Геополитическият покер продължава

| от |

Путин анексира Крим и прекроява постсъветското пространство така, че да разшири влиянието си над него. ЕС на свой ред заема борбена поза и прави различни анонси. Но имат ли те някакъв истински пълнеж? Анализ на Дойче веле.

Russia_Putin_07a53_image_982w

ЕС и Русия се намират в съревнование. Руският президент Владимир Путин току що създаде Евразийски икономически съюз с Казахстан и Беларус, а ето че еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле вече иска присъединяване на Украйна, Грузия и Молдова към ЕС. „Ако желанието ни да променим страните от Източна Европа е наистина сериозно, трябва да използваме и най-сериозният инструмент за трансформация, с който разполагаме – разширяването“, заяви Фюле в интервю за вестник „Ди Велт“.

Еврокомисарят по разширяването все пак поясни, че не става дума за бързо или незабавно членство в ЕС, а за дългосрочна перспектива. Независимо от това уточнение неговите думи звучат като позициониране срещу Русия – и то в ситуация, в която Путин и без това обвинява ЕС в мераци за експанзия. Това естествено не пречи на Путин самият той да се възползва от всички възможности за разширяване на сферата на руското влияние. Но дали е умно точно сега да се отваря дума за бъдещото пълноправно членство на бившите съветски републики?

Безполезен анонс

„И да, и не“, казва експертът по източноевропейските проблеми Ханс-Хенинг Шрьодер. Перспективата за пълноправно членство на Украйна в ЕС би могла да внесе известна вътрешнополитическа стабилизация в страната. Не бива да се смята обаче, че е възможно нормализирането на ситуацията да се постигне без Русия, тъй като Украйна е особено тясно свързана с Москва в икономическо отношение. „В този смисъл анонсът за дългосрочна европейска интеграция не е много полезен“, казва Шрьодер за Дойче Веле.

Същото мнение застъпва и евродепутатът Елмар Брок от германския Християндемократически съюз /ХДС/. Неговите съображения обаче са по-различни. Вярно е, че разширяването на ЕС е един от най-успешните политически инструменти за гарантиране на мира. „Но разширяването може да продължава само ако не застрашава единството в самия ЕС“, каза Елмар Брок в разговор с Дойче Веле.

Християндемократът обаче съзира опасност за вътрешната спойка на общността, ако страните-членки продължат бързо да се увеличават. Елмар Брок също не изключва пълноправното членство на Украйна, Грузия и Молдова в дългосрочна перспектива, но твърди, че сегашният момент не е подходящ то да бъде анонсирано. И то не толкова, за да не се дразни Русия, колкото заради това, че не бива да се будят напразни надежди у въпросните три държави. Според него първо трябва да бъдат подписани споразумения за асоцииране, след което трите страни да бъдат интегрирани в европейското икономически пространство.

По време на церемонията /29 май/ по връчването на Карловата награда на Херман ван Ромпой в Аахен, Украйна, Грузия и Молдова изразиха настойчиво желание за по-силно сближаване с ЕС. Особено настоятелен беше молдовският премиер Юрие Лянка, който заяви, че европейската интеграция е въпрос от екзистенциално значение за неговата страна. Украйнският премиер Арсений Яценюк също подчерта желанието си за задълбочаване на връзките с ЕС – съюз, в който по думите му никой не се опитва да променя националните граници.

Чист геополитически проект

Експертът по проблемите на Източна Европа Шрьодер предполага, че управляващите в Кремъл възприемат като заплаха изказвания като тези на еврокомисаря Щефан Фюле, поради което ги инструментализират за свои цели. Според експерта, Путин в момента и без друго няма повод да променя политиката си, защото във вътрешнополитически план тя му носи дивиденти:

„Особено анексирането на Крим значително повиши популярността на сегашното руско ръководство сред местното население“, казва Ханс-Хенинг Шрьодер. Владимир Путин е на път да циментира влиянието си в региона, включително и с помощта на Евразийския съюз, към кой се присъединиха още Беларус и Казахстан.

„Съществуват редица регионални организации, с които Русия се опитва да прекрои постсъветското пространство така, че да може да упражнява и по-голямо институционално влияние“, казва Шрьодер. Голямото бяло петно в Путиновия проект си остава обаче Украйна. „Опитите да бъде привлечен Янукович към Митническия съюз с щедри финансови обещания, бяха опити за разширяване на сферата на влияние“, казва Шрьодер. Затова и Евразийският икономически съюз е чист геополитически проект. Показателно в това отношение е, че Русия осъществява 50 процента от външната си търговия с ЕС, а едва седем процента – с Казахстан и Беларус.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

British Airways планира днес да възобнови обслужването на полетите

| от chronicle.bg |

Британският авиопревозвач British Airways се готви днес да обслужва „почти нормално“ полетите си на летище „Гетуик“ и „повечето“ полети от „Хийтроу“ след тежкия компютърен срив, който предизвика хаос в трафика през уикенда.

Ще има някои нарушения в разписанието ни за неделя, тъй като самолетите и екипажите ни по света не са на място, съобщи компанията в ранните часове на днешния ден в Twitter, извинявайки се сериозните нарушения вчера. British Airways призовава пътниците да не се отправят към летищата, освен ако полетът им не е потвърден.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.