошо от всякога, но дали наистина е така?

Според експертите-хуманисти Апокалипсисът все още е далеч. Всъщност човечеството е преминало през доста кошмарни години. И все пак, е преживяло опустошенията, глада, болестите и сривовете на политически системи.

Положението в Западния свят не се влошава чак толкова рязко, а модерният човек не е толкова прецакан, за колкото обича да се мисли. Общо взето живеем по-сигурно от всякога.

Ако погледнем 20, 30 или 50 години назад, в момента шансът да умрем внезапно или в млада възраст е много по-малък. Продължителността на живота непрекъснато се увеличава. Дори и да вземем предвид чистите факти, все по-трудно ни е да не идеализираме миналото. Хората просто обожават носталгията.

Поколението на „милениалите“ е обсебено от картини от 90-те и 80-те, които представят романтичната светлина на периода.

Пин-ъп визията и роклите тип „Великия Гетсби“ са издигнати в култ. Показателно е, че САЩ избра президент, който открито призовава да се върнем назад във времето.

Нещо повече – последните няколко поколения непрекъснато обясняват с възторг колко издръжливи са били техните прадеди. Хей, те са ходили 15 километра пеш до училище, преживели са войни и са търпели расизъм и сексизъм и са оцелели.

Разбира се, бедствия и очаквания за Деня на страшния съд съществуват откакто има човечество. А вероятно и доста по-отдавна.

През 1348-а Черната смърт – пандемия от бубонна чума – унищожава 1/3 от населението на Европа. Тогава хората са убедени, че това е знак от Бога и Четирите конника вече са на път.

Три века по-късно – през 1666-а – освен нова епидемия от чума, Англия преживява Големия Лондонски пожар и война с нидерландците. Религиозни служители и астролози обявяват, че това е „Годината на звяра“ и са сигурни – всички тези събития предвещават края. И все пак, днес, през 2017г., краят все още не е настъпил. За добро или лошо.

Другата причина за предсказанията за Апокалипсиса е твърде бързият технологичен прогрес, който масово плаши хората. Винаги, когато човечеството бележи напредък в тази област, прогнозите за наближаващата кончина на света не закъсняват.

Хората са се страхували от редица нови изобретения – електричеството, компютъра, а сега и от изкуствения интелект и роботите.

Прекрасен пример е Чикагският панаир през 1893-а, на който за първи път е показана електрическата крушка. По същото време обаче Америка е раздирана от протести срещу корпорациите заради ниско заплащане. Затова мнозина считат, че това е краят на държавата.

Нашето съвремие също е образец – в момента технологиите се развиват по-бързо от всякога, буквално с месеци. Западният човек разполага със свръх-модерни устройства на все по-достъпни цени.

Въпреки това или точно заради него, поне един съвременен шаман на година предвижда Апокалипсис.

В историята ни само последните 100 години имаме достатъчно доводи да мислим, че фаталният развой на събитията далеч не е толкова лесен.

Струва си да споменем, че превъзмогваме създаването на ядрената бомба през 1940-а, последвалите ядрени бомбардировки на Хирошима и Нагасаки, трагедията в Чернобил.

Оцеляваме по време на Студената война и дори през Карибската криза, когато съдбата на света действително е била заложена на карта. Преки свидетели сме на атентатите на 9-ти септември 2001г. и на икономическата криза от 2008-а.

Очаквахме Апокалипсиса заедно с Милениума, година след Милениума, а истерията „2012“ дори вдъхнови едноименен филм. Притеснявахме се от астероиди, земетресения, спиране на земята, ядрени удари, катаклизми.

Защо обаче паниката за края на света ни обхваща толкова лесно?

На първо място, информационният поток, който ни залива, е по-голям от всякога. Медиите ежедневно ни заливат с черни хроники, а социалните мрежи само влошават нещата.

Паниката стана модерна за добре информирания човек, особено сред младите. Те непрекъснато споделят шеги относно заобикалящата ги реалност, но често зад тях прозира искрен страх за случващото се.

Страхът обаче не е нищо повече от гнида, която е добре да смажем. В крайна сметка, далеч по-вероятно е да умрете от удавяне във ваната, отколкото от глобалното затопляне…