Гърция може би се съвзема

| от |

Последните новини от Гърция са изненадващо добри: за първи път от въвеждането на съответната статистика преди 66 години, страната експортира повече стоки, отколкото внася от чужбина, предава Дойче веле. Но достатъчно ли е това?

greece-summary_2219367b

За първи път от 66 години насам Гърция за първи път регистрира излишък в търговския си баланс. Професорът по икономика Панайотис Петракис обяснява пред Дойче веле кои са основните причини за това: „На първо място увеличените с 15 процента приходи от туризма, на второ – намаляването на разходите за внос на енергия и за отопление, на трето – стабилизацията на гръцкия износ като цяло“. Дали обаче излишъкът ще се запази, предстои тепърва да се установи. Гръцката икономика е силно зависима от вноса. След като се съвземе от кризата неизбежно ще нарасне и търсенето на вносни стоки, обяснява професор Петракис.

Според него обаче бумът в туризма ще се задържи, тъй като хотелиерите са намалили разходите. Оспорваната стратегия на „вътрешно обезценяване“ в туристическия бранш чрез редукция на цените се е оказала успешна, смята професорът и си позволява една малка шега: съгласно статистическите данни в момента Гърция се числи към държавите, които имат търговски излишък – като Германия или Китай. Естествено никой не би се посмял да твърди, че постиженията на гръцката икономика се доближават до тези на германската, допълва икономистът.

Борбата срещу двойния дефицит

Експертите посочват като основна причина за тежкото икономическо положение на Гърция т. нар. „двоен дефицит“, а именно фактът, че страната обичайно отбелязва дефицит и в търговския, и в платежния баланс. Или – гърците не само потребяват повече, отколкото произвеждат, но и държавата трупа дългове, за да може да си позволи повече.

Напоследък има блези, че по отношение на държавните дългове гръцкото правителство явно е поело по верен път. Причината – за пръв път от 11 години насам Гърция има известен излишък в бюджета, т.е. приходите надвишават разходите.Тук също е важно дали тенденцията ще се задържи и да не става дума за еднократен временен успех, изтъква професор Петракис. Ако правителствената прогноза за положителен, макар и минимален растеж през тази година се потвърди, това със сигурност ще е добър знак, смята икономистът.

23 април – денят на истината

Кредиторите все пак предпочитат да изчакат, преди да похвалят напредъка на Гърция и да обещаят следващи финансови помощи и облекчения. Предстои най-напред оценката си за развитието в Гърция да дадат експертите от т.нар. „Тройка“ /ЕС, ЕЦБ и МВФ/, които ще изготвят своя доклад до края на март. За най-важна дата засега е смятан 23 април, тъй като на този ден Европейската статистическа служба ще оповести данните за дефицита в страните-членки на еврозоната и правителството в Атина се надява, че тогава официално ще бъде потвърден обратът, настъпил в Гърция.

Критиците обаче подчертават, че минималният излишък е възможен само поради това, че държавата не плаща или плаща с голямо закъснение сметките си. Според професор Петракис става дума за непокрити държавни дългове на стойност между седем и осем милиарда евро. Икономистът отбелязва също, че най-важно е да не се допуска по-нататъшното нарастване на тази сума.

Надеждата за подем е факт

Позовавайки се на изпълнението на изискванията за икономии, правителството на Антонис Самарас настоява за данъчни облекчения – и то още преди евроизборите. Кредиторите обаче са сдържани и от своя страна изискват реформи, най-вече в трудовото право и в защитата на конкуренцията.

При всички случаи правителство трябва да подходи предпазливо и да дозира мерките за икономии по-добре, за да не застраши крехките надежди за подем, казва търговецът Димитрис Арменакис, който е и шеф на Търговската камара в региона Атика. Той определя необходимостта от ограничения в потреблението, особено на вносни стоки, като пазарно „прочистване“: „За мен това не е ограничение, а по-скоро рационализиране. Не може ние, така да се каже, да изкупуваме Китай, както се е случвало преди“, посочва бизнесменът. Потребителите, които през отминалите години са харчили със замах, сега си понасят последствията и трябва да се примирят със съкращенията на заплати и пенсии.

