Германия е световен шампион!!!

| от |

BsdGsiMCYAAI5K0

Германия е световният шампион по футбол, след като победи Аржентина с 1:0 в драматична битка на финала на 20-то световно първенство.

Резервата Марио Гьотце се превърна в героя, който донесе четвъртата световната титла за страната си, след като във второто продължение на изключително драматичния мач отбеляза гол за Германия. Пред погледа на близо 75 хиляди зрители по трибуните двата футболни колоса не се победиха в редовното време, за да стигнат до продължения и драмата на финала да бъде пълна.

На митичния стадион „Маракана“ Бундестимът доказа поговорката „Всички играят, а накрая печели Германия“ и победи Гаучосите с един гол в продълженията, за да спечели световната титла за четвърти път. Германците нямаха особен успех на последните няколко Мондиала, след като последните две световни първенства отпадаха на полуфиналите, а през 2002 година загубиха на финала от Бразилия с 2:0.


 

Двата тима се впуснаха в жестока битка още от първата минута. По-опасните ситуации в началото на първото полувреме дойдоха от Аржентина, въпреки че германците бяха по-пресиращия тим, но така и не успяваха да организират чиста атака. Първото по-опасно попадение дойде в четвъртата минута, след като Аржентина организира бърза контраатака и в крайна сметка Игуаин стреля към вратата на Мануел Нойер, но безуспешно. Най-чистото положение в мача отново бе пред Гонсало Игуаин, който след груба грешка на германската защита, направи безумен пропуск сам срещу Нойер. В 29-та минута Гонсало Игуаин отбеляза гол за 1:0, но той не се зачете, заради засада. Секунди по-късно Крамер беше заменен принудително от Шурле, след като минути по-рано получи удар в главата, който явно се оказа по-сериозен. В 37-та минута Германия показа зъби и след блестяща атака Ромеро успя да избие удар на Шурле след великолепна атака на Бундестима.

Аржентина отново имаше лош късмет, след като Лео Меси направи невероятен пробив, шутира, но Нойер отрази, все пак топката продължи към вратата, но Боатенг изчисти от голлинията. В последните секунди на полувремето Германия имаше няколко шансове да поведе, но в крайна сметка отборите излязоха на почивка при нулево равенство. Втората част започна великолепно за аржентинците. Геният Лео Меси влезе на скорост в полето на Германия и стреля, но топката не попадна в очертанията на вратата. Началните минути на второто полувреме бяха за гаучосите, които атакуваха изключително активно вратата на Мануел Нойер. Бундестимът изглеждаше малко дезориентиран в началото на втората част на мача, което позволи на „албиселесте“ да контролира играта. В края на мача Германия отново върна силата си и въпреки атаките си срещата логично завърши при нулево равенство. Това доведе до продължения.

В продълженията и Германия, и Аржентина направиха по един невероятен пропуск. За Бундестима Шурле стреля, но Серхио Ромеро беше много добре пласиран и изби топката. За гаучосите Паласио успя да прехвърли Нойер, но стреля изключително неточно и топката излезе в аут. Италианският рефер на срещата два пъти пощади Аржентина през второто продължение, след като на два пъти не показа жълти картони, които щяха да оставят южноамериканците с десет човека. И двете нарушения бяха срещу Бастиан Швайнщайгер, като едното беше дело на Масчерано, а второто нарушение на Агуеро разкървави лицето на немския национал. Аржентина обаче малко прекали с грубостите си, а Марио Гьотце наказа това и пред погледа на Ангела Меркел вкара гол и донесе световната титла на Германия. Днес Аржентина и Германия се изправиха един срещу друг на финал на Световно първенство за рекорден трети път и то в рамките на по-малко от 30 години. През 1986 години легендата Марадона извежда Аржентина до втора световна титла, като южноамериканците побеждават днешния си съперник с 3:2 пред близо 115 хиляди зрители на „Ацтека“ в Мексико Сити. Четири години по-късно германците взимат реванш, като бият с 1:0 на „Стадио Олимпико“ в Рим и по този начин триумфират за трети път на Световно първенство, а днес Бундестимът отново надделя над съперника си и спечели четвъртата си световна титла.

С успеха си Германия се изравни по титли с Италия, като в момента и двете страни са триумфирали по четири пъти на световни финали, и са само на титла от рекорда на Бразилия. Възпитаниците на Йоги Льов се представиха стабилно през целия турнир, като започнаха с гръмкото 4:0 над Португалия, но все пак не бяха напълно убедителни в някои от следващите си мачове. Равенство с Гана и минимален успех над САЩ донесе първото място в групата на Бундестима, но след това бяха нужни 120 минути, за да се стигне до победата над Алжир с 2:1 на 1/8-финалите. Германците не впечатлиха, но нямаха и сериозни проблеми при 1:0 над Франция, преди да успеят да покажат целия си потенциал със 7:1 срещу хаотичната Бразилия. Финалът наистина беше впечатляващ и бляскав, а купищата знаменитости на трибуните само доказваха това. От легендарни футболисти като Дейвид Бекъм, през влиятелни политици като Ангела Меркел и Владимир Путин, през звезди на шоубизнеса като Риана, Ащън Къчър, Адриана Лима, Шакира и други, стадион Маракана събра светът на трибуните си.

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.