„Georgian Voices“ и „Мистерията на българските гласове“ в НДК

| от |

Изящество, красота, стил и съвършенство – изкуството на вокален ансамбъл „Мистерията на българските гласове“ и уникалната симбиоза между вековни традиции и съвременни аранжименти на грузинския мъжки хор „Georgian Voices“ – с единствен концерт на 5 декември в Зала 1 на НДК.

За първи път двете световни, феноменални явления ще се качат на една сцена. Двата ансамбъла, изправяли на крака и оставяли без дъх зрители от 5 континента, ще представят изключително богата програма с най-популярните български и грузински фолклорни песни. Единствено зрителите в Зала 1 на НДК ще видят заедно „Мистерията на българските гласове“ и „Georgian Voices“, съобщават организаторите от АБА.

Концертът ще е на 5 декември от 20.00 часа, а билетите се разпространяват в мрежата на Евентим.

Женският народен хор „Мистерията на българските гласове“ с диригент професор Дора Христова отдавна се е превърнал в една от емблемите на българската национална идентичност. Певиците са изнесли повече от 1250 концерта в едни от най-престижните концертни зали на Европа, Азия, Америка и Африка. През 1990 година хорът е удостоен с голямата американска награда за музика „Грами“, два пъти е носител на наградата „Кристална лира“, номиниран е от Международната федерация на хоровете за културен посланик в страните от Европейския съюз. „Мистерията на българските гласове“ има съвместни проекти с американския квартет „Кронос“, Ванеса Мей, Боби Макферин и Кристофър Тин.

Националният грузински мъжки хор създаден преди 15 години, черпи вдъхновението за репертоара си от грузински фолклорни композиции, датиращи стотици години назад във времето. Хор „Georgian Voices“ съживява мелодиите, които са се носили от вятъра във високите планински райони на Грузия, докато жителите им са обработвали земята, готвили типичното за местността агне или отправяли хвалби към Бога. По думите на създателя на ансамбъла Анзор Еркомаишвили, който е избрал 9- те певци след внушителен кастинг, хорът се радва на международни успехи и награди именно заради уникалната симбиоза между вековни традиции и съвремененни аранжименти. Уникалните вокални способности на ансамбъла са донесли не една престижна награда на участниците му. Не случайно в биографията си могат да се похвалят с колаборация с артисти като : Боби МакФерин, Кети Мелуа, Take 6 и други. /БГНЕС

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Според служебния министър на туризма обичайното за българите пътуване… е кратко

| от chronicle.bg |

Основната част от пътуващите българи – около 84 на сто, осъществяват пътуванията си в страната, като по данни на Евростат всяко второ пътуване е кратко – от една до три нощувки, а всяко трето е с четири и повече нощувки.

Средната продължителност на престоя на българите е между 2,1 и 2,4 нощувки за периода 2001 – 2015 г., или почти два пъти по-малко от средния брой нощувки на чужденците. Обичайното за българите пътуване е кратко, заяви служебният министър на туризма Стела Балтова пред участниците в дискусията „Краткосрочните пътувания – предпоставка за туризъм в четири сезона“ в рамките на туристическата борса в Интер експо център – София.

Делът на пътуващите българи през 2015 г. е 34 процента и това ги прави сериозен генериращ пазар, изтъкна министърът. Българските туристи формират целевата група с най-голям потенциал за нови пътувания, особено извън активните сезони, и по тази причина страната трябва да продължи да работи за насърчаване на вътрешните пътувания. Дългите пътувания са съсредоточени във варненския и в бургаския туристически район.

В районите, които са далеч от морето, пътуване е кратко – до три нощувки, и затова стимулирането на градските пътувания в България на българи и чужденци от близки пазари може да е възможност за реализиране на ръст на посещения извън активните сезони и стъпка да станем целогодишна дестинация. От друга страна, е възможност за намаляване на диспропорциите между морските и другите туристически райони, смята министърът.

България трябва да промени предлагането си като туристическа дестинация на чужденци, като им осигури възможности за кратки, но наситени пътувания в крилата на активните сезони и извън активните сезони, смята министърът.

 
 

Какво правят децата „на Левски“

| от Даниел Стефанов |

България няма толкова много неща, с които да се гордее. Но не успява, дори и с тези, които има. Васил Иванов Кунчев – Левски е едно от тези неща.

Години наред ни го предаваха в училище в зацапания с идеология и изкуствено идеализиран образ. Но това нито е Левски, нито на нас ни трябва такъв. Никой не учеше нас, а явно и днес не иска да научи децата, че Левски не е светец, но е политически мислител, който е надбягал времето си с няколко обиколки, с едни от най-модерните за времето си тези за държавата в Европа. Левски е мислител от ранга на Гарибалди и Бисмарк.

Но за разлика от тях Левски знае и как да прилага идеите си на практика.

Мрежата, която създава взима най-доброто от тайните мрежи, създавани до тогава в света. Левски е и хладнокръвен и понякога жесток ръководител, който никога не губи представа за общия интерес и кое е най-важното. Левски вижда България като силна държава в нормалния свят, а не като подопечна на Русия.

Затова днес е много тъжно да строяваме деца в униформи да стоят пред паметника му, вместо да им отделим това време и да им кажем истината за него.

Тя може би няма да ги направи бъдещи войници, но ще ги направи горди българи. Тъжно е, че им даваме клишето, заучения цитат от Левски, а никога не им обясняваме какво означава той.

Защото да разбираш и харесваш Левски не означава просто да носиш пушка, а да вярваш, че тази държава се крепи на правата на всички, без значение дали са в Елин Пелин, Широка лъка или София. И че пушката и униформата идват точно когато трябва да защитиш тези права.

*Текстът е взет от Facebook страница на автора с неговото изрично съгласие. Заглавието е на Chronicle.bg