 
 

Сините очи и големите амбиции на Себастиан Курц

| от chronicle.bg, по Haaretz |

Поддръжниците му го виждат като бъдещето на страна, която досега винаги е гледала предимно към миналото, отколкото към бъдещето. Противниците му го виждат като обикновен кариерист, жаден за власт.

Където и да е истината, малцина австриици оспорват това, че техният 31-годишен външен министър, Себастиан Курц, вече остави дълбока следа в историята на централноевропейската държава. След агресивна кампания и спечелени предсрочни парламентарни избори, той стана най-младият министър-председател на страната и един от най-младите лидери в Европа.

Мъжът с детско изражение и арийска осанка омая населението. Спиран е на улицата, хората си правят селфита с него, други искат автографи, сякаш е кинозвезда. Младостта се отразява в небрежния му подход към работата. Политикът е известен с това, че настоява да го наричат Себастиан, вместо „господин Министър“. Някои австрийци дори отиват по далеч, обръщайки се към него с умаленото Басти. Ако се возите в самолет за Австрия е напълно възможно той да седне на мястото до вас. Според ново решение, представители на чужди правителства и техните началници следва да пътуват в икономична класа, вместо в бизнес класа.

Нека обаче нищо от това не ви заблуждава. Себастиан Курц е повече от поредния политик с грабващо бебешко лице. Зад сините очи се намират увереността, лидерските качества и големите амбиции на един млад политик, когото все по-често ще виждаме редом до световните лидери с побелели коси.

Роден е през 1986 година и завършва гимназия през 2004 година. Следва право, но прекъсва, за да се посвети на политическата си кариера. Започва на общинско ниво, влизайки в Градския съвет на Виена през 2010 година. Може би единствената част от биографията му, която би искал да изтрие е именно от този период. Слоугънът на кампанията през 2010 година е „черното е готино/секси“. Във видеото 23-годишният кандидат се вози в Хамър, придружаван от жени с изкусителни форми. Фокусът е върху гърдите им. Една от спирките в клипа е клубът Мулен Руж, където е организирано черно „готино/секси“ парти. По-късно Курц излиза на улицата да раздава презервативи, обяснявайки как е загубил девствеността си на 15 години. По време на сегашната му кампания това му беше натяквано неколкократно и противниците го използваха, за да го компрометират.

Големият скок идва през 2011 г. Тогава Курц става директор на отдела по интеграция в министерството на вътрешните работи. „Виждам себе си като човек, при когото имигрантите да идват за помощ“, казва той тогава, опитвайки се да изгради нов имидж на Австрия, като гостоприемна страна за чужденците. С изкачването по стълбите на властта обаче, възгледите му се променят. През 2013 година, когато заема поста на външен министър и хиляди имигранти нахлуват в страната, той започва да говори за опасностите на масовата имиграция. Промените в идеологията му политолозите обясняват с помъдряването, което неминуемо се появява, колкото по-големи стават отговорностите на съответния пост. От другата страна са коментарите, които го определят като човек, желаещ да се издигне до властта, използвайки крайнодесни подходи. Също така е привърженик на идеята за ограничаване на преференциите, които Европейският съюз дава на имигрантите.

Негови са решенията за спирането на външните средства за построяването на джамии и забраната на бурки на обществени места. „Искаме ислям в австрийски стил, а не такъв, диктуван от други държави“ е аргументът му.

Един от най-напрегнатите моменти в кариерата му и изпитание за качествата му , е през 2016 година, когато затваря Балканския бежански коридор. Първоначално решението е остро критикувано и изглежда като действие срещу най-силната жена в днешна Европа – Ангела Меркел. Самата тя е известна с отворената си политика към бежанците, позволявайки на близо половин милион имигранти да влязат в Германия. С течение на времето обаче възгледите се променят и Меркел признава, че това е било правилното решение.

Твърдата му позиция се появява и по отношение на Турция. Австрийският политик се изказва остро против президента на Турция, Реджеп Таийп Ердоган, твърдейки, че в него се наблюдават „диктаторски тенденции“. През юли тази година, той отказа на турския министър на икономиката да лети до Австрия за церемония по случай една година от преврата в Турция. В момента политикът е за прекратяване и на преговорите за членството на Турция в Европейския съюз.

