„Фронтова линия“ пусна тайни кадри от Северна Корея

| от |

Предаването Frontline („Фронтова линия“) на американския обществен тв канал PBS излъчи тайно заснети кадри от най-изолираната държава – Северна Корея, пише сайтът offnews.bg. Екипът на престижната продукция е работил в сътрудничество в японски тайни агенти, които в продължение на шест месеца са набирали информацията с риск за живота си.
NKOREA-POLITICS-KIM

Акцентът на Frontline е върху живота на обикновения севернокореец. Документалният филм се опитва да отговори на въпроса надига ли се революция в съзнанието на поданиците на Ким Чен Ун, като описва конкретни проявления на дисидентството в ежедневието. Такава е историята на мъж, работил за правителството като пропагандатор. „Израснах щастливо дете. Нямах база за сравнение за това кое е добро и кое лошо. Първата ми работа бе да пиша статии и информационни материали за успехите на севернокорейците над южнокорейците. Трябваше да съчинявам и епични поеми за Върховнич водач“, разказва той. Статутът му на доверен държавен служител по-късно му отваря достъп до книги и публикации от Южна Корея и така идва осъзнаването. „Чувствах се все по-сам, като виждах колко сме изостанали в сравнение с тях“, споделя човекът.

Наложеният от Ким II и Ким III монопол върху информацията постепенно, макар и леко, започва да се пропуква благодарение на новите технологии и миниатюрните носители като USB устройствата. Според експерти номенклатурата има практика да си разменя флашки с чужди филми или тв предавания. Мобилните телефони се регистрират от държавата и международните разговори са забранени, но находчиви севернокорейци са успели да ги настроят за повиквания до Китай и продават обаждания на черно. Проф. Виктор Ча, който по времето на Джордж Буш-младши оглавява азиатската секция на Националния съвет за сигурност, споделя, че информацията в Северна Корея в момента е вид обществена валута. „Ако искаш да се включиш в общ разговор с приятели, обикновено трябва да споделиш нещо за живота навън. Информацията „отвън“ е на мода“, казва професорът.

Проблемът според него е, че макар независимото мислене да се заражда, е трудно то да прерасне в протест, защото държавата преследва всички негови прояви.

Проф. Дейвид Канг от Института по кореистика към Южнокалиформийския университет също смята, че заради трайния ефект от пропагандата не всеки севернокореец би избягал, ако имаше възможност. Много от дезертьорите в Южна Корея първоначално били въодушевени от свободата си, но после у тях се зародило разочарование от материализма и загубата на семейните ценности у съседите. Професорът разказва и виц, разпространен сред избягалите от режима: Вървят севернокореец и южнокореец и виждат как мъж се дави в река. Севернокореецът веднага се притичва на помощ. Южнокореецът звъни на Бърза помощ.
11

Сред дезертьорите в Южна Корея е и пропагандистът, писал някога поеми на династията Ким. Днес той работи на New Focus International – медийна организация, която специализира в разследвания за случващото се в изолираната страна. Северна Корея неведнъж е заплашвала да разруши центъра, но мъжът не се страхува. Казва, че е изживял най-големите си кошмари в родината си и по време на бягството си. Нищо в свободна Южна Корея не би му се сторило по-страшно.

Екипът на предаването е разговарял и със съученик на лидера Ким Чен Ун от швейцарския лицей в Берн, където е учил под прикритието на син на дипломат от Пхенян. Ким III бил с две години по-голям от съчениците си, вероятно за да може да навакса материала и поради слабия му немски.

„Фронтова линия“ описва пет актуални начина, с които поданиците заобикалят ограниченията на диктатурата в ежедневието си:

1. Макар и неофициално разрешен като валута, американският долар се приема на местните тържища. Затова бежанци пускат през границата балони с долари в помощ на сънародниците си. Един долар покрива скромната двудневна прехрана на цяло семейство.

2. Бегълците не отказват медийни участия, вкл. в развлекателни шоу програми и конкурси за красота, излъчвани по телевизията в Южна Корея. Така увеличават шанса роднините им у дома да ги видят.

3. Незаконно гледане на чуеждестранни тв предавания и филми на домашни компютри.

4. Нараства желанието да се оспорват повелите на властта. Наскоро например, след масово недоволство, е била вдигната забраната жените да носят панталони.

5. Твърди се, че в страната функционира мрежа от хора с хенди-камери, които тайни снимат нелицеприятни за правителството кадри – като например универсален магазин, в който нито една от стоките не се продава. Кадрите се събират, за да може при възможност да бъдат предадени на чужди медии.

Премиерата на филма „Северна Корея – секретната държава“ бе на 14 януари. За съжаление видеото не може да се гледа от България заради ограничения за спазването на авторските права.

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.