Гаврило Принцип – герой или терорист?

| от |

Гаврило Принцип е човекът, който убива престолонаследника на Австро-Унгария и така предизвиква пламването на Първата световна война. Герой ли е той – или по-скоро терорист? Дойче веле се опитва да потърси отговора на този въпрос 100 години по-късно.

На него е кръстена една от улиците в центъра на Белград: Гаврило Принцип – човекът, който на 28 юни 1914 година убива в Сараево престолонаследника на Австро-Унгария Франц Фердинанд и неговата съпруга. Улицата с неговото име неслучайно е в центъра на сръбската столица – сърбите го почитат като национален герой.

sarajevo-murder

В много други държави обаче той е смятан за терорист, за убиец, предизвикал Първата световна война. И тъй като приближава 100-годишнината от събитието, дебатите по въпроса пламват с нова сила: героична или престъпна е постъпката на Гаврило Принцип?

Еднозначен отговор няма

Целта на Принцип е освобождаването на Босна от господството на австрийския император и създаването на независима югославска държава. А атентатът е средството за постигането на тази цел. Според историка Холм Зундхаузен, въпросът дали целта оправдава средствата е безсмислен. Тъй като отговорът на въпроса дали Принцип е герой или терорист зависи най-вече от гледната точка.

„За едни той е терорист, за други – борец за свобода“, обобщава на свой ред историкът Кристофър Кларк. Днес под понятието тероризъм се разбират нападенията срещу т.нар. „меки“ цели, тоест – жени, деца или търговски центрове, обяснява Кларк в интервю за Дойче веле. „Само че Гаврило Принцип и неговите съучастници не са искали да убият невинни хора или пък да предизвикат всеобщ шок и ужас – тяхната акция е била насочена единствено и само срещу политическия елит на Австро-Унгария. В този смисъл те не са терористи според съвременното значение на думата“, казва Кларк.

Сръбският писател Владимир Кечманович няма никакви съмнения по въпроса: за него изстрелите от Сараево са били в името на свободата. От което следва, че Принцип се явява герой. „Как другояче бих могъл да нарека човека, който се е пожертвал по такъв начин?“, казва Кечманович. В организацията „Млада Босна“, в която е членувал Принцип, винаги се е подчертавало, че той е убил един тиранин. Историкът Зундхаузен е на друго мнение – той подчертава, че Франц Фердинанд в никакъв случай не може да бъде наричан тиранин. Точно обратното дори, казва Зундхаузен: „Той е бил монарх, който се е застъпвал за реформи“.

640px-Princip_Gavrilo_grafit

В дискусията се включва и драматуржката Биляна Сръблянович, която наскоро постави във Виена драмата си „Принцип (този гроб ми е тесен)“. „Гаврило Принцип е бил преди всичко революционер, който се е борел за освобождението на окупираната си родина. Тоест, изстрелите от Сараево са революционен акт, който за съжаление е бил насилствен“, казва Сръблянович. Според нея Принцип е по-скоро жертва на сръбския таен съюз „Черна ръка“, възползвал се от атентата за своите си националистически цели. „Принцип не е знаел, че неговите справедливи идеи са били манипулирани от тази организация“, посочва Сръблянович.

Повод или причина е атентатът?

След атентата австро-унгарският Съвет на министрите взима решението да постави на Сърбия неприемлив ултиматум, след чието отхвърляне да се прибегне до военна сила. Войната започва само 37 дни по-късно, а германският кайзер Вилхелм Втори обещава на Виена военна подкрепа в случай на нападение срещу Сърбия.

Само няколко дни по-късно във войната се включват и Русия, Франция и Великобритания. „Великите сили са пресметнали рисковете и евентуалните изгоди и в крайна сметка са се произнесли в полза на войната“, казва историкът Кристофър Кларк. Поради това в повечето случаи атентатът от Сараево се определя като искрата, предизвикала световния пожар, а не като причина за Първата световна война. „Би било абсурдно и смешно за избухването на войната да бъде обвинявана Сърбия“, подчертава Кларк.

Същевременно обаче в новата си книга „Сомнамбули“ Кларк пише, че атентатът от Сараево е бил нещо повече от предтекс за войната. „Преди събитията в Сараево, във Виена привържениците на мира са били с по-силни позиции от поддържниците на войната. Но след атентата същността на австрийската политика се променя коренно, тъй като най-големият привърженик на мира – Франц Фердинанд – замлъква“, твърди Кларк.

Според сръбския писател Кечманович, подобни изявления представляват един вид „ревизия на историята“. Западните историци се опитват да омаловажат „германската вина“ и да прехвърлят отговорността на „сърбина Принцип“. Много лесно е да стовариш вината върху страна като Сърбия, която след войната в Югославия през 90-те години се възприема като олицетворение на злото, казва Кечманович.

Когато става дума за „сръбската вина“, Биляна Сръблянович не спира да повтаря, че всъщност Гаврило Принцип не се е чувствал сърбин. Заради тези изявления белградската преса я упреква, че искала „да открадне сръбския герой“. На подобни упреци Сръблянович отговаря така: „Принцип е бил убеден югославянин. Никого не искам да крада“.

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той

 
 

Мастифът Марта е най-грозното куче в света

| от chronicle.bg, БТА |

Мастиф, който тежи 56 кг и е кръстен Марта, бе обявен за победител в 29-ия ежегоден конкурс за най-грозното куче в света, организиран в Петалума, Калифорния.

