Гаук помоли за прошка, гърците казаха: „плащайте!“

| от |

Шамар вместо благодарност за едно малко закъсняло признание. Това получи германският президент Йоахим Гаук по време на официалната си визита в Гърция. Гръцкото поведение бе смело, но и нагло, коментира Спирос Москову от Дойче веле.

0,,17482822_303,00

Скоро ще се навършат 70 години от края на Втората световна война. През всичкото това време гърците напразно чакаха официално извинение от Германия за изършените от нацистите военни престъпления. И ето, че все пак го дочакаха – по време на двудневното си посещение в Гърция германският президент Йоахим Гаук направи тази стъпка. В малкото планинско селце Лигядес, където през 1943 година войници от Вермахта зверски избиват 80 цивилни граждани, Гаук поиска прошка от името на Германия. Името на Лигядес отдавна е елемент от историческата памет на Европа, заедно с други печално известни места като Орадур сюр Глан във Франция и Лидице в Чехия.

Странности на гръцката политическа култура

Много от потърпевшите страни обаче и до ден днешен свързват въпроса за вината на Германия предимно с исканията за изплащане на репарации. Това не е по-различно и в Гърция. По време на официални държавни визити обаче не е прието гост и домакин да демонстрират публично различията си по въпрос, който на всичкото отгоре е и извън техните правомощия. Не обаче и в Гърция, която познаваме като страна с по-различна политическа култура. Гръцкият президент Каролос Папуляс повдигна пред германския си гост и въпроса за репарациите от войната. Направи го по време на официалните разговори между двамата в Атина. Гаук нямаше какво друго да направи, освен любезно, но твърдо да отклони искането на своя домакин.

Ако помощниците на Папуляс си бяха свършили добре работата и го бяха посъветвали да не прави подобно нещо, щяха да му спестят неудобството да изслуша твърдия германски отказ. Едва ли има човек в Гърция, на когото вече да не му е станало ясно, че шансовете на Гърция да получи още репарации от Германия са нищожни. В крайна сметка Атина навремето сама се съгласи да подпише с Германия договора от 1960 година, според който Берлин изплати на гръцката държава сумата от 115 млн. дойче марки като компенсация за жертвите на германската окупация по време на войната. В същото време Гърция пък се задължи да не предявява други искания към Германия.

Демонизирането на Берлин

Преди няколко дни на гръцкия външен министър Евангелос Венизелос бе предаден поверителен документ, в който се настоява за предявяване на нов иск за репарации към Германия. По този повод министърът беше принуден да признае, че подобен иск не може да бъде защитен с никакви юридически аргументи.

Това обаче не пречи на гръцките политици редовно да се връщат към темата за репарациите от войната, използвайки я като политически инструмент. И без това много гърци са убедени, че Германия е виновна за страданията на много хора в днешна Европа поради това, че им налага своята строга политика на икономии.Това демонизиране на Берлин само допълва представата на гърците за вечната вина на Германия от времето на Втората световна война. Сега наблюдаваме как утвърдените гръцки партии, съсипали страната със своята безотговорност, прахосване на обществени средства и клиентелизъм, отново започват да сочат Германия с пръст. А за подобно изопачаване на фактите е нужна не само известна смелост, но и голяма доза наглост и безочие.