Френският Национален фронт се готви за властта

| от |

Клер Бърн / ДПА

Резултатите от първия тур на френските местни избори потвърдиха утвърждаването на мястото на крайнодесния Национален фронт в политическия пейзаж. След десетилетно отсъствие от местната политика партията триумфално се завърна във френските градове и села, излизайки начело на вота в 18 общини.

marinelepenjeanmarie

Най-впечатляващият пробив на партията беше в Авиньон, градът на папите през 14 век и домакин на един от най-големите театрални фестивали в Европа. Кандидатът на Националния фронт там Филип Лотио се размина със съвсем малко с мнозинството, необходимо да стане кмет още на първия тур, но малката му преднина пред съперника му от управляващата Социалистическа партия притесни артистичната общност. Директорът на фестивала в Авиньон Оливие Пи каза, че фестивалът няма да има избор, освен да напусне града, ако Лотио спечели в неделя на балотаж. „Не се виждам да работя в кметство на Националния фронт“, заяви Пи. Заплахата му беше широко възприета като неизпълнима не на последно място, защото фестивалът дължи част на престижа си на това, че част от основните му събития се провеждат в папския дворец. Но това изказване хвърли светлина върху притесненията, свързани с това антиимигрантският и антиевропейски Национален фронт да поеме управлението, независимо от напредъка на Марин льо Пен да освободи партията от демонизирания й образ.

Тези страхове идват от средата на 90-те години, когато Националният фронт, тогава воден от бащата на Льо Пен, бившият парашутист Жан-Мари, отбеляза пробив в местната политика. Партията спечели кметските места в четири града, но хардлайнерският подход на нейните кметове, особено в градовете Витрол и Тулон, не беше добре приет от избирателите, които в крайна сметка ги изгониха. Във Витрол библиотекарите, които не бяха съгласни с възгледите на кметицата за това кои са допустимите материали за четене, бяха уволнени. В Тулон кметството премахна субсидиите за сдруженията, които работеха с хора от имигрантски произход. Всичките четири града отдадоха в бюджетите си приоритет на фолклора пред съвременната култура.

Този път на кандидатите на Националния фронт е разпоредено да избягват идеологията. „Те залагат на строежа на пътища, на дребната търговия и местната заетост, за да не плашат хората“, каза пред вестник „Монд“ изследователят Силвен Крепон, който е  специалист по Националния фронт.

Слушател, включил се вчера с телефонно обаждане в една радиопрограма, запита Льо Пен дали Националният фронт ще забрани на общинските библиотеки да заемат книги, чието съдържание смята за подривно. „Не, три пъти не, десет пъти не! Библиотеките в нашите градове няма да крият книги. Те дори може да установят, че каталозите им се разширяват“, увери тя.

Marine Le Pen, France's National Front leader, speaks during a news conference the day after the first round of local elections at the party headquarters in Nanterre

Друг слушател се зачуди дали един кмет на Националния фронт би се съгласил да сключва бракове между лица от един и същи пол съгласно новия закон да еднополовите бракове, на който Националният фронт и други опозиционни партии енергично се противопоставиха. Льо Пен отново се постара да разсее страховете на избирателите. Кметовете от Националния фронт, каза тя, няма да откажат да изпълнят своя „дълг към Републиката“.

Топ-кандидатите на партията също са възприели умерен тон. „Не, няма да искаме визи за влизане в града, нито да слагаме бодлива тел!“, декларира Стив Бриоа, сдържаният търговец от някогашния миньорски град Енен-Бомон, който миналата седмица стана първият от новата вълна кметове на Националния фронт. В Авиньон Лотио каза, че е „огорчен“ от предположението, че би опитал да наложи партийния отпечатък върху театралния фестивал. Подобни практики, твърди той, „принадлежат на миналото“.

„Това, което характеризира Националния фронт под водачеството на Марин льо Пен, е институционализацията. Партията все повече печели доверие, увеличава легитимността си и се отклонява от крайнодесния имидж  в очите на гласоподавателите“, коментира Жил Ивалди, политолог в университета в Ница.

Ивалди прогнозира, че Националният фронт би могъл да спечели още шест града в неделя, при което ще се сдобие с общо седем кметски места и с около 1600 общински съветници, което надвишава сегашната им бройка от 60. Партията укрепна заради огромното разочарование от действията на президента Франсоа Оланд в икономиката, най-вече заради провала му да намали рекордната безработица. Градовете, където Националният фронт може да спечели победа, са сред тези с най-много безработни в страната.

Но партията все още трябва да положи усилия да прехвърли успехите си от националната сцена – където тя е трета политическа сила – на местно ниво. Националният фронт едва успя да събере достатъчно кандидати за съставяне на листи в около 600 от общо 36 000-те избирателни района.

Според Ивалди партията все още е белязана от миналото си, въпреки успехите на това, което той нарича „аранжимент за витрина“ от страна на Марин льо Пен.

По големите идеологически теми като националните преференции, държавната власт, имиграцията, смъртното наказание, напускането на Европейския съюз, критикуването на елитите, нямаше значително скъсване с миналото“, смята Ивалди.

„Партията на Марин льо Пен не е фундаментално различна от партията на Жан-Мари льо Пен“, заключава политологът.

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.

 
 

Как да си направим самолет?

| от |

Един Boeing 737-800 тежи 41,145 килограма. При това празен. Как нещо, тежащо 41 тона, успява да излети във въздуха и то по 6 пъти на ден? А нашите хартиени самолетчета падат почти веднага. Авиационната техника е изключително комплексно съчетание от математика, физика, химия, механика и куп други науки. Затова се срещаме с Ейлийн. Тя ще ни открехне по темата как човекът успя да полети в небето.