Излишно е да споменаваме, че тази година е най-напрегната в кариерата му досега. Преди няколко месеца, преди да навърши 31 години, Курц беше избран за лидер на Австрийската народна партия. Шокът дойде, когато той обяви, че се оттегля от коалицията със социалдемократичната партия , довеждайки Австрия до ситуация на предсрочни парламентарни избори.

Във видеото в кампанията го виждаме как изкачва планина. Посланието е: „Правилният път не е задължително лесен. Да постъпваш правилно е ситуация, в която често си сам.“ А слоугънът в кампанията му  за лидер на партията беше: „Време е за нещо ново“. Предстои да видим какво ще е това ново, освен затягане на мерките по отношение на нелегалната имиграция – това вече е ясно, че е един  от най-големите му приоритети.

 
 

„Да убиеш присмехулник“ и други лоши заглавия от книгите

| от chronicle.bg |

След като американците изключиха „Да убиеш присмехулник“ от програмата в училищата заради повтарящата се дума „негър“, всички си отдъхнахме, че нещата тръгват в правилна посока.

Но това е само началото на политическата коректност, която трябва да погълне творческата продукция.

Ето няколко предложения за преименуване заглавията на други книжни класики, които, като се замислим, не звучат угодно на цялото население на Земята:

 „Борба за територия и мир“

„Война“ е лоша дума. Това е нещо, от което трябва да се страхуваме и като всяко нещо, от което се страхуваме, да не го назоваваме. Както правят героите от „Хари Потър“ с Волдемор. Та нека бъде „борба за територия“.

„Умствено изостанал в тежка степен“

„Идиот“ е обидна дума. А нейният еквивалент в учебниците по психиатрия е „умствено изостанал в тежка степен“. Та хайде да не се обиждаме. И Достоевски ще се съгласи, че „идиот“ не звучи добре в рамките на съвремието.

„Десет малки афроамериканчета

Какво е това „негърчета“? Срам за българските преводачи.

„Трима души в една лодка (като броим и кучето)“

Ей! И животните имат права!

„Възрастният мъж и морето“

„Старец“ звучи грозно. Каква е тази дискриминация на възрастните?

„Материално подсигурен и нуждаещ се от финансова помощ“

„Богат, беден“ всява класови различия и конфликт между слоевете

„Прекратяване на жизнените функции край Нил“

Думата „смърт“ не е хубава.

„Мемоарите на една репресирана жена“

Гейшите все пак не са виновни, че са проститутки, животът ги е принудил.

От българските класики също има какво да се желае, що се отнася до коректност.

„Под игото“, например, следва да се прекръсти на „Под османското присъствие“. „Маминото детенце“ може да обиди 30-годишните, които живеят с техните и е по-добре да се преименува на „Момчето, което обичаше майка си“, а за „Крадецът на праскови“ да не говорим. Да не искате някой да реши, че е хубаво да се краде?

 
 

Най-гиздавите SUV автомобили на Автосалон София

| от chronicle.bg |

SUV автомобилите отдавна излязоха от калните пътища и влязоха по тесните, софийските улички. В началото това ни дразнеше, но впоследствие чарът на вдигнатите, едри коли ни спечели.

На автосалон София SUV колите доминират категорично. В галерията може да видите най-атрактивните от тях.

 
 

Страх ли ви е? Серийните убийци, които харесваме

| от |

 

 Изобретателното убийство на друг човек привлича хората към историята като мухи към лампа. Най-люпобитното нещо според жадната публика, разбира се, е убиецът.

Колкото е важно кой хваща злодея, така е важно и кой всъщност е този злодей. Светът на лошите хора познава хиляди примери на зли мъже и жени, които убиват без капка емапия в себе си. Те ще ви накълцат и разчленят преди да сте изпили кафето и ще го направят с удоволствие.

Светът на киното, което обича да черпи вдъхновение от реалността, може да се похвали с няколко много приятни примера на лоши момчета, които кълцат други момчета. Често и момичета.

Светът на серийните убийци е любим на седмото изкуство. Там те намират почва, в която да бъдат посяти и да пораснат кървави и неприятни, за да държат будни дълго нощем, онези които са решили да ги изгледат.

От тази седмица нов сериен убиец намира място на голям екран. Това е Снежния човек. Покрай киноадаптацията по романа на норвежкия автор Ю Несбьо, ние си припомняме онези серийни убийци на голям екран, от които косата ни се изправя.