Георги Мишев: Между нашите политици няма един, който да работи със словото, с писмеността

| от |

От няколко дни книжния пазар е мемоарната книга на Георги Мишев „Мир на страха ни“. В нея той не скрива болката си от случващото се в България.

 

„Сиромашка сухоежбина. Тази стилистика превзе обществените трибуни, превърна се в езика на новия век; в литературния език на добрия вкус мярката на остроумието и елегантният хумор са демоде и все повече се превръщат в спомен. Чалгата, родена инвитро от слободията и полуинтелигентността, тръгна като пародия на кафанския „Стари Земун“, разпространи се и заглуши всичко останало. Възгласът е: Да разпускаме, да се забавляваме! Забавлението до краен предел се превърна в жанр на телевизиите и радиопрограмите, залъгалка за окото е оформлението на таблоидите (освен таблоиди, няма други формати), журналистическият език се изкриви до хъшлашко-каруцарския, авторът пусна „пердето“ и „блъска“ разнопосочно, по рецептата на Ганю Балкански“, пише „Мир на страха ни“.

Известният писател говори пред БНР. Ето какво сподели той:

„Пипалата на Държавна сигурност за съжаление не са отсечени. У нас не се извърши най-важното, което направиха останалите страни от Източния блок – не забраниха у нас комунизма и партията, и ДС и т.н. Това у нас не стана. Това, което ние наричаме преходен период – тези 25 години, това не е преходен период. Това си е един неокомунизъм. Ние си продължихме и продължаваме. И до днес има неща, които ги гледам всеки ден в Народното събрание и Министерския съвет, и в печата – в същия формат продължава да се движи държавата. Номенклатурата, за която Петко Симеонов набляга в речта си, тази номенклатура така ловко се префасонира, така се гримира вече под форма на едно чиновничество, ужким държавно, че тя продължи да управлява и управлява до днес. Тя съсипа още повече това, което не беше съсипано. Тези комисионни, тези пазарлъци с чуждите фирми – всичко това кой го извърши – чиновникът. Това е бившият комунист на държавна служба. Старата държава формално я нямаше, уж имаше вече нова. Обаче нейните органи, нейните дейци продължаваха да действат и до днес под формата и на техните внуци, синове, дъщери.

Ние продължаваме да сме нация с едно неразвито гражданско общество и оттам идват бедите ни, Да не се сърдим, че ни класират все последни или първи по бедност, по нищета. Това е нашето положение и то се дължи и на това, че за 25 години ние не успяхме да излъчим кадърни политици, български истински държавници. Между нашите политици няма един публицист, няма един човек, който да работи със словото, с писмеността“.

 
 

AlphaGo победи най-добрия играч на Го в света

| от chronicle.bg |

Изкуственият интелект AlphaGo надви Ке Жи, известен като най-добрия играч на древната игра Го. Победата за машината на DeepMind и Google е първата в сблъсък от общо три части.

Победата на машината е с половин точка – минималната възможна разлика.

Победата на AlphaGo с 4 на 1 над южнокорейската легенда Лий Се-дол миналата година бе отчетена като истински триумф за разработчиците на изкуствен интелект. Тогава не се очакваше неврална мрежа да може да играе толкова комплексна игра, но изкуственият интелект оспори това птредположение.

Експертите, които са следили първата среща, казват, че не само машината е добра в изучаването на тънкостите на човешките играчи, но и 19-годишният талант Ке се учи от нетрадиционния ѝ подход. Един от ранните му ходове бе определен като наистина гениален и със сигурност срещата ще става само по-интересна.

Вторият двубой в рамките на Future of Go Summit е насрочен за четвъртък, а финалът е в неделя.

Източник: The Verge

 
 

Ед Шийран е сгоден?

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Ръсел Кроу, който е много близък с Ед Шийран, каза, че певецът му гостува „с годеницата си“ Чери Сийборн, когато е в Австралия, съобщи Контактюмзик.

„Запознаха ни общи приятели и когато беше на турне той отсядаше у нас. Сприятелихме се и оттогава е идвал няколко пъти с годеницата си“ – цитира актьора в. „Сън он сънди“.

Ед Шийран е на 26 години. Той е признавал, че с приятелката му Чери „са на път“ към женитба, но още нямат конкретни планове.

„Няма да се женя скоро. Хората непрекъснато ме питат за това. Бих искал един ден да се оженя, но не веднага“ – увери Ед Шийран.

Той е казвал също, че е много щастлив с Чери и двамата почти не се разделят.

 
 

Страшни мъже, модерна телевизия

| от Амелия Понд |

Човек обича да се страхува, макар и понякога да не си признава. Но една неделя е нищо без доза приятни страшни мъже, които искат да те хванат и разкъсат на парчета. Без причина, ей така, просто защото не ги кефиш.

Страшната телевизия и нейните най-ярки персонажи могат да се похвалят, че са докарали повече безсънни нощи в човешката история от всяко друго ентъртеймънт събитие.

Този понеделник един от сериалите, който изкарваше акъла на много от нас през 90-те се завръща. „Туин Пийкс“ е телевизионното събитие на годината. В центъра му, макар вече да го няма, винаги ще остане Боб. Страшният сивокос мъж, който обича да се забавлява с хората е от онези плашещи преживявания, които се помнят дълго.

Той и още четирима приятни младежи са част от нашата скери селекция днес. В галерията горе.

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.