 

Ейлийн Бакалова е на 21 години, родом от град Неделино. Завършва езикова гимназия СОУ „Отец Паисий“ в град Мадан. В момента е трети курс в Техническия университет със специалност „Авиационна техника и технилогии“.  Мечтата й е един ден да стане пилот. В свободното си време обича да прекарва с приятелите си и да чете книги.

 

Мартин: Разкажи ни за специалността ти – „Авиационна техника и технологии“?

Ейлийн: Целият курс е от 45 човека и сме разпределени в две специализации – „Експлоатация и ремонт на въздухоплавателни средства“ и „Експлоатация на електронно-приборната авиационна техника“. Разделението по специализации става в трети курс. Аз специализирам в „Експлоатация на електронно-приборната авиационна техника“. Основните предмети, които изучаваме са – „Аеродинамика на летателни апарати“; „Навигация“; „Динамика на полета“; „Летателни апарати и авиационни двигатели“; „Обслужване на въздушното движение“.

Как да си направим самолет?

По принцип става много лесно. Нужни са около 430 млн. щатски долара, няколко ролки изолирбан и много свински опашки. Шегата настрана. Необходими са специализирани екипи, които отговарят за всеки един компонент от конструкцията, двигателните системи, електронно-приборната техника. Процесът е сложен и преминава през множество проверки, преди самолетът да бъде готов за експлоатация.

Как, за бога, самолетите успяват летят?!

За да може един самолет да полети е необходимо постоянно да има съперничество между подемната сила и силата на тежеста, както и между тягата и силата на челното съпротивление.  Подемната сила трява да е достатъчно голяма, за да се противопостави на теглото, а тягата е необходимо да бъде достатъчно силна, за да се противопостави на челното съпротивление.

Знаеш ли нещо за авиокомпаниите, което ние не знам?

Може би не знаете защо например нискотарифните компании са толкова евтини? Основното правило на нискотарифните компании е да правят максимален брой полети на ден. Това обикновено означава по 6 излитания и кацания на ден. Ето защо нискотарифните компании по прицнип не извършват дълги полети. Друго нещо, което намалява цената на билетите ни, е правилото „не повече от 30 минути на земя“. От престоя на земя не се печели и за да може да се осъществят 6-7 излитания и кацания на ден, след всеки полет самолетът е максимално бързо разтоварван и натоварван отново. Друго важно нещо е самолетите да са само от един тип, за да може да са взаимнозаменяеми. Ryanair например използват само Boeing 737-800.

Можеш ли да ни обясниш как да направим най-доброто хартиено самолетче?

Когато бях малка много обичах да правя хартиени самолети, но след това се увлякох по истинските. Колкото и техники да ви кажа, хартиените ви самолети няма да полетят по-бързо от Airbus А380.

Какво трябва да знаят хората за самолетите? И има ли нещо, което масово разбираме по грешен начин?

Всеобща заблуда е, че летенето със самолет е опасно. Всъщност това е най-сигурният транспорт. В днешно време на пътя умират в пъти повече хора. Проблемът при самолетите е само, че хората на борда при всеки полет са от 100 – 300 човека и при злощастен случай загубата е наистина голяма. Но, съвременните самолети са изключително добре проектирани и оборудвани, за да може броят на катастрофите да намалава с всяка изминала година. Екипажите вече са достатъчно добре обучени, за да приземят самолет дори когато двигателят откаже.

 
 

Палеонтолози откриха останки от морско чудовище на брега на Волга

| от chronicle.bg, БТА |

Международна група учени откри останки от плиозавър на брега на р. Волга край Уляновск.
Огромното чудовище Luskhan itilensis (главния дух) е живяло преди 130 милиона години. Само черепът му е бил дълъг 1,5 м.

Плиозаврите с къси шии са разновидност на плезиозаврите. Те в действителност не са били динозаври, но са живели заедно с тях и са били топ хищници. Имали са необичайно тяло с четири големи плавника, твърд торс, а дължината на шията им е варирала.

Новооткритото чудовище е било с тънка и дълга муцуна, която изненада специалистите. Тя е характерна за речните хищници. Според специалистите това означава, че плиозаврите са имали по-широка екологическа ниша.

Чудовището от Волга не е най-големият известен плиозавър. През 2009 г. в Дорсет беше открита фосилизирана двуметрова глава на Pliosaurus kevani.

 
 

Най-добрите наши и чуждестранни студентски филми показват в НАТФИЗ

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-добрите студентски филми от наши и чуждестранни университети показват в НАТФИЗ. Панорамата „CILECT Prize – 2017″ – от игрални, документални и анимационни филми, е от днес до 2 юни в кинозалата на НАТФИЗ, съобщават от академията.

The CILECT Prize е първата по рода си награда, присъдена на студентски филми от висшите училища, обединени в организацията CILECT. Всяко училище има право да изпрати по един филм в трите категории – игрално, документално и анимационно кино. Всички избрани студентски филми стават част от компилацията The CILECT Prize.

The CILECT Prize е основана през 2005 г. по предложение на ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев, тогава заместник-председател на конференции и фестивали. Церемонията по представянето на наградата е в рамките на годишните конференции на CILECT. Първата церемония е в Мадрид на 21 ноември 2006 г.

В 12-ото издание – „CILECT Prize-2017″ – са 115 игрални, 94 документални и 54 анимационни филма. НАТФИЗ се състезава с анимацията „Terror – Error“ на Александър Начев, документалния филм „Пеем и това е“ на Сюзън Кутайфан и игралния „Добри“ на Орлин Милчев.