Газ от САЩ вместо от Русия?

| от |

Покрай кримската криза енергийните дебати в САЩ набират все по-голяма сила, пише Дойче веле. Не само републиканците искат да използват износа на американски газ като оръжие срещу Владимир Путин. Но кога той ще може да потече към Европа?

163468919gazprom

От прахосник на енергия Съединените щати искат да се превърнат в износител на такава. Президентът Барак Обама пък влиза в ролята на арабин, поне когато става въпрос за темата за горивата. „Вижда се, че ние сме като Саудитска Арабия, що се отнася до земния газ. Имаме големи запаси“, казва той. Факт е, че увеличеният добив на шистов газ носи на Америка ново самочувствие. Страната планира да влезе сред водещите енергийни доставчици наред със Саудитска Арабия още през 2020 година.

Изгледите за увеличаване на количеството на нефт и газ, добивано в САЩ, се възприема от някои конгресмени като шанс за оказването на натиск спрямо руския президент Владимир Путин. В контекста на кризата в Украйна най-вече републиканците смятат, че горивата са основно оръжие в новата студена война. „На първо място става дума за оказването на подкрепа за енергийните потребности на Европа и Украйна“, казва консервативният конгресмен Робърт Питинджър в интервю за Дойче Веле. Той е убеден, че доставките на втечнен газ от САЩ и от съюзниците в Близкия изток, като Кувейт, биха могли да допринесат много за увеличаването на независимостта на Източна Европа от руския газ. Той не крие, че някои инфраструктурни и логистични проблеми все още не са решени. „В най-близко бъдеще обаче и това ще се случи“, казва той.

Кризата в Крим като шанс

Засега Съединените щати не изнасят земен газ. Фирми като „ExxonMobil“ обаче отдавна настояват пред американското правителство да им предостави необходимите разрешителни за строителството на износни терминали. Все повече републиканци подкрепят тяхното искане. „Президентът би могъл веднага да даде ход на нашия газов износ“, призова говорителят на мнозинството в Камарата на представителите Джон Бейнър. „Обама трябва само да вдигне телефона и да даде съответните разпореждания. През последните три години сме дали единствено разрешения за три износни терминала за втечнен газ“, казва Бейнър и обяснява, че в министерството на енергетиката чакат още 24 заявки.

Според републиканците, кризата в Крим осигурява достатъчно аргументи за максимално бързото стартиране на строителните проекти. „Политически погледнато предложението на американците, и най-вече на републиканците, за стартирането на газови доставки от Америка за Европа и конкретно за Германия, е стратегическо“, казва ръководителката на вашингтонското бюро на фондацията „Бертелсман“ Анете Хойзер. То представлява ясен сигнал към Кремъл и Путин.

„Но дори американското правителство незабавно да предостави разрешителните, приложението на плановете за доставки на газ за Европа не би могло да се реализира скоро. В момента втечнен газ може да се изнася само от едно американско пристанище“, обяснява Хойзер. „Освен това трябва да се знае, че американците имат дългосрочни договорни задължения да изнасят втечнения газ на първо място за Азия – за Южна Корея, Япония и Индия. Важно е също така да се отбележи, че засега европейците не разполагат с капацитети за усвояването на този втечнен газ“, добавя тя.

Горивото като средство за натиск?

В САЩ повечето одобрени терминали за износ на газ са в най-началния етап на строителството. Единствено този в Луизиана би могъл да бъде пуснат в експлоатация през следващата година, докато останалите няма как да заработят преди 2017-та. От другата страна на Атлантическия океан нещата изглеждат по сходен начин: пристанища, през които би могъл да се внася втечнен газ, има само във Франция, Испания, Белгия и Холандия. „Американските дебати по темата набират все по-голяма сила. Тук става дума и за нови търговски маршрути в един променен в геополитически план свят“, посочва Анете Хойзер. „Европейците са разработили първоначалните планове. Но предполагам, че кримската криза ще допринесе за актуализирането на въпроса за енергийната независимост на трансатлантическия алианс“, добавя тя.

Карлос Паскуал, който е бивш американски посланик в Украйна, а от 2011 е ръководител на отдела за енергийните запаси във външното министерство във Вашингтон, дава следната оценка на ситуацията: „Покрай промените на световните пазари все повече констатираме необходимостта от създаването на глобален газов пазар“. Според него въпросите, свързани с осигуряването на газ, отдавна не са географски ограничени, а са се превърнали в глобални.

Паскуал твърди, че през последните три години той и неговият отдел са подпомогнали Украйна да намали с една трета зависимостта си от руския газ – до 60 процента. Освен това са свързали други източноевропейски страни с нови доставчици на горива – например от Африка. „В дългосрочен план и Германия ще бъде поставена пред подобен избор“, смята политоложката Анете Хойзер. „Независимо от това как ще приключи кримската криза, е ясно, че темата за енергийната независимост е в челото на европейския дневен ред“, казва тя. „И в бъдеще европейците, и най-вече германците, ще бъдат изправени пред въпроса дали ще искат да получават необходимите им горива от руснаците или от американците“, добавя Хойзер.

 

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

5 знака, че сте по-интелигентни от средното

| от chronicle.bg |

Знаете какво казват за глупавите хора: че да си тъп е като да си мъртъв: само другите страдат. Ако сте от онези, които страдат, прочете тези 6 признака, които вероятно значат, че сте по-умни от повечето хора. Ако е така, ви съчувстваме искрено.

Психични разстройства

Според нови проучвания психичните разстройства може да бъдат цената, която някои хора плащат за високата си интелигентност.  Психолозите са открили, че по-високото IQ в детска възраст корелира пряко с шанса за отключване на биполярно афективно разстройство в юношеските години. Новото проучване налива масло в дискусията за връзката между интелигентността, креативността и психичното здраве.

Тревожност

Хората с по-висок интелект са по-склонни да развият тревожност в някакъв момент от живота си. Най-вероятно тревожността се е развила заедно с интелигентността – като защитен механизъм в древните времена.

Нови идеи

Интелигентните хора обикновено са по-склонни да раждат нови идеи. В исторически план това включва например отхвърляне на суеверията и намиране на нови начини на организиране на обществото. Според едно изследване тази хипотеза се потвърждава от това, че по-интелигентните личности по-често са атеисти и либерални в политически план. Същото проучване показва, че млади хора, които описват себе си като „много консервативни“ имат средно IQ около 95, докато онези, които се определят като „либерални“ са с IQ 106.

Самотници

Колкото повече хората с интелект над средния общуват с други хора, толкова по-малко задоволени се чувстват те от живота. Проучване по темата възприема идеята, че социаизирането обичайно прави хората по-щастливи. Но не и за много умните: при тях то носи по-скоро отчаяние, чувство за отцепеност и може да доведе и до депресивни настроения.

Късно ставане

Стоенето в будност до късно и късното отлепване от леглото не са симптоми на обикновен мързел, а на висок интелект. Психолози изследват навиците, които се отнасят до режима сън-бодърстване на 20,745 подрастващи американци и установяват, че в работен ден от седмицата „тъпите“ си лягат към 11,41ч. и стават към 7,20.

Обратно на тях, онези с по-високо IQ си лягат средно в 12,29ч. и стават в 7,52ч. През уикенда различиките са дори още по-очевидни.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.