Франция – болният човек на Европа?

| от |

Франция се бори с тежки проблеми – огромен дълг, нулев растеж, политически насрещен вятър. От какво страда втората по големина икономика в еврозоната? Анализ на Дойче веле.

Френската икономика не върви добре. Даже никак добре. Но все пак да започнем с положителните неща.

„За Франция се говори като за болния човек на Европа, но страната все още разполага с отлична инфраструктура и добър стандарт на живот, а в кризата френската икономика се справяше доста по-добре от британската, например“, казва за Дойче Веле Диего Искаро, главен икономист в IHS Global Insight. Освен това производството на страната е над средното за Европа, частният дълг – нисък, а държавният дефицит е по-малък от тези на Великобритания или САЩ, и много по-малък от този на Япония. Когато икономиката стагнира, задлъжняването на държавата е съвсем обичайно и няма някаква магическа граница, отвъд която дълговете на страната да се считат за неуправляеми. Накратко: в момента много малко държави изпълняват изискването на ЕС, задълженията да не надхвърлят 60% от БВП. Дотук обаче с добрите новини.

По-малко радостни са прогнозите за растеж на френската икономика. Както Международният валутен фонд, така и френското правителство очакват ръст от едва 0,4 % за 2014 година – два пъти под средния растеж в еврозоната. През последните две тримесечия Франция дори падна до нулев икономически ръст, а безработицата упорито се задържа на над 10 процента.

Икономически несгоди и политически отпор

В последния си проектобюджет, финансовият министър Мишел Сапен предлага Франция да започне да редуцира държавния си дефицит чак от 2016 година – предложение, което Еврокомисията няма да приеме. „Франция се държи така, сякаш в ЕС не действат никакви правила“, коментира по този повод главният икономист на Economist Intelligence Unit (EIU) Аенгус Колинс. В интервю за ДВ той припомня, че ЕК има право да върне за преработка проектобюджета на една страна, ако той нарушава европейските норми.

Миналата седмица премиерът Манюел Валс заяви в Лондонското сити, финансовия център на Европа, че правителството му било про-икономическо. Тези негови думи обаче се разминават тотално с позицията на президента Франсоа Оланд, който до преди две години говореше за финансовия свят като за свой „враг“ – поне в преносния смисъл на тази дума.

Франция обяви, че през следващите три години ще спести 50 милиарда евро, което е почти нищо за икономика като френската. „Дори Гърция, Испания и Португалия направиха по-големи усилия“, казва по този повод Диего Искаро. Но тъй като лявото крило на управляващата във Франция партия категорично отхвърля реформите, очевидно ще трябва да „пипа“ по-внимателно.

Реформи – да! Но какви?

След 2012 година Франция намали разходите на работодателите за социални осигуровки, твърди френският икономист Грегори Клез. Той е убеден, че правителството е на правилен път и че реформи трябва да има. Проблемът на страната е силната конкуренция от Германия по отношение на заплатите и разходите за труд, допълва той. „От въвеждането на еврото разходите за труд в Германия се покачваха много по-бавно от производителността. А във Франция нарастваха паралелно с производителността, което намали конкурентноспособността на страната“, обяснява Клез. Според него заплатите в Германия трябва да бъдат повишени, за да се изравнят с тези в съседните страни и така да се увеличи търсенето на вътрешния пазар. Колегата му Колинс е по-голям скептик: „За мен е преувеличено да се твърди, че проблемите на Франция могат да бъдат решени, като се повиши вътрешното търсене в Германия“, казва той. Според него Франция има нужда от „значителни реформи“, особено на данъчната система и пазара на труда.

И двамата икономисти са единодушни, че френските фирми трябва да проявят повече гъвкавост. Работната седмица от 35 часа например прави мисия невъзможна ефективната работа без бюрокрация и назначаването на повече персонал. Според експертите администрпацията в страната е тромава, а разходите за труд – прекалено високи.

Германският пример

Във Франция на „Адженда 2010″ се гледа като на блестящ пример за успешните реформи в Германия, които помогнаха на страната да остане почти незасегната от кризата. Със сигурност във Франция този модел няма да може да бъде приложен едно към едно, но според Искаро и Клинс няма причина, поради която да не бъдат проведени подобни реформи.

Във Франция е широко разпространено мнението, че Берлин, като мощен икономически партньор, може да поеме повече отговорност и чрез по-високи заплати да противодейства на дефлационните тенденции в европространството. Правителството на малките стъпки като че ли е най-доброто решение за момента, за да може Франция да продължи напред, убедени са експертите.

 
 

Сюзън Сарандън – неустоимо секси и на 70

| от chronicle.bg |

Ето ви още едно доказателство, че възрастта е нищо друго освен число.

Сюзън Сарандън го доказва, появявайки се на червения килим на филмовия фестивал в Кан в тъмнозелена кадифена рокля с предълбоко деколте.

Ако не знаете, че носителката на награда „Оскар“ ще навърши 71 години през октомври, тази снимка с нищо няма да ви наведе на тази мисъл.

Със слънчеви очила и цепка почти до кръста, Сарандън сложи в малкия си джоб по-младите си колежки, и отново показа, че и възрастните жени могат да бъдат сексапилни.

„Да, облякох тази рокля и изобщо не ме интересува какво би казал някой за мен“, коментира облеклото си актрисата.

Ние нямаме какво да кажем, освен да одобрим както избора, така и липсата на обяснение за него!

В галерията пък може да видите още няколко жени, които продължават да изглеждат неустоимо и след като преминаха 50-ата си годишнина.

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство заради Брекзит

| от chronicle.bg |

Популярният британски актьор Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство, след като страната му реши да напусне Евросъюза, съобщава БТА.

56-годишният носител на „Оскар“ за ролята си в „Речта на краля“ бил силно обезпокоен от последствията, които ще предизвика Брекзит. Фърт иска да се сдобие с двойно гражданство – британско и италианско.

По този начин той ще притежава същите документи като своята съпруга и децата си. Фърт е женен от 20 години за италианската продуцентка и режисьорка Ливия Джуджоли и имат две деца.

Колин Фърт е един от най-талантливите и уважавани британски филмови и театрални актьори. Той се е снимал в популярни ленти като „Гордост и предразсъдъци“, „Дневникът на Бриджит Джоунс“, „Мама мия“, а за ролята си на крал Джордж в „Речта на краля“ получава ной-високото кино отличие – „Оскар за най-добър актьор.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.