Фото разходка: Седемте рилски езера

| от |

Започваме седмицата с една чудесна фотогалерия на Ренита Костадинова  (@renkata23) от Божествените седем рилски езера.

 
 

Кои ще са номинираните за Еми 2017?

| от chronicle.bg |

26 юни вечерта беше крайният срок, в който членовете на Американската академия по телевизионни изкуства и науки можеха да гласуват за сериалите, които да бъдат в списъка с номинациите за най-престижните награди за телевизия – Еми.

Сега очакваме с нетърпение 13 юли, когато ще бъдат обявени номинациите. Церемонията ще се проведе на 12 септември. Изискването е сериалите тази година да са излезли в периода от 1 юни 2016 г. до 31 май 2017 г.

Несъмнено най-очакваните категории за тези за най-добър драматичен сериал и най-добър комедиен сериал. По всички личи, че тази година някои от силните продукции ще отстъпят място на по-нови заглавия. Такъв е примерът с „Игра на тронове“, който по традиция излиза през април, но седмият сезон е насрочен да излезе през юли. А пък хитовата продукция на PBS „Имението Даунтън“ свърши и ще видим дали някой ще заеме мястото й. Телевизионният сезон беше изключително силен и битката ще е оспорвана. Ето кои сериали е най-вероятно да видим в списъка с тазгодишните номинирани:

Най-добър драматичен сериал

„Короната“ (The Crown)

0a5c641e7e2e7050b86ff0dc5d55c7b9acd65ebb

Сериалът на Netflix (за който се твърди, че е най-скъпият досега) има значителна преднина пред останалите, тъй като през зимата отнесе няколко награди Златен глобус, което го прави сериозен претендент за категорията. Към това спокойно можем да прибавим и тематика: Британското кралско семейство, което се явява като идеален заместител на любимия на американците „Имението Даунтън“. Номинацията е сигурна.

„Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale)

screen shot 2017-02-09 at 50432 pm

Антиутопичният сериал по едноименния роман на Маргарет Атууд има големи шансове да се сдобие не само с тази, но и с още няколко номинации. Сериалът предизвика фурор с премиерата си и разтърси зрителите. Тематиката за жените, които са лишени от всякакви права, а светът се управлява по крайно тоталитарен начин, се оказа плодотворна. Също така присъства и Елизабет Мос, която вече шест пъти е пренебрегвана само с номинация за ролята си в „Луди мъже“, така че да се надяваме, че тя й сериалът ще си получат заслуженото (а то е поне номинация).

„Останалите“ (The Leftovers)

episode-01-06-1280

Този сериал тръгна скромно по HBO през 2014 г., получавайки смесени отзиви от критиците и още по-слаб рейтинг. От втория сезон обаче нещата тръгнаха нагоре и някои от актьорите (Джъстин Теру и Кари Куун) бяха възхвалени. Въпреки това, все още заглавието няма награди Еми. Но това предстои да се промени. Последният трети сезон скоро приключи и беше определен като най-добрият досега. Нека не забравяме и склонността на гласуващите да отличават сериали, които току що са приключили.

„Легион“ (Legion)

legion-series-premiere-1

Членовете на телевизионната академия обичат фантастичните сюжети, това вече е доказвано в минали години със сериали като „Изгубени“, „Герои“ и „Истински детектив“. Имайки предвид силното присъствие на „Легион“ този сезон и похвалите, които получи продукцията на създателят й Ноа Хоули, този сериал е напълно възможно да се окаже изненадата тази година.

„Странни неща“ (Stranger Things)

stranger-things-eleven-2

Научнофантастичният сериал побърка публиката, когато излезе на малкия екран през август. Почти веднага след това беше обявено, че ще има втори сезон през 2017 г. което е своеобразен феномен. А гласуващите често пъти са показвали, че обичат този феномен е много вероятно да изберат сериала, предвид два факта: все още със сигурност им държи влага от първия сезон, а вторият е все по-близо.

„Западен свят“ (Westworld)

Westworld9Hopkins.0

Сериалът излезе през есента на 2016 г. и взаимства елементи от едноименния филм от 1973 г. Нека не забравяме и впечатляващия актьорски състав, в който влизат Антъни Хопкинс, Танди Нютън, Еван Рейчъл Ууд и други, както и многото изненадващи обрати в сюжета. Сериалът няма да се завърне преди 2018 г., така че не е изключено гласуващите да се забързат, за да отдадат дължимото на създателите на поредицата – Джонатан Нолан и Лиса Джой.

Най-добра комедия

В тази категория по всичко личи, че няма да има големи промени. Това означава че сериали като Transparent, Master of None, Silicone Valley, Black-ish, Unbreakable Kimmy Schmidt и разбира се сигурният Veep. Това може би е първият път от много години, когато „Модерно семейство „(Modern Family) няма да се сдобие с номинация. Brooklyn Nine-Nine най-вероятно пак ще е в списъка, така че и на този фронт няма нищо ново. Въпреки това обаче има един сериал, който е нов и свеж и най-вероятно ще получи признание. Това е „Атланта“(Atlanta).

atlanta_ka_p11_1920x1080

Сериалът на Доналд Глоувър, за живота на рапърите от столицата на щата Джорджия спечели Златен глобус в началото на годината, а самият Глоувър взе статуетка за най-добър актьор. Би било голяма изненада да не видим това заглавие в списъка на номинираните на 13 юли.

Най-добър лимитиран сериал

В тази категория попадат сериали, които имат два или повече епизода и общо времетраене не по-малко от 150 минути. Сюжетната линия на сериала трябва да е завършена и да няма възможност да бъде продължавана в следващи сезони. В тази категория се очертават два сигурни претендента. „Черното огледало“(Black Mirror) е единият. Мащабният проект, стана един от най-успешните във Великобритания, след като стана част от платформата на Netflix и беше обявено, че ще бъде пуснат като лимитиран сериал. Номинацията му е много вероятна при тези обстоятелства, тъй като той е по-добър от конкурентите си в групата на лимитираните сериали, за разлика от тази на драматичните.

black_mirror

Другият сигурен претендент, който да се надяваме, че ще отнесе няколко статуетки е „Вражда: Бети и Джоан“(Feud: Bette and Joan). Негов създател е кралят на биографичните сериали – Раян Мърфи. Осемте серии разказват историята на двете легендарни актриси от Златната ера на Холивуд – Бети Дейвис и Джоан Крауфорд. В ролите влизат Созан Сарандън и Джесика Ланг, на които стискаме палци да си тръгнат със собствени награди.

feud-bette-and-joan-pilot-review_2qm1

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.