Френската дилема: реформи или пълен назад

| от |

Френският кабинет си отиде тъкмо когато и шефът на ЕЦБ Марио Драги беше сигнализирал, че е време правителствата в Европа да започнат да харчат повече пари за съживяване на конюнктурата. Оланд обаче си има други грижи, съобщава Дойче веле.

Френският президент Франсоа Оланд натовари досегашния премиер Манюел Валс да формира ново правителство и му постави едно основно изискване: кабинетът „да споделя целите, дефинирани от президента“. Правителството на Валс, което беше на власт едва от пет месеца насам, бе силно разединено и изпокарано. Най-вече министърът на икономиката Арно Монтбур многократно и остро беше критикувал икономическата политика на Франсоа Оланд и Манюел Валс. Едно интервю на Монтбур за вестник „Монд“ явно е преляло чашата на търпението: „Европа е изправена пред рецесия. През второто тримесечие в Еврозоната няма стопански ръст. Преодоляването на кризата трябва да е с приоритет пред догматичното съкращаване на дефицита. То води само до програми за икономии и по-нататъшно покачване на безработицита“, заяви Монтбур.

В последно време безработицата във Франция надвишава 10 процента и е два пъти по-висока в сравнение с безработицата в Германия. Монтбур обвинява и правителството на германската канцлерка Ангела Меркел за продължаващата криза във Франция и останалите евродържави: „Германия е в капана на строгите икономии, които тя наложи на цяла Европа. Не е във френски интерес да се ръководи от идеологическите принципи на германските консерватори“, каза още Монтбур в интервюто си за „Монд“. Досегашният министър на икономиката Арно Монтбур спадаше към „непокорните“ в управляващата Социалистическа партия. Така французите наричат безбройните критици на реформаторските планове и мерки за икономии.

Явно за президента Оланд и премиера Валс не е било достатъчно да освободят Монтбур от поста. „Оставката на правителството е сигнал към цялата Социалистическа партия и целия ляв политически спектър във Франция“, казва Клер Демесме, експерт по проблемите на Франция в Германското дружество за външна политика. „Освен това оставката трябва да покаже на европейските партньори, че Франция все още трябва да бъде взимана насериозно, твърди експертката. Миналата седмица президентът Франсоа Оланд отново потвърди своите реформаторски цели: „Ние трябва да вървим още по-бързо напред. Постоянните теоретични дискусии и криволичещият курс правят политиката неразбираема за хората и не дават резултат“, каза президентът Франсоа Оланд за вестник „Монд“.

Недовършените реформи

Много критици обаче го обвиняват именно в непоследователност и противоречивост. „При неговите реформи, които той се опитва да представя като „Пакт за отговорност“, става дума пред всичко за съкращаване на държавни разходи и даване на данъчни облекчения за фирмите. Досега обаче, Франсоа Оланд изобщо не е провел истински болезнените структурни реформи“, казва Клер Демесме. Към тях спада и реформата на трудовия пазар. Във Франция нивото на социалните удръжки е значително по-високо от това в Германия, което натоварва еднакво както работодатели, така и работници. Освен това френските трудещи се ползват по-голяма социална защита при съкращения и се радват на 35-часова работна седмица, която беше официално въведена през 1990-те години.

В последно време във Франция се надигат гласове за провеждане на реформи, подобни на германските, проведени от канцлера Шрьодер. Под въпрос е обаче, дали във Франция с нейните традиционно силни синдикати, могат да бъдат прокарани подобни мерки. Популярността на президента Франсоа Оланд и сега е на рекордно ниско ниво, а му предстоят сериозни предизвикателства: „от една страна да преследва своя реформаторски курс, а от друга – да стимулира стопанския растеж посредством държавни конюнктурни програми. „Това е почти неразрешима дилема. От една страна той трябва да покаже, че действа уверено, от друга страна обаче, той е длъжен да спазва европейските правила. Оланд няма друг избор“, казва Клер Демесме.

Стабилизационният пакт за еврозоната определя горната граница на държавния дефицит в рамките на три процента от БВП за страните-членки. В миналото Франция и Италия многократно предявяваха настояваха да им се отпусне повече време да изпълнят въпросното правило. Германският министър на финансите Волфганг Шойбле обаче беше категорично против всякакви промени в тази насока. „Правилата трябва да се спазват, а не да се променят“, заяви той и на срещата на финансовите министри от Еврозоната през юли. Говорител на федералното правителство в Берлин не пожела да коментира оставката на френското правителство. “ В момента това е вътрешнофренски проблем“, подчертава той.

 
 

68 на 100 от българите не са си купували книги през последната година

| от chronicle.bg |

Най-малко 68% от българите и техните семейства не са си купували книга през последната година. Това сочат данни на „Галъп интернешънъл“, публикувани по повод 24 май.

32% от анкетираните твърдят, че те или семействата им са купили поне една книга в последните 12 месеца.  13% заявяват, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% казват, че не са.

Проучването е проведено сред 819 пълнолетни българи между 4 и 11 май.

Данните показват, че в сравнение с 2010 година процентът на хората, които не са закупили нито една книга през последната една година, се увеличава.

 

Засилващата се тенденция към ползване на онлайн литература вероятно също допринася за това увеличение.

Затрудненият достъп до книги е другата ключова причина за отчетените резултати. Според данните, делът на четящите закономерно е съставен предимно от млади хора с висше образование, населяващи по-големите градове. Жените, които са закупували книги или са вземали от библиотека, са два пъти повече от мъжете.

Проучването обаче показва позитивна тенденция сред младите – повече от половината на възраст между 18 – 35 г. са си купували книги през последната година, а една четвърт от най-младите са взимали книга от библиотека.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Ангелът от Манчестър – жената, оказала помощ на 50 деца от Манчестър

| от chronicle.bg |

След ужасяващата експлозия в Манчестър Арена в края на концерт на Ариана Гранде по улиците се изливат десетки паникьосани деца. Една жена, която чува взрива от близката гара Виктория, веднага се втурва да помогне. Тя събира колкото деца може на едно място, за да е по-лесно за родителите им да ги приберат.

48-годишната Пола Робинсън успява да събере около себе си 50-ина от децата, които са били на концерта, и да ги заведе в близкия хотел Холидей Ин. Там дава на децата топли напитки и се старае да ги успокои.  Тя публикува серия от постове във Facebook, с които да насочи близките на децата към мястото, включително – публикувайки телефонния си номер, за да могат да й се обадят за повече информация.

След експлозията, при която 22 деца загинаха, а над 50 бяха ранени, много родители са се опитвали да се свържат с децата си на концерта. Именно на част от тях Пола Робинсън успява да помогне. Заради нейната самоотверженост, медиите започват да я наричат „Ангелът от Манчестър“. Самата тя казва, че не е направила нищо героично.

Казва, че е публикувала информацията и телефона си във Facebook, защото всички проверяват социалната мрежа и това е бил за нея начинът да бъде от помощ. Тя самата е майка и баба и страда за живота за убитите деца.

Заради случилото се Ариана Гранде отложи останалата част от европейското си турне, казвайки в Twitter, че е съсипана.

Отговорност за терористичната атака пое „Ислямска държава“.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.