Неаполитанският мастиф Марта бе фаворит за спечелване на титлата още от началото на конкурса, като често се просваше на земята с клюмнала глава, когато се предполагаше, че е наблюдаван. „Марта бе спасена, когато бе почти ослепяла. След няколко хирургични интервенции тя възвърна зрението си“, заяви собственичката й Шърли Зиндлър.

Шърли и нейният домашен любимец получиха като награда 1500 долара и пътуване до Ню Йорк, за да се появят пред медиите.

16-годишният Моу, който е кръстоска между брюкселски грифон и мопс и бе най-възрастният участник в конкурса, зае второ място. Той е загубил зрението и слуха си, но има остро обоняние.

Миналата година победител стана 17-годишно женско чихуахуа.

 
 

Сериалите, които гледаме, когато ни е топло

| от |

Лято е. Топло е. Потно е. Хубаво е.

Докато още не сме се насочили към безбрежните плажни висини, където ще пием коктейли, бири и други субстанции и ще се излежаваме на плажа, се забавляваме с малко телевизия.

Защото телевизията е киното, което може да си гледате вкъщи винаги и по всяко време.

Ние сме избрали пет готини сериала, които си пускаме стане ли топло. От задължителната cheesy класика „Спасители на плажа“ до новия сезон на Wet Hot American Summer – имаме всичко.

Вижте ги горе в галерията.

 
 

Гъзи, бузи, буцуни: мина ли времето на „Ъпсурт“?

| от chronicle.bg |

Феновете на Ъпсурт чакат всеки техен летен хит с нетърпение. И нормално.

Не сме забравили как драскахме листото на марихуаната и текста на „Нон-стоп“ в тетрадките си през 1999 г. Не сме забравили и как целият български народ се напомпа с национална гордост от това, че шкембето в неделя сутрин бе възпято. Никога преди това музиканти или поети не бяха издигали на пиедестал шкембе чорбата и рефренът на „Неделя сутрин“ завинаги влезе в езиковата артилерия на българите. Може и да имаше леко шокирани индивиди от старата генерация, която не можеха да преглътнат текста на „Хвани ме за тръбата“. Но пък и ние вече отричахме „Щурците“ и „Диана експрес“. И „Ъпсурт“ бяха символ на борбата между две поколения.

През 2001-ва всички пеехме с тях и Васко Найденов „нон стоп масури има ли луди питай Тони Джи. Чекай малко скъпа, давай салати. Колко нестандартен съм, питай Кати.“. Ъпсурт се катереха нагоре към сърцата на хората и изобщо нямаше изглед да спрат.

Албумът им „PopFolk“ от 2003-та не беше най-силния момент в творчеството им, но след това дойде 2005 г. и цяла София вибрираше в порочността на „3 в 1″. Всеки има свой личен спомен с фразата „мацки винаги има жадни, с майни имаме малки тайни. Южни душици непослушни, морски и софиянки. Две отворени дърти чанти, отварям – скърцат панти. Неочаквана комбинация, не 3, а 2 в едно – фелацио.“ Дори не можем да си представим колко бири са се изпили на тази песен, колко неща са се изпушили и колко хора са се забили, докато са я слушали.

Изобщо 2005-а бе златна година за Ъпсурт. Тогава Хазарта изпя „жълти зъбки и нерви лабави, не гепи кабели, гепи кабари/ Като стрида в маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките“ в парчето „Колега“ и всички пяхме с него. Песента неслучайно бе определена за химн на народа. Същата година се роди и сингъла „И твойта майка също“ с Белослава, който стана част от саундтрака на едноименния филм. И всички бяхме горди.
Текстовете на „Ъпсурт“ бяха поезия висша категория. В лириката им бъкаше от препратки, които караха хората да си задават въпроси. Беше необходимо леко интелектуално усилие, за да разбереш, че хората не звънят по телефона с фонокартите си в тоалетната. С всеки техен пореден албум, стилът на изразяване в текстовете се подобряваше мощно и Ъпсурт се превърнаха в икони.
След известен период на творческо затишие, „Ъпсурт“ се завърнаха на бял кон с „Ослушай се“ през 2013-та и сингълът им отново кънтеше във всички барове. Освен яките мацки, въртящи крака на пилон, в песента отново имаше запомнящи се фрази и социална нишка, макар и тя да не можеше да се мери с „Колега“.
И като отново стана дума за „Колега“… може би е време да чуете новата песен на Ъпсурт:

Мдам. Никога няма да спрем да обичаме „Ъпсурт“, както никога няма да спрем да харесваме захарен памук, макар че знаем, че е вреден, а не е и толкова вкусен. Пораснахме с техните рими, говорим с техни думи и никога няма да ги оплюем с чисто сърце. Освен това, още утре по улиците ще минават кабриолети, от които ще кънти „Големо дупе, мамо, ме гони, големо дупе“. И в морските барове много пияни хора ще пеят „Гъзи бузи буцуни буцуни гъзи бузи“.

Но трябва да признаем, че този път „Ъпсурт“ не са се постарали. И опасно се въртят около границата, която дели техния хип-хоп от този на Криско бийтс. А ако я прекрачат, отиваме „дома на бира и миш-маш“ и си режем